Дори КС да отстрани Кирил Петков като министър, решенията му може да останат легитимни
Независимо дали Конституционният съд (КС) ще реши, че служебният стопански министър Кирил Петков нелигитимно е заел поста поради двойно поданство, неговите решения като министър може да останат в действие. Това написа в. " ", базирайки се на конституционалисти, като припомня, че едно от тези решения е съглашението за създаване на мощ за произвеждане на електрически автомобили у нас.
Защо може да стане по този начин - поради решение №3 от 2020 година по дело №5 от 2019 година от Конституционния съд. То е известно в общественото пространство като делото за царските парцели.
![Йордан Цонев към Кирил Петков: Нищо не си приключил]( "Йордан Цонев към Кирил Петков: Нищо не си приключил")
Йордан Цонев към Кирил Петков: Нищо не си приключил
" Българският народ желае смяна, и то освен от три партии, тъй като, в случай че го искаше, щеше да прати единствено три партии в Народното събрание или най-малко...
Делото започва с запитване от правосъдния състав на Върховен касационен съд, който гледаше проблема с “Царска Бистрица ”, и прерасна в мегадело, откакто въпрос насочи и Общото заседание на Върховен административен съд. Конституционен съд ги сплоти в едно. Питането най-общо беше да се каже от кой момент един акт, който е разгласен за противоконституционен, не се ползва.
Актовете са нормативни - закон, устав, конституция, и ненормативни - решенията на Народното събрание и указите на президента, обясниха адвокати.
Нормативните актове, като бъдат оповестени за противоконституционни, се считат за такива 3 дни след обнародването на решението на Конституционен съд в " Държавен вестник ". Не по този начин обаче стои въпросът при ненормативните. Ако указът или решението на Народното събрание бъдат оповестени за противоконституционни, те са такива от деня на издаването им. Указът за назначение на служебното държавно управление е от 11 май, т.е., в случай че Конституционен съд го разгласи за противоконституционен, той ще е подобен от 11 май.
В решение №3 Конституционен съд е споделил обаче, че предвид на правната сигурност има значение единствено за директните последствия, обясниха конституционалисти. " Проблемът е обаче, че не е посочено какво значи директни последствия ", прибавиха те.
![Няма амнистия за Кирил Петков]( "Няма амнистия за Кирил Петков")
Няма амнистия за Кирил Петков
Политиката в България от дълго време се базира на пари и ползи, а парите и ползите директно зависят от политиката. Схемите и порциите са ус...
Но пък съдиите са постановили, че всички актове, които са издавани въз основа на този разгласен за противоконституцонен декрет, са постоянни. Тоест актовете, издавани от министъра на стопанската система, не трябва да бъдат поставяни под въпрос. Това обаче не значи, че в случай че някой желае да оспорва решенията на Кирил Петков, не може да го направи. Трябва обаче да изчака новото решение на Конституционен съд. Важно е и формалното мнение на Канада дали Петков е канадски жител или не.
Специално за поданството на Петков служебният Министерство на външните работи министър Светлан Стоев ще дава отговор на въпрос на депутата от " ИТН " (ИТН) Димитър Гърдев. Именно Гърдев пръв повдигна обществено въпроса. Но в случай че Министерство на външните работи не отговори, Конституционен съд също може да попита публично.
Юристи припомниха и още едно дело на Конституционен съд. То е било за пояснение на член 72 от конституцията по отношение на неизбираемост и несъответственост. Там Конституционен съд споделя, че даже и да има произвеждане, депутатът се счита за пълностоен депутат до произнасянето на Конституционен съд, т.е., до момента в който съдите на кажат какво мислят за поданството на Кирил Петков, той е пълностоен министър.
Сроковете за Конституционен съд са целесъобразни. До месец би трябвало да се произнесат по допустимостта на делото, евентуално ще го създадат и по-рано, а по-късно още месец - да изискат мнения от водещи адвокати.
Още от ПОЛИТИКА:
Защо може да стане по този начин - поради решение №3 от 2020 година по дело №5 от 2019 година от Конституционния съд. То е известно в общественото пространство като делото за царските парцели.
" Българският народ желае смяна, и то освен от три партии, тъй като, в случай че го искаше, щеше да прати единствено три партии в Народното събрание или най-малко...
Делото започва с запитване от правосъдния състав на Върховен касационен съд, който гледаше проблема с “Царска Бистрица ”, и прерасна в мегадело, откакто въпрос насочи и Общото заседание на Върховен административен съд. Конституционен съд ги сплоти в едно. Питането най-общо беше да се каже от кой момент един акт, който е разгласен за противоконституционен, не се ползва.
Актовете са нормативни - закон, устав, конституция, и ненормативни - решенията на Народното събрание и указите на президента, обясниха адвокати.
Нормативните актове, като бъдат оповестени за противоконституционни, се считат за такива 3 дни след обнародването на решението на Конституционен съд в " Държавен вестник ". Не по този начин обаче стои въпросът при ненормативните. Ако указът или решението на Народното събрание бъдат оповестени за противоконституционни, те са такива от деня на издаването им. Указът за назначение на служебното държавно управление е от 11 май, т.е., в случай че Конституционен съд го разгласи за противоконституционен, той ще е подобен от 11 май.
В решение №3 Конституционен съд е споделил обаче, че предвид на правната сигурност има значение единствено за директните последствия, обясниха конституционалисти. " Проблемът е обаче, че не е посочено какво значи директни последствия ", прибавиха те.
Политиката в България от дълго време се базира на пари и ползи, а парите и ползите директно зависят от политиката. Схемите и порциите са ус...
Но пък съдиите са постановили, че всички актове, които са издавани въз основа на този разгласен за противоконституцонен декрет, са постоянни. Тоест актовете, издавани от министъра на стопанската система, не трябва да бъдат поставяни под въпрос. Това обаче не значи, че в случай че някой желае да оспорва решенията на Кирил Петков, не може да го направи. Трябва обаче да изчака новото решение на Конституционен съд. Важно е и формалното мнение на Канада дали Петков е канадски жител или не.
Специално за поданството на Петков служебният Министерство на външните работи министър Светлан Стоев ще дава отговор на въпрос на депутата от " ИТН " (ИТН) Димитър Гърдев. Именно Гърдев пръв повдигна обществено въпроса. Но в случай че Министерство на външните работи не отговори, Конституционен съд също може да попита публично.
Юристи припомниха и още едно дело на Конституционен съд. То е било за пояснение на член 72 от конституцията по отношение на неизбираемост и несъответственост. Там Конституционен съд споделя, че даже и да има произвеждане, депутатът се счита за пълностоен депутат до произнасянето на Конституционен съд, т.е., до момента в който съдите на кажат какво мислят за поданството на Кирил Петков, той е пълностоен министър.
Сроковете за Конституционен съд са целесъобразни. До месец би трябвало да се произнесат по допустимостта на делото, евентуално ще го създадат и по-рано, а по-късно още месец - да изискат мнения от водещи адвокати.
Още от ПОЛИТИКА:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ