Посланикът на Мароко Закиа ел Мидауи: Българите са топли хора, с които може лесно да се разбереш
Нейно превъзходителство госпожа Закиа ел Мидауи е дипломат на Кралство Мароко в България и Северна Македония. Тя е и ръководител на групата на посланиците франкофони. Родена е през 1956 година в Тиса, провинция Таунат. Завършва Висшето комерсиално учебно заведение по финансови и търговски науки в Алжир, след което придобива тапия по маркетинг, дистрибуция и изследвания на пазара в същото образователно заведение. Биографията й включва работа в няколко марокански министерства, измежду които Министерство на външните работи и съдействието на кралството. Международната й кариера стартира да се развива с активността й за Дирекция „ Организация на обединените нации и интернационалните организации “. Следват виновни постове в Международната организация по труда, Комисията по човешки права, Световната здравна организация, Световната организация за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност, Световната комерсиална организация и други У нас е от ноември 2016 година Велина Велинова беседва с Нейно превъзходителство за провокациите, с които се оправя дамата посланик и за жертвите в името на работата.
Ваше превъзходителство, кое е било най-голямото предизвикателство в кариерата Ви и по какъв начин успяхте да го преодолеете?
Преминала съм през толкоз компликации в работата си, че не мога да откроя единствено една. Работех като шеф на кабинета в Министерство на външните работи, след което ме реалокираха в Постоянното посланичество на Мароко в Женева. Това беше първият път, в който ми се наложи за дълго време да работя отвън Мароко. Бях малко обезпокоена да бъда представител на страната си в чужбина, още повече – в Женева, която е център на голям брой интернационалните организации. Това означаваше, че ми се разпорежда значима задача. Била съм също представител на страната си в Международната организация по труда, Комисията по човешки права, Световната здравна организация, Световната организация за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност, Световната комерсиална организация и други
Истината е, че по това време бих предпочела да работя на по-спокойно място, да вземем за пример в Люксембург. Днес, когато връщам времето обратно, не скърбя, че съм била разпределена в Женева, тъй като за мен това бе учебно заведение по интернационална дипломация. В началото ми бе мъчно да се приспособявам, още повече, че имах две дребни деца и трябваше да систематизирам времето си сред работата и фамилията. Непрестанно тичах сред разнообразни институции, с цел да проследявам всички планове, с които бях натоварена. Това ме научи на доста, изключително във връзка с техническата част при търговски договаряния.
По време на мандата ми в Женева, по-малкият ми наследник Адам боледуваше от ангина. Не беше оздравял вярно. Тъй като не бях при него, ангината се трансформира в митрална регургитация – сърдечна болест. Бавачката, която се грижеше за Адам, не му даваше наставления от педиатъра антибиотик. Това e огромната ми тъга – поради моето нехайство обичаното ми дете разви болест на сърцето от ранна възраст! Много се укорявам за това, то ми донесе доста болежка. Казах си, че виновността е моя! Бях погълната от работата си и имах доверие на бавачката му, която се оказа нечестна. Всъщност заран, когато излизах за работа, Адам към момента спеше, а когато се прибирах вечер, също беше към този момент лежащ. Не бях у дома, с цел да проследявам работата на бавачката, на която се доверих. Направих неточност. Днес Адам е прелестен млад мъж, който отвреме-навреме ми споделя: “Мамо, не беше до мен даже да ми дадеш лъжичка сироп три пъти на ден! ”
Как успявате да намерите баланс сред персоналния си живот и специалността?
Преди ми беше доста мъчно, тъй като пътувах доста и не можах да видя по какъв начин децата ми Адам и Шафик порастват. Сега към този момент са пораснали и следват медицина, а за мен е по-лесно да се посветя напълно на работата си като дипломат на Негово Величество краля на Мароко в България и Северна Македония. В момента и двамата ми сина следват в Румъния, а аз съм в България, единствено на 800 км разстояние.
Има ли разлика в реакциите на мъжете и дамите дипломати при спешна обстановка?
Да, съгласно мен има такава разлика. Жените са по-чувствителни, защото са майки, по-търпеливи са, внимават доста, преди да влязат в спор. Мислят на първо място за съхраняването на мира и сигурността, търсят всевъзможни способи да избегнат борба или война. Знаят, че по време на война всички са губещи, даже тези, които си мислят, че са я спечелили. В Организация на обединените нации тематиката за ролята на дамите за мира, сигурността и реконструкцията на страните след война е доста настояща.
Кои Ваши персонални качества Ви оказват помощ при разрешаването на сложни дипломатически проблеми?
Търпелива съм, съблюдавам положителния звук както в лиичните си връзки, по този начин и на работа. Отнасям се към работата си със пристрастеност, влагам в нея сърце и душа. Много съм обществена, откровена и великодушна. Обичам хората и ги почитам. Обожавам да оказвам помощ, това ми носи задоволство и възприятие за изпълнен дълг към близък.
Освен това децата ми споделят, че са късметлии с такава майка. Племенниците и племенничките ми споделят с моите момчета, че биха желали да им бъда майка! „ Имате шанс, че тя ви е майка, желае ни се да беше и наша майка! “, споделят им.
Имат ли двете дипломатически школи – тази на България и тази на Мароко, общи черти?
Да, несъмнено! Това са две страни с богата и антична история. Съществуват от няколко века. Няколко цивилизации са съжителствали спокойно и в двете страни, което е обогатило културата им. В резултат и двете страни са привлекателни туристически дестинации с богато културно завещание, което включва кухнята, облеклото, обичаите.
И двете страни поддържат другарска връзка между тях, изпълнена с почитание, която обогатяват във всички области, в които имат общи ползи. Това е от изгода и за двата народа.
Коя българска линия Ви е направила най-силно усещане?
България е страна с население от 6 млн. души, която приема близо 9 млн. туристи годишно. Това доста ме впечатлява! От своя страна, Мароко приема годишно над 12 млн.туристи и се старае да удвои тази цифра.
Освен това България има прелестни пейзажи, чудесна кухня, красиви обичайни носии и доста прелъстителен фолклор. Българите са топли хора, с които е елементарно да се схванеш. Вие сте деликатен и обаятелен народ, също като мароканците. Ако попитате някого нещо на улицата, постоянно Ви дават отговор общително.
Как реагира един посланик при спор с околните си?
По формулировка дипломатът е подобен всеки ден. Смятам, че би трябвало да заобикаля борбата и да се стреми към помиряване. Трябва да употребява това, което на дипломатически език се назовава “мека мощ ” - договаряния и съвещания при разрешаването на спорове, даже сред другари. Както към този момент загатнах, даже спечелилият война е ненапълно губещ. Конфликтът и враждебността водят до загуба и за двете страни. Когато става въпрос за борба сред страни, и двете понасят психически и физически загуби, подложени са на заличаване, страдат от беднотия. Това, което се случва сега в международен мащаб, е унищожително!
Виждате ли метод за разрешаване на спора в Сирия?
Винаги поддържам мира, тъй като хората са тези, които заплащат висока цена при спорове и това ме отчайва. Мароко, под управлението на Негово Величество крал Мохамед VI, играе значима роля на районно и интернационално равнище по отношение на предотвратяването на спорове, с помощта на дипломацията и силите за поддържане на мира, които работят в Африка и няколко други страни под егидата на Обединените народи.
Поддържате ли връзка със сирийци, които са наранени от войната?
Брат ми има другар от Мароко, който живее във Франция. Неговите дъщери следваха медицина в Сирия. Тъкмо щяха да приключват и да отидат при него, когато избухна сирийският спор. Двете девойки избягаха от Сирия, само че трябваше да стартират следването си от нулата, защото нямаха никакъв документ, който да удостовери равнището им на обучение.
Освен това посетих детски център във Франция, където хората оставят децата си по време на ваканции и празнични дни. Забелязах едно хубаво момченце, което бе осиновено от французойка. То изглеждаше травмирано от войната. Не говореше, тъй като беше претърпяло потрес – родителите му бяха умряли. Ужасяваше се от шума на самолети, защото го свързваше с бомби. Жената, която го беше осиновила, беше клиничен психолог и правеше всичко по силите си, с цел да го лекува, с цел да може то да стартира да живее обикновено. Тъй като съм майка, този случай ме остави без думи!
Спомняте ли си фотографията на дребното момче, което беше изхвърлено на брега на морето в Италия?
Да, ставаше дума за бебе, а обликът му обиколи света. Снимката илюстрира обърканата обстановка на бежанците, които се пробват да се спасят от война и търсят кей там, където считат, че ще бъдат признати. За злощастие постоянно се сблъскват със стена, оставени са на несигурна орис, с риск да потънат в морето! Онези, които се пробват да им оказват помощ пък, постоянно са застрашени от затвор!
Смятате ли, че българите са задоволително толерантни към бежанците?
Да, мисля, че сте доста търпелив народ. Естествено е всеки да има своите страхове пред непознатото. Когато обаче се поинтересуваме от културата на другия, когато поддържаме връзка с него, култивираме в себе си схващане, одобряваме го, което усилва възможностите ни да станем по-толерантни.
В умозаключение, каква е ролята на дамата за разрешаването на спорове в интернационалните връзки?
Бих желала светът да даде повече власт на дамите, тъй като те способстват за поддържането на мира и стабилността. Тъй като са на първо място майки, могат да убеждават по-добре от мъжете. Жените са положителни балансьори. Дават късмет на живота, на човечеството, както е казано в арабската сентенция: ”Когато дипломацията не съумява, въпреки всичко остава дамата! ”
Интервю на Велина Велинова
Ваше превъзходителство, кое е било най-голямото предизвикателство в кариерата Ви и по какъв начин успяхте да го преодолеете?
Преминала съм през толкоз компликации в работата си, че не мога да откроя единствено една. Работех като шеф на кабинета в Министерство на външните работи, след което ме реалокираха в Постоянното посланичество на Мароко в Женева. Това беше първият път, в който ми се наложи за дълго време да работя отвън Мароко. Бях малко обезпокоена да бъда представител на страната си в чужбина, още повече – в Женева, която е център на голям брой интернационалните организации. Това означаваше, че ми се разпорежда значима задача. Била съм също представител на страната си в Международната организация по труда, Комисията по човешки права, Световната здравна организация, Световната организация за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност, Световната комерсиална организация и други
Истината е, че по това време бих предпочела да работя на по-спокойно място, да вземем за пример в Люксембург. Днес, когато връщам времето обратно, не скърбя, че съм била разпределена в Женева, тъй като за мен това бе учебно заведение по интернационална дипломация. В началото ми бе мъчно да се приспособявам, още повече, че имах две дребни деца и трябваше да систематизирам времето си сред работата и фамилията. Непрестанно тичах сред разнообразни институции, с цел да проследявам всички планове, с които бях натоварена. Това ме научи на доста, изключително във връзка с техническата част при търговски договаряния.
По време на мандата ми в Женева, по-малкият ми наследник Адам боледуваше от ангина. Не беше оздравял вярно. Тъй като не бях при него, ангината се трансформира в митрална регургитация – сърдечна болест. Бавачката, която се грижеше за Адам, не му даваше наставления от педиатъра антибиотик. Това e огромната ми тъга – поради моето нехайство обичаното ми дете разви болест на сърцето от ранна възраст! Много се укорявам за това, то ми донесе доста болежка. Казах си, че виновността е моя! Бях погълната от работата си и имах доверие на бавачката му, която се оказа нечестна. Всъщност заран, когато излизах за работа, Адам към момента спеше, а когато се прибирах вечер, също беше към този момент лежащ. Не бях у дома, с цел да проследявам работата на бавачката, на която се доверих. Направих неточност. Днес Адам е прелестен млад мъж, който отвреме-навреме ми споделя: “Мамо, не беше до мен даже да ми дадеш лъжичка сироп три пъти на ден! ”
Как успявате да намерите баланс сред персоналния си живот и специалността?
Преди ми беше доста мъчно, тъй като пътувах доста и не можах да видя по какъв начин децата ми Адам и Шафик порастват. Сега към този момент са пораснали и следват медицина, а за мен е по-лесно да се посветя напълно на работата си като дипломат на Негово Величество краля на Мароко в България и Северна Македония. В момента и двамата ми сина следват в Румъния, а аз съм в България, единствено на 800 км разстояние.
Има ли разлика в реакциите на мъжете и дамите дипломати при спешна обстановка?
Да, съгласно мен има такава разлика. Жените са по-чувствителни, защото са майки, по-търпеливи са, внимават доста, преди да влязат в спор. Мислят на първо място за съхраняването на мира и сигурността, търсят всевъзможни способи да избегнат борба или война. Знаят, че по време на война всички са губещи, даже тези, които си мислят, че са я спечелили. В Организация на обединените нации тематиката за ролята на дамите за мира, сигурността и реконструкцията на страните след война е доста настояща.
Кои Ваши персонални качества Ви оказват помощ при разрешаването на сложни дипломатически проблеми?
Търпелива съм, съблюдавам положителния звук както в лиичните си връзки, по този начин и на работа. Отнасям се към работата си със пристрастеност, влагам в нея сърце и душа. Много съм обществена, откровена и великодушна. Обичам хората и ги почитам. Обожавам да оказвам помощ, това ми носи задоволство и възприятие за изпълнен дълг към близък.
Освен това децата ми споделят, че са късметлии с такава майка. Племенниците и племенничките ми споделят с моите момчета, че биха желали да им бъда майка! „ Имате шанс, че тя ви е майка, желае ни се да беше и наша майка! “, споделят им.
Имат ли двете дипломатически школи – тази на България и тази на Мароко, общи черти?
Да, несъмнено! Това са две страни с богата и антична история. Съществуват от няколко века. Няколко цивилизации са съжителствали спокойно и в двете страни, което е обогатило културата им. В резултат и двете страни са привлекателни туристически дестинации с богато културно завещание, което включва кухнята, облеклото, обичаите.
И двете страни поддържат другарска връзка между тях, изпълнена с почитание, която обогатяват във всички области, в които имат общи ползи. Това е от изгода и за двата народа.
Коя българска линия Ви е направила най-силно усещане?
България е страна с население от 6 млн. души, която приема близо 9 млн. туристи годишно. Това доста ме впечатлява! От своя страна, Мароко приема годишно над 12 млн.туристи и се старае да удвои тази цифра.
Освен това България има прелестни пейзажи, чудесна кухня, красиви обичайни носии и доста прелъстителен фолклор. Българите са топли хора, с които е елементарно да се схванеш. Вие сте деликатен и обаятелен народ, също като мароканците. Ако попитате някого нещо на улицата, постоянно Ви дават отговор общително.
Как реагира един посланик при спор с околните си?
По формулировка дипломатът е подобен всеки ден. Смятам, че би трябвало да заобикаля борбата и да се стреми към помиряване. Трябва да употребява това, което на дипломатически език се назовава “мека мощ ” - договаряния и съвещания при разрешаването на спорове, даже сред другари. Както към този момент загатнах, даже спечелилият война е ненапълно губещ. Конфликтът и враждебността водят до загуба и за двете страни. Когато става въпрос за борба сред страни, и двете понасят психически и физически загуби, подложени са на заличаване, страдат от беднотия. Това, което се случва сега в международен мащаб, е унищожително!
Виждате ли метод за разрешаване на спора в Сирия?
Винаги поддържам мира, тъй като хората са тези, които заплащат висока цена при спорове и това ме отчайва. Мароко, под управлението на Негово Величество крал Мохамед VI, играе значима роля на районно и интернационално равнище по отношение на предотвратяването на спорове, с помощта на дипломацията и силите за поддържане на мира, които работят в Африка и няколко други страни под егидата на Обединените народи.
Поддържате ли връзка със сирийци, които са наранени от войната?
Брат ми има другар от Мароко, който живее във Франция. Неговите дъщери следваха медицина в Сирия. Тъкмо щяха да приключват и да отидат при него, когато избухна сирийският спор. Двете девойки избягаха от Сирия, само че трябваше да стартират следването си от нулата, защото нямаха никакъв документ, който да удостовери равнището им на обучение.
Освен това посетих детски център във Франция, където хората оставят децата си по време на ваканции и празнични дни. Забелязах едно хубаво момченце, което бе осиновено от французойка. То изглеждаше травмирано от войната. Не говореше, тъй като беше претърпяло потрес – родителите му бяха умряли. Ужасяваше се от шума на самолети, защото го свързваше с бомби. Жената, която го беше осиновила, беше клиничен психолог и правеше всичко по силите си, с цел да го лекува, с цел да може то да стартира да живее обикновено. Тъй като съм майка, този случай ме остави без думи!
Спомняте ли си фотографията на дребното момче, което беше изхвърлено на брега на морето в Италия?
Да, ставаше дума за бебе, а обликът му обиколи света. Снимката илюстрира обърканата обстановка на бежанците, които се пробват да се спасят от война и търсят кей там, където считат, че ще бъдат признати. За злощастие постоянно се сблъскват със стена, оставени са на несигурна орис, с риск да потънат в морето! Онези, които се пробват да им оказват помощ пък, постоянно са застрашени от затвор!
Смятате ли, че българите са задоволително толерантни към бежанците?
Да, мисля, че сте доста търпелив народ. Естествено е всеки да има своите страхове пред непознатото. Когато обаче се поинтересуваме от културата на другия, когато поддържаме връзка с него, култивираме в себе си схващане, одобряваме го, което усилва възможностите ни да станем по-толерантни.
В умозаключение, каква е ролята на дамата за разрешаването на спорове в интернационалните връзки?
Бих желала светът да даде повече власт на дамите, тъй като те способстват за поддържането на мира и стабилността. Тъй като са на първо място майки, могат да убеждават по-добре от мъжете. Жените са положителни балансьори. Дават късмет на живота, на човечеството, както е казано в арабската сентенция: ”Когато дипломацията не съумява, въпреки всичко остава дамата! ”
Интервю на Велина Велинова
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ