Незаконният дърводобив в България според различни оценки е между 10

...
Незаконният дърводобив в България според различни оценки е между 10
Коментари Харесай

Нели Дончева, WWF: Повишава се гражданската чувствителност към проблема за бракониерската сеч

Незаконният дърводобив в България съгласно разнообразни оценки е сред 10 и 20% от общия рандеман, като образува горист бизнес за близо 100 милиона лв..  Освен че ощетяват държавния бюджет бракониерската ощетява дълготрайно цели региони, като ги лишава от гори и въздейства върху водосборните басейни и питейната вода. 
Все повече хора сигнализират, когато засекат противозаконен дърводобив, като се обаждат във WWF България, изясни в ефира на " Хоризонт "   Нели Дончева - началник на стратегия " Гори " в природозащитната организация. Повишава се гражданската сензитивност към казуса за бракониерската сеч, акцентира тя:Има такава наклонност -  в последно време ние получаваме доста повече на брой сигнали от цялата страна, спрямо преди три-четири години.  Непрекъснато хората се обаждат, даже понастоящем -  от преди два дни се занимаваме с една сеч в региона на Казанлък, на една от последните крайречни гори, които са останали там.  Много забавен проблем, на ръба на закона. Всъщност множеството сечи, които следим са на ръба на закона.
Нели Дончева даде и на практика насоки по какъв начин всеки един от нас да разграничава противозаконната от законната сеч: 
Представете си, че се разхождате в гората - виждате отсечени дървета и не знаете дали това е законно или не е.  Първото нещо  - огледайте се по дърветата, които са останали и стоят и вижте дали на техните стъбла някъде има залепена бележка  - това е по този начин наречената осведомителна табела, която се изисква по закон да бъде сложена във всяко едно сечище.  Трябва да има такава табела, в случай че това е законна сеч.  Въпросната осведомителна табела най-често е във тип на елементарен лист хартия формат А4 или А5, комплициран в найлонов джоб и забучен с кабърчета да речем на стъблото на някое от дърветата.  На тази табела има информация за позволителното за сечта, за компанията, която сече, за интервала, в който се прави тази сеч,  за интензивността на сечта  - т.е. какъв брой % се сече. Това е първата стъпка.  Ако има такава табела, тази информация ще ни послужи следствие за инспекция - с цел да създадем някой засечки с информацията, която се разгласява на уеб страницата на Изпълнителната организация по горите. Другото нещо, което също е добре да огледаме на терен  - пъновете на отсечените дървета  -  поглеждаме в основата на пъна има ли горска марка  - тя съставлява един шестостен, на който от време на време си проличава, само че доста постоянно не си проличава, номерът на контролната горска марка.  Това се вижда и на отсечените дървета.... Ако сечта още не е извършена или в случай че не е довършена  - на височина към 1,30 метра от основата на дървото можем да видим също маркировка, която най-често е под формата на изпръскване със спрей - нормално цветът е оранжев или черен или наследник....  Това са двата наложителни атрибути, които на място би трябвало да ги има.Ако няма сложена маркировка, умерено можем да сигнализираме за противозаконна сеч.  Това можем да създадем на телефон 112 и поучавам горещо жителите да пуснат и сигнал до Регионалната дирекция по горите в съответния регион, сподели още Нели Дончева. От WWF са създали и интерактивна карта, посредством която посредством смарт телефоните си хората могат елементарно да локализират мястото на противозаконната сеч и да подадат съответен сигнал.  Какви препоръки още даде Нели Дончева чуйте от звуковия файл. 
Източник: bnr.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР