Европейският съюз е подготвен да стартира договаряния доста бързо - подготвени сме за това и не мисля, че не би трябвало да чакаме повече, а да създадем тази сериозна стъпка, с цел да продължим напред, съобщи посланикът на Европейски Съюз в Северна Македония Михалис Рокас
Позицията на Европейски Съюз е доста ясна. Вече има преговорна рамка, която е призната с единогласие от всички членки. Ако поетите отговорности бъдат осъществяване, Европейският съюз е подготвен да стартира договаряния доста бързо - подготвени сме за това и не мисля, че не би трябвало да чакаме повече, а да създадем тази сериозна стъпка, с цел да продължим напред.
Това съобщи посланикът на Европейски Съюз в Северна Македония Михалис Рокас в изявление за Канал 5.
Рокас добави, че Европейски Съюз е наясно с разочарованията на македонските жители по пътя към участие, само че също по този начин, че Брюксел остава благонадежден сътрудник на страната.
През юни 2022 година Северна Македония одобри така наречен „ френско предложение “, което е утвърдено от всички страни-членки на Европейски Съюз. Според Преговорната рамка с цел да започват договарянията сред Скопие и Европейски Съюз, българите би трябвало да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция.
Северна Македония също по този начин би трябвало да съблюдава Договора за другарство, добросъседство и съдействие с България от 2017 година, както и двата протокола към него.
Протоколът от второто съвещание на Съвместната междуправителствена конференция постановява, че Скопие показва единодушие идната междуправителствена конференция с Европейски Съюз да се организира, откакто включи българите измежду държавотворните нации в преамбюла и два члена от своята Конституция.
В същия протокол държавното управление на Република Северна Македония удостоверява уговорката, че нищо от нейната конституция не може и не би трябвало да се пояснява като съображение за интервенция във вътрешните работи на България за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Северна Македония.
Тази уговорка де факто и де юре значи, че Скопие няма да претендира за признание на „ македонско малцинство “ в България. Протоколът също по този начин планува противопоставяне на говора на омразата против българите и България, който се употребява с голяма институционална и медийна поддръжка, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите./БГНЕС
Позицията на Европейски Съюз е доста ясна. Вече има преговорна рамка, която е призната с единогласие от всички членки. Ако поетите отговорности бъдат осъществяване, Европейският съюз е подготвен да стартира договаряния доста бързо - подготвени сме за това и не мисля, че не би трябвало да чакаме повече, а да създадем тази сериозна стъпка, с цел да продължим напред.
Това съобщи посланикът на Европейски Съюз в Северна Македония Михалис Рокас в изявление за Канал 5.
Рокас добави, че Европейски Съюз е наясно с разочарованията на македонските жители по пътя към участие, само че също по този начин, че Брюксел остава благонадежден сътрудник на страната.
През юни 2022 година Северна Македония одобри така наречен „ френско предложение “, което е утвърдено от всички страни-членки на Европейски Съюз. Според Преговорната рамка с цел да започват договарянията сред Скопие и Европейски Съюз, българите би трябвало да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция.
Северна Македония също по този начин би трябвало да съблюдава Договора за другарство, добросъседство и съдействие с България от 2017 година, както и двата протокола към него.
Протоколът от второто съвещание на Съвместната междуправителствена конференция постановява, че Скопие показва единодушие идната междуправителствена конференция с Европейски Съюз да се организира, откакто включи българите измежду държавотворните нации в преамбюла и два члена от своята Конституция.
В същия протокол държавното управление на Република Северна Македония удостоверява уговорката, че нищо от нейната конституция не може и не би трябвало да се пояснява като съображение за интервенция във вътрешните работи на България за отбрана на статута и правата на лица, които не са жители на Северна Македония.
Тази уговорка де факто и де юре значи, че Скопие няма да претендира за признание на „ македонско малцинство “ в България. Протоколът също по този начин планува противопоставяне на говора на омразата против българите и България, който се употребява с голяма институционална и медийна поддръжка, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите./БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ