Икономисти за държавния дълг: Няма основания да теглим заем за още 10-12 млрд. лева
Независимите икономисти не поддържат проекта на служебния финансов министър Валери Белчев за 10-12 милиарда лв. нов държавен дълг следващата година.
Според тях инфлационният напън върху горивата и електрическата енергия оказва помощ на страната да има доста повече приходи в бюджета.
Тази наклонност ще се резервира и в първите месеци следващата година.
Дори и на фона на множеството обществени разноски и нуждата следващата година да се погасяват остарели заеми, няма съображение да се теглят нови 12 милиарда лв..
“Догодина падежи за 2,5 милиарда и 300 млн. облигации на вътрешния пазар – т.е. това са 3 милиарда лв. падежиращи излъчвания – в случай че извадим от тези 10-12 милиарда нов дълг значи, че министърът си прави сметка сякаш за недостиг сред 7-9 милиарда лв., което е кореспондира с неговите анонси за 3% недостиг “, съобщи Лъчезар Богданов от Иниститут за пазарна стопанска система.
„ Като става въпрос за настоящи заплащания, без да ги подценяваме несъмнено нуждата от тях, като здравни заплащания по пандемията, обществени заплащания за пенсионерите, дълг би трябвало да се взима, когато сътворяваме спомагателна стойност за бъдещите генерации. Т.е. инфраструктура, дълготрайни промени, мога да си показва една смяна да вземем за пример в държавната енергетика “, сподели Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията.
Според тях инфлационният напън върху горивата и електрическата енергия оказва помощ на страната да има доста повече приходи в бюджета.
Тази наклонност ще се резервира и в първите месеци следващата година.
Дори и на фона на множеството обществени разноски и нуждата следващата година да се погасяват остарели заеми, няма съображение да се теглят нови 12 милиарда лв..
“Догодина падежи за 2,5 милиарда и 300 млн. облигации на вътрешния пазар – т.е. това са 3 милиарда лв. падежиращи излъчвания – в случай че извадим от тези 10-12 милиарда нов дълг значи, че министърът си прави сметка сякаш за недостиг сред 7-9 милиарда лв., което е кореспондира с неговите анонси за 3% недостиг “, съобщи Лъчезар Богданов от Иниститут за пазарна стопанска система.
„ Като става въпрос за настоящи заплащания, без да ги подценяваме несъмнено нуждата от тях, като здравни заплащания по пандемията, обществени заплащания за пенсионерите, дълг би трябвало да се взима, когато сътворяваме спомагателна стойност за бъдещите генерации. Т.е. инфраструктура, дълготрайни промени, мога да си показва една смяна да вземем за пример в държавната енергетика “, сподели Руслан Стефанов от Центъра за проучване на демокрацията.
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ