Невролози искат лечението на инсулт да се случва първо в

Невролози желаят лекуването на инсулт да се случва първо в регионалните лечебни заведения
Областните лечебни заведения да бъдат първоначални центрове за лекуване на пациенти с инсулт, а единствено дребна част от пациентите, имащи потребност от високотехнологично лекуване, да бъдат превозени до шестте центъра,
които се планува да бъдат построени по Плана за възобновяване и резистентност.
По думите на доцент Росен Калпачки, член на Управителния съвет на сдружението, за регионалните лечебни заведения би трябвало да се обезпечат нужната инсталация, както и подготвени медицински експерти, защото голям проблем при лекуването е неналичието на фрагменти по места.
По-малко от една десета от пациентите, получили инсулт,
имат потребност от високоспецифичното лекуване, което се планува да се оказва в тези шест центъра, уточни той.
При близо 45 хиляди случая на инсулт годишно в страната ни,
седем хиляди пациенти умират, а единствено три % са получили съвременно лекуване, добави доцент Калпачки. Останалите пациенти, наранени от инсулт, са закъснели в лекуването, защото заради разнообразни аргументи не са стигнали в точния момент до здравна помощ.
Работим за това да има повече медицински екипи, които да могат да реагират бързо
и съответно при идване на пациент, получил инсулт, сподели още доцент Калпачки. Други нерешени проблеми са неналичието на указател на пациентите, получили инсулт, обезпечаване на дълготрайна рехабилитация на болните,
следене на пациентите след изписването им от болничното заведение и други
Във всички регионални лечебни заведения би трябвало да има скенер за пациентите, за които има подозрение, че са получили инсулт, сподели доктор Теодора Манолова, шеф на Клиниката по неврология в Университетската болница за интензивно лекуване „ Г. Киркович “ в Стара Загора.
По думите й, с помощта на сдружението,
в Стара Загора процесът по обезпечаване на сложно лекуване на пациент, потърпевш от инсулт, се надгражда.
Националният проект за битка с инсулта, който към момента не е признат като формален документ,
е рамка до 2030 година, която е съобразена със обстановката в България, и в него е планувано да се понижи броят на инсултите с 10%, което значи, че 90% от пациентите би трябвало да попаднат на точното място за лекуване на инсулт и да получат съвременно лекуване, добави доцент Калпачки.
Лекарят напомни, че в края на 2021 година България публично се включи в осъществяването
на европейския План за битка с инсулта. Вероятно сме последната страна в Европейски Съюз, която няма публично признат подобен проект, сподели още той.
На 10 души, получили инсулт, единствено двама взимат вярно решение и търсят помощ,
а останалите се обаждат на близки или на съседи, сподели Елица Хадживълчева, ръководител на фондация „ Сърце до сърце за България “ и народен координатор на програмата „ Бързи герои 112 “. По думите ѝ,
би трябвало ефикасна здравнообразователна стратегия,
която да увеличи осведомеността на пациентите за признаците и реакциите при поява на инсулт. Програмата „ Бързи герои 112 “ е ориентирана и към деца, които ще бъдат осведомени със признаците на инсулт, добави тя.