Лошите кредити намаляват устойчиво
Неясно по какви аргументи в медийното пространство още веднъж се появи тематиката за необслужваните заеми. Заговори се за някакви черни описи на нередовни кредитори, за нови условия на ЕЦБ, които били в действие от 30 юни, и какво ли още не.
Нека да е ясно, че за момента няма промени в регулаторния режим, по който се третират просрочените заеми. Поради това не може да се чакат каквито и да е промени в политиките на банките във връзка с техните клиенти, провокирани от сходни промени. Просто тъй като такива промени не са правени през тази година.
Новите регулаторни условия във връзка с
третирането на необслужваните заеми
бяха въведени още в началото на 2018 година с Международен стандарт за финансова отчетност 9 (МСФО 9). Радикалната оригиналност при него е, че необслужваемостта на един заем към този момент се определя не единствено въз основата на настъпило просрочие, а и най-много въз основата на финансовото положение на кредитополучателя. Поради това ново изискване дори заеми, по които няма никакво закъснение, могат да попаднат в групата на необслужваните единствено поради влошени финансови индикатори на клиентите, като поради това банките са принудени да вършат разноски за провизирането им. Промяна в този режим все още няма и скоро не се обрисува да има.
По предписание тези условия на МСФО 9 засягат на първо място заемите за компании. За заеми за жители те не се ползват. Може би само при огромните жилищни заеми - тези над 250 хиляди лв., банките вършат настоящ обзор на платежоспособността на кредитополучателите. Но при тях, даже и да открият утежняване, те не могат да наложат по-високи условия за в допълнение поръчителство или по-висока рента, тъй като клиентът е предпазен от Закона за жилищни заеми за консуматори. Докато при компаниите едно утежняване на финансовото състояние води до сходно утежняване на условията.
Що се отнася до появилите се мнения за
черни описи и неприятни длъжници
- тях постоянно ги е имало, още преди да се появи кредитният указател. Не е допустимо, в случай че имаш просрочия по заем, да ти провиснал нов, в случай че той не е за погасяване на остарелия заем. Но следователно новият заем ще е при по-тежки условия - и като общи разноски на кредитополучателя, и като изискуемо поръчителство. Но тези правила също не са от през вчерашния ден - те са в мощ към този момент повече от две десетилетия.
Що се отнася до влезлите от 30 юни 2019 година в действие условия за ръководство на необслужваните заеми, преди всичко те не са основани от Европейската централна банка, а от Европейския банков орган (ЕБО). Нещо повече - до момента в който България не влезе в Банковия съюз на Европейски Съюз, ЕЦБ няма никакви пълномощия да следи за използването на тези правила у нас. Това е напълно в юрисдикцията на Българска народна банка. Въпросните насоки на Европейския банков орган не трансформират открития от началото на 2018-а метод за систематизиране и отнасяне на необслужваните заеми. Всъщност те изобщо не се занимават с този въпрос. Тези насоки дефинират разпоредбите, които комерсиалните банки трябва да съблюдават за ръководство на портфейлите си от необслужвани заеми, и то единствено в случай че тези портфейли са над 5% от общия размер на предоставените заеми.
Най-общо казано, тези насоки на ЕБО изискват банките да имат създадени и одобрени от регулатора
политики за понижаване на необслужваните заеми
както и административни структури, които да ги ползват. Но това не води до смяна на разпоредбите, определящи дали един заем е постоянен или проблематичен, както и до смяна на изискванията, при които един необслужван заем се третира от банката.
Така че тези насоки на Европейския банков орган не водят до нищо ново под слънцето за клиентите на банките. Още по-малко за клиентите, които са физически лица. За тях промени ще има при използването на признатите през тази година промени в Закона за кредитните институции, които вкарват у нас условията на европейска инструкция за по-отговорно отношение към жителите, искащи кредит. Тези промени ще задължат банките да имат по-строги условия към разполагаемия приход на клиента за да го опазят от вдишване на неоправдан риск при вземането на прекомерно огромен заем. Но това към този момент е друга тематика.
НАГОРЕ
Апетитът на българските компании и жители към взимане на пари назаем пораства. " В изискванията на задържащи се ниски лихви и увеличение на заетостта и приходите семействата и предприятията демонстрират висока податливост към потребление на заеми при финансирането на потреблението и вложенията, разяснява изданието на Българска народна банка “Банките в България ”. Наред с това има и увеличено предложение на заеми от кредитните институции. Растежът на заемите е по-ясно изразен при семействата, сочи анализът на централната банка.
В същото време неприятните и преструктурираните заеми в българската банкова система понижават стабилно. Само за месец те са се свили с над 700 млн. лв., като делът им е паднал до 11.53%, демонстрират данните на Българска народна банка за юни. Толкова огромен номинален спад в границите на един месец не е регистриран в никакъв случай - дори през ноември 2014 година, когато банкрутиралата Корпоративна комерсиална банка бе извадена от системата.
Делът на заемите, които не са обслужвани сред 90 и 180 дни или са предоговорени и преструктурирани, спрямо общия размер на отпуснатите заеми не е бил толкоз невисок от 2009 година, когато световната финансова и икономическа рецесия удари България и действително стартира бързото повишаване на просрочените заеми.
ЧЕРВЕНА ЛАМПА
Продължителните интервали на ниски лихви и засилена кредитна интензивност могат да доведат до струпване на систематични опасности, свързани със задлъжнялостта на жителите и бизнеса, предизвестява Българска народна банка. Въпреки че задълженията на семействата и предприятията са относително ниски по отношение на приходите им, в бъдеще не е изключено да настъпят неподходящи промени във опцията за обслужване на отговорностите - например при възможен спад на икономическата интензивност, при повишаване на лихвите по заемите в следствие от промени в паричната политика в еврозоната или при разширение на рисковите награди в цената на заемните запаси, предизвестяват от Българска народна банка.
Нека да е ясно, че за момента няма промени в регулаторния режим, по който се третират просрочените заеми. Поради това не може да се чакат каквито и да е промени в политиките на банките във връзка с техните клиенти, провокирани от сходни промени. Просто тъй като такива промени не са правени през тази година.
Новите регулаторни условия във връзка с
третирането на необслужваните заеми
бяха въведени още в началото на 2018 година с Международен стандарт за финансова отчетност 9 (МСФО 9). Радикалната оригиналност при него е, че необслужваемостта на един заем към този момент се определя не единствено въз основата на настъпило просрочие, а и най-много въз основата на финансовото положение на кредитополучателя. Поради това ново изискване дори заеми, по които няма никакво закъснение, могат да попаднат в групата на необслужваните единствено поради влошени финансови индикатори на клиентите, като поради това банките са принудени да вършат разноски за провизирането им. Промяна в този режим все още няма и скоро не се обрисува да има.
По предписание тези условия на МСФО 9 засягат на първо място заемите за компании. За заеми за жители те не се ползват. Може би само при огромните жилищни заеми - тези над 250 хиляди лв., банките вършат настоящ обзор на платежоспособността на кредитополучателите. Но при тях, даже и да открият утежняване, те не могат да наложат по-високи условия за в допълнение поръчителство или по-висока рента, тъй като клиентът е предпазен от Закона за жилищни заеми за консуматори. Докато при компаниите едно утежняване на финансовото състояние води до сходно утежняване на условията.
Що се отнася до появилите се мнения за
черни описи и неприятни длъжници
- тях постоянно ги е имало, още преди да се появи кредитният указател. Не е допустимо, в случай че имаш просрочия по заем, да ти провиснал нов, в случай че той не е за погасяване на остарелия заем. Но следователно новият заем ще е при по-тежки условия - и като общи разноски на кредитополучателя, и като изискуемо поръчителство. Но тези правила също не са от през вчерашния ден - те са в мощ към този момент повече от две десетилетия.
Що се отнася до влезлите от 30 юни 2019 година в действие условия за ръководство на необслужваните заеми, преди всичко те не са основани от Европейската централна банка, а от Европейския банков орган (ЕБО). Нещо повече - до момента в който България не влезе в Банковия съюз на Европейски Съюз, ЕЦБ няма никакви пълномощия да следи за използването на тези правила у нас. Това е напълно в юрисдикцията на Българска народна банка. Въпросните насоки на Европейския банков орган не трансформират открития от началото на 2018-а метод за систематизиране и отнасяне на необслужваните заеми. Всъщност те изобщо не се занимават с този въпрос. Тези насоки дефинират разпоредбите, които комерсиалните банки трябва да съблюдават за ръководство на портфейлите си от необслужвани заеми, и то единствено в случай че тези портфейли са над 5% от общия размер на предоставените заеми.
Най-общо казано, тези насоки на ЕБО изискват банките да имат създадени и одобрени от регулатора
политики за понижаване на необслужваните заеми
както и административни структури, които да ги ползват. Но това не води до смяна на разпоредбите, определящи дали един заем е постоянен или проблематичен, както и до смяна на изискванията, при които един необслужван заем се третира от банката.
Така че тези насоки на Европейския банков орган не водят до нищо ново под слънцето за клиентите на банките. Още по-малко за клиентите, които са физически лица. За тях промени ще има при използването на признатите през тази година промени в Закона за кредитните институции, които вкарват у нас условията на европейска инструкция за по-отговорно отношение към жителите, искащи кредит. Тези промени ще задължат банките да имат по-строги условия към разполагаемия приход на клиента за да го опазят от вдишване на неоправдан риск при вземането на прекомерно огромен заем. Но това към този момент е друга тематика.
НАГОРЕ
Апетитът на българските компании и жители към взимане на пари назаем пораства. " В изискванията на задържащи се ниски лихви и увеличение на заетостта и приходите семействата и предприятията демонстрират висока податливост към потребление на заеми при финансирането на потреблението и вложенията, разяснява изданието на Българска народна банка “Банките в България ”. Наред с това има и увеличено предложение на заеми от кредитните институции. Растежът на заемите е по-ясно изразен при семействата, сочи анализът на централната банка.
В същото време неприятните и преструктурираните заеми в българската банкова система понижават стабилно. Само за месец те са се свили с над 700 млн. лв., като делът им е паднал до 11.53%, демонстрират данните на Българска народна банка за юни. Толкова огромен номинален спад в границите на един месец не е регистриран в никакъв случай - дори през ноември 2014 година, когато банкрутиралата Корпоративна комерсиална банка бе извадена от системата.
Делът на заемите, които не са обслужвани сред 90 и 180 дни или са предоговорени и преструктурирани, спрямо общия размер на отпуснатите заеми не е бил толкоз невисок от 2009 година, когато световната финансова и икономическа рецесия удари България и действително стартира бързото повишаване на просрочените заеми.
ЧЕРВЕНА ЛАМПА
Продължителните интервали на ниски лихви и засилена кредитна интензивност могат да доведат до струпване на систематични опасности, свързани със задлъжнялостта на жителите и бизнеса, предизвестява Българска народна банка. Въпреки че задълженията на семействата и предприятията са относително ниски по отношение на приходите им, в бъдеще не е изключено да настъпят неподходящи промени във опцията за обслужване на отговорностите - например при възможен спад на икономическата интензивност, при повишаване на лихвите по заемите в следствие от промени в паричната политика в еврозоната или при разширение на рисковите награди в цената на заемните запаси, предизвестяват от Българска народна банка.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ