Времето за преговори е изчерпано
Независимо дали книжата, изтекли онлайн от испанския вестник “Ел Паис ”, са същински отговор на Съединени американски щати и НАТО на съветските оферти за сигурност, или просто следващата небивалица на жадни за сензации публицисти, през цялото време беше ясно, че казусът е изцяло обезсърчителен от практическа позиция. И че няма да работи да се гради нова Ялта, без да се разбият международните сили на експанзия, както беше в навечерието на Ялта през 1945 година.
Поради обикновената причина, че силите на експанзията, т.е. Западът като цяло, не се считат за толкоз слаби, че да им остава само да се съгласят да изоставят своите експанзионистични проекти. И е невероятно да се убедят в противоположното единствено с думи.
Във всеки случай такива прецеденти в международната история не е имало. И всички огромни мирни контракти и преразпределения на планетата са направени едвам след следващата огромна борба, по време на която е изцяло обяснен салдото на силите и остава единствено да се подпишат съответните документи на тази основа. Уви, по този начин работи светът. Така постоянно е било и постоянно ще бъде.
Това въобще не значи, че Русия е постъпила погрешно, като е отправяла оферти на Запада за гаранции за сигурност и е чакала формален отговор. Точно това трябваше да се направи. Защото по този начин или другояче приказваме за доста съществени неща и значими последици за целия свят. И да се запасите с сходни документи, даже имайки поради следващия Нюрнбергски развой против враговете на човечеството, никога не е ненужно.
Да предположим обаче, че изтеклото в испанския вестник не е откритие на вестникарите. Вероятността за това е много огромна. Не на вятъра Сергей Лавров, който добре познава западните традиции, сподели, че сходно приключване няма да закъснее. В случая това удостоверява очевидния факт, че по принцип няма защо да се приказва с актуалните западни водачи. Да вземем да вземем за пример настояването за евакуиране на съветските войски от територията на Крим – неразделна част от територията на Русия. Със същия триумф Западът може да изиска от съветската войска да съобщи всички оръжия, с които разполага.
Тоест това въобще не е диалог. Особено не основата за каквито и да било договаряния. Виждаме държанието на разпасал се тъпанар, който е уверен, че е „ основният в района”, а останалите са длъжни да треперят, когато се появи.
Това е ситуацията през днешния ден. Разбираемо е и за какво Западът се държи по този метод. Защото, колкото и смешно да звучи, той няма къде да отстъпи. След изтеглянето на западната коалиция от Афганистан тя съвсем подписа морална и психическа присъда в очите на целия свят. Ако по-късно те въпреки всичко се съгласят да спрат да се движат на изток в Европа, връщайки НАТО към границите от 1997 година, отказвайки да разположат каквито и да било ударни оръжия по границите на Руската федерация и затваряйки „ украинския въпрос “, останалата част от света може да изтрие своите крайници на такава Америка.
Тоест за тях това е като гибел. Особено като се има поради западният табиет да се живее за сметка на останалия свят. И всеки, който не е склонен с това, би трябвало да бъде наведен към послушание, а не да се възмущава по никакъв метод. Приблизително както сподели представителят на Русия в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Василий Небензя на 31 януари по време на празното „ разискване “ на украинската тематика, наложена от същите Съединени щати:
“Маневрите на Съединените щати към свикването на днешната ни среща са изключително несъответстващи и лицемерни на фона на обстоятелството, че точно американците имат рекордни равнища на военно наличие отвън тяхната територия. Американските военни, съветници, оръжия, в това число нуклеарни, постоянно се намират на хиляди километри от Вашингтон. Да не приказваме за обстоятелството, че военните случки на Съединени американски щати лишиха десетки и стотици хиляди животи на жители на тези страни, в които те носеха своята „ независимост и народна власт “. Съединените щати неведнъж, в това число през последните години, са употребявали мощ против други страни без разрешението на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Те имат едностранни наказания и насилствени ограничения в арсенала си, закани, с които се пробват да принудят всички да се преценяват, като присъда от някакъв висш съд. Според американски специалисти 84 от 193 страни членки на Организация на обединените нации са били подложени на американска окупация или експанзия в една или друга степен. И в 191 страни през XX-XXI век, по един или различен метод, са били ситуирани американски войски. Според обществено налични данни Съединени американски щати поддържат към 750 военни бази допълнително от 80 страни по света. Общият брой на американските войски, ситуирани в чужбина, е 175 000 души. От тях повече от 60 хиляди в Европа. Обемът на военния бюджет на Съединени американски щати през 2020 година възлиза на 778 милиарда $, до момента в който съветският е 61 милиарда $. Това е 12 пъти по-малко.”
От своя страна Русия е изправена пред закани от подобен мащаб, с които е невероятно да се помири, в случай че това не бъде направено от директни сътрудници на Запада, които odпредадат страната, само че това е малко евентуално.
Съвсем явно е, че най-широките „ прозорци на накърнимост “ на Русия, оставени от Запада за по-нататъшно „ Drang nah osten “, от които духа мокър гробен вятър, би трябвало или да бъдат затворени, или добродушно да изчакат времето, когато обстановката узрее Западът се възползва от момента да забие нож в Русия. Руският президент Владимир Путин известно изясни по какъв начин това може да се случи в близко бъдеще на 1 февруари:
„ Сега, споделят те, идната стъпка е Украйна, тя би трябвало да бъде призната в НАТО. Слушайте деликатно какво имам да кажа. Всъщност в доктриналните документи на самата Украйна написа, че те ще върнат Крим, в това число и с военни средства - не това, което споделят на обществеността, а е записано в документите. Представете си, че Украйна е член на НАТО: натъпкана е с оръжия, има съвременни ударни системи, както в Полша и Румъния и стартира интервенции в Крим, в този момент даже не приказвам за Донбас. Това е суверенна съветска територия. Въпросът е затворен за нас в този смисъл. Представете си, че Украйна е страна от НАТО и стартира тези военни интервенции. Трябва ли да се борим против НАТО? Някой мислил ли е за това? Изглежда не ".
Днес виждаме по какъв начин тъкмо пред съветския предел се полива с милитаристични сокове режим, който съществува само, с цел да унищожи Русия. Виждаме по какъв начин той от ден на ден се напомпва със западни оръжия. И не е надалеч денят, когато ще бъдат отстранени последните ограничавания за съоръжение на киевските банди с всевъзможен тип военна техника. А тежките въоръжения на НАТО ще се вливат в Украйна в непрестанен поток – от модерни бойни самолети, надводни кораби, подводници до танкове и ракетни установки.
Тоест ще се сътвори боен капацитет, който е изцяло задоволителен освен за местни гранични спорове, само че и за огромна война с Русия, към която Западът сигурно ще се включи по един или различен метод. Защото Западът има собствен личен и доста огромен интерес да отстрани геополитическия бодил, в който е за него Руската федерация.
С оглед на гореизложеното, ние, за жалост, нямаме учредения да твърдим, че времето работи за Русия. Но има повече от задоволително аргументи да мислим за уместността на правилото „ Отлагането е като гибел! “.
Превод: В. Сергеев
Поради обикновената причина, че силите на експанзията, т.е. Западът като цяло, не се считат за толкоз слаби, че да им остава само да се съгласят да изоставят своите експанзионистични проекти. И е невероятно да се убедят в противоположното единствено с думи.
Във всеки случай такива прецеденти в международната история не е имало. И всички огромни мирни контракти и преразпределения на планетата са направени едвам след следващата огромна борба, по време на която е изцяло обяснен салдото на силите и остава единствено да се подпишат съответните документи на тази основа. Уви, по този начин работи светът. Така постоянно е било и постоянно ще бъде.
Това въобще не значи, че Русия е постъпила погрешно, като е отправяла оферти на Запада за гаранции за сигурност и е чакала формален отговор. Точно това трябваше да се направи. Защото по този начин или другояче приказваме за доста съществени неща и значими последици за целия свят. И да се запасите с сходни документи, даже имайки поради следващия Нюрнбергски развой против враговете на човечеството, никога не е ненужно.
Да предположим обаче, че изтеклото в испанския вестник не е откритие на вестникарите. Вероятността за това е много огромна. Не на вятъра Сергей Лавров, който добре познава западните традиции, сподели, че сходно приключване няма да закъснее. В случая това удостоверява очевидния факт, че по принцип няма защо да се приказва с актуалните западни водачи. Да вземем да вземем за пример настояването за евакуиране на съветските войски от територията на Крим – неразделна част от територията на Русия. Със същия триумф Западът може да изиска от съветската войска да съобщи всички оръжия, с които разполага.
Тоест това въобще не е диалог. Особено не основата за каквито и да било договаряния. Виждаме държанието на разпасал се тъпанар, който е уверен, че е „ основният в района”, а останалите са длъжни да треперят, когато се появи.
Това е ситуацията през днешния ден. Разбираемо е и за какво Западът се държи по този метод. Защото, колкото и смешно да звучи, той няма къде да отстъпи. След изтеглянето на западната коалиция от Афганистан тя съвсем подписа морална и психическа присъда в очите на целия свят. Ако по-късно те въпреки всичко се съгласят да спрат да се движат на изток в Европа, връщайки НАТО към границите от 1997 година, отказвайки да разположат каквито и да било ударни оръжия по границите на Руската федерация и затваряйки „ украинския въпрос “, останалата част от света може да изтрие своите крайници на такава Америка.
Тоест за тях това е като гибел. Особено като се има поради западният табиет да се живее за сметка на останалия свят. И всеки, който не е склонен с това, би трябвало да бъде наведен към послушание, а не да се възмущава по никакъв метод. Приблизително както сподели представителят на Русия в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации Василий Небензя на 31 януари по време на празното „ разискване “ на украинската тематика, наложена от същите Съединени щати:
“Маневрите на Съединените щати към свикването на днешната ни среща са изключително несъответстващи и лицемерни на фона на обстоятелството, че точно американците имат рекордни равнища на военно наличие отвън тяхната територия. Американските военни, съветници, оръжия, в това число нуклеарни, постоянно се намират на хиляди километри от Вашингтон. Да не приказваме за обстоятелството, че военните случки на Съединени американски щати лишиха десетки и стотици хиляди животи на жители на тези страни, в които те носеха своята „ независимост и народна власт “. Съединените щати неведнъж, в това число през последните години, са употребявали мощ против други страни без разрешението на Съвета за сигурност на Организация на обединените нации. Те имат едностранни наказания и насилствени ограничения в арсенала си, закани, с които се пробват да принудят всички да се преценяват, като присъда от някакъв висш съд. Според американски специалисти 84 от 193 страни членки на Организация на обединените нации са били подложени на американска окупация или експанзия в една или друга степен. И в 191 страни през XX-XXI век, по един или различен метод, са били ситуирани американски войски. Според обществено налични данни Съединени американски щати поддържат към 750 военни бази допълнително от 80 страни по света. Общият брой на американските войски, ситуирани в чужбина, е 175 000 души. От тях повече от 60 хиляди в Европа. Обемът на военния бюджет на Съединени американски щати през 2020 година възлиза на 778 милиарда $, до момента в който съветският е 61 милиарда $. Това е 12 пъти по-малко.”
От своя страна Русия е изправена пред закани от подобен мащаб, с които е невероятно да се помири, в случай че това не бъде направено от директни сътрудници на Запада, които odпредадат страната, само че това е малко евентуално.
Съвсем явно е, че най-широките „ прозорци на накърнимост “ на Русия, оставени от Запада за по-нататъшно „ Drang nah osten “, от които духа мокър гробен вятър, би трябвало или да бъдат затворени, или добродушно да изчакат времето, когато обстановката узрее Западът се възползва от момента да забие нож в Русия. Руският президент Владимир Путин известно изясни по какъв начин това може да се случи в близко бъдеще на 1 февруари:
„ Сега, споделят те, идната стъпка е Украйна, тя би трябвало да бъде призната в НАТО. Слушайте деликатно какво имам да кажа. Всъщност в доктриналните документи на самата Украйна написа, че те ще върнат Крим, в това число и с военни средства - не това, което споделят на обществеността, а е записано в документите. Представете си, че Украйна е член на НАТО: натъпкана е с оръжия, има съвременни ударни системи, както в Полша и Румъния и стартира интервенции в Крим, в този момент даже не приказвам за Донбас. Това е суверенна съветска територия. Въпросът е затворен за нас в този смисъл. Представете си, че Украйна е страна от НАТО и стартира тези военни интервенции. Трябва ли да се борим против НАТО? Някой мислил ли е за това? Изглежда не ".
Днес виждаме по какъв начин тъкмо пред съветския предел се полива с милитаристични сокове режим, който съществува само, с цел да унищожи Русия. Виждаме по какъв начин той от ден на ден се напомпва със западни оръжия. И не е надалеч денят, когато ще бъдат отстранени последните ограничавания за съоръжение на киевските банди с всевъзможен тип военна техника. А тежките въоръжения на НАТО ще се вливат в Украйна в непрестанен поток – от модерни бойни самолети, надводни кораби, подводници до танкове и ракетни установки.
Тоест ще се сътвори боен капацитет, който е изцяло задоволителен освен за местни гранични спорове, само че и за огромна война с Русия, към която Западът сигурно ще се включи по един или различен метод. Защото Западът има собствен личен и доста огромен интерес да отстрани геополитическия бодил, в който е за него Руската федерация.
С оглед на гореизложеното, ние, за жалост, нямаме учредения да твърдим, че времето работи за Русия. Но има повече от задоволително аргументи да мислим за уместността на правилото „ Отлагането е като гибел! “.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ