Те ѝ отнеха всичко. Как петгодишно момиче загуби семейството си в засада край Киев
Невръстно украинско момиче се възвръща в Германия от две тежки интервенции. Тя непрестанно търси майка си, само че към момента не знае, че е изгубила цялото си семейство. Петгодишната Анастасия и баба ѝ Василина са единствените оживели, откакто микробусът на татко ѝ Олег попада на съветска засада край Киев.
"Искам мама ", непрестанно повтаря петгодишно момиченце, до момента в който се възвръща от интервенция по премахване на патрон от черепа си в болница в Беларус. Когато му споделят, че майка ѝ Тетяна Кончаковска е на работа, дребната Анастасия не има вяра, тъй като е уверена, че “тя пристигна и легна до мен ”.
Всъщност Тетяна нито е на работа, нито е била в болничното заведение при щерка си. Тя е убита дружно със брачна половинка си и сина си на 28 февруари, откакто техният ван попада на засада от съветски войски, нахлуващи в предградията на Киев, споделя Анастасия Мизецкая, родственик на фамилията, която живее в Съединени американски щати.
Петгодишното момиченце оцелява при съветската офанзива дружно с баба си Василина Мошченко. Сега на дребната Анастасия ѝ следва мъчно физическо и прочувствено възобновяване. Заради пострадванията ѝ е допустимо и да остане с трайно увреждане на дясното око. Освен това тя към момента не знае за гибелта на родителите и брат си.
Анастасия Кончаковска е едно от хилядите украински деца, трансформирали се в жертви на решението на съветския президент Владимир Путин да подреди на 24 февруари пълномащабна военна инвазия в Украйна.
Оттогава до момента бяха убити хиляди цивилни украинци, чиито брой към момента не може да бъде изчислен. Не е известно и какъв брой тъкмо деца са изгубили единия или и двамата си родители от началото на военните дейности.
Бягството
Анастасия Мизецкая постоянно контактува от Съединени американски щати с Тетяна Кончаковска до началото на войната. Последните текстови известия двете си разменят в деня, когато фамилията е убито от съветски бойци. След това бабата на дребната Анастасия споделя по телефона на Мизецкая какво тъкмо се е случило. Мизецкая записва целия диалог.
По думите ѝ фамилията на Кончаковска е отпътувало от Киев за предградията още на 24 февруари, опасявайки се, че съветската войска ще нахлуе в столицата в опит да наложи проруско марионетно държавно управление. Тези страхове са били подсилени от ракетните офанзиви по града още в първите часове на войната.
Бащата на дребната Анастасия - Олег Кончаковски, е доставял храна с огромен бял микробус, който употребява, с цел да транспортира цялото семейство до дома на брата на брачната половинка си - Павло. Той се намира в предградие на към 40 км от Киев.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Това предградие се намира на 20 км от Буча, където съветските войски оставиха всеобщ грод и десетки трупове на цивилни украинци по улиците след отдръпването си в края на март. След като фамилията на Кончаковски отсяда в дома на Павло, излиза наяве, че съветските войски, идващи от Беларус, си проправят път към Киев точно оттова.
На 26 февруари Тетяна споделя на Мизецкая, че в региона има “периодична пукотевица ”, а на идващия ден ѝ написа, че там към този момент има и “много бомбардировки покрай нас ”.
В оня миг в жилището на брат ѝ Павло няма ток и вода, а Кончаковска и брачният партньор ѝ са все по-уплашени. Затова, макар препоръките на околните си, вземат решение да подхващат ново пътешестване назад към Киев. Бабата Василина Мошченко се колебае, само че най-после взема решение да тръгне с тях.
Засадата
Това решение се оказва съдбовно за Олег, Тетяна и 18-годишния Никита Бобров, който е полубрат на дребната Анастасия Кончаковска. Семейството потегля с белия бус назад към столицата на 28 февруари, само че попада на съветски войски, прикрити в гората около пътя. Те засипват с патрони предната част на возилото и Тетяна, Олег и Никита умират на място, споделя бабата Василина.
“Вие, украинци, карате в колите си с автоматизирани оръжия. [Вие сте] като цивилни хора, [но] стреляте по нас ”, споделя един от руснаците на Мошченко, до момента в който бойците ревизират наличието на буса.
Няколко дни по-късно, на 5 април, автомобилът и две тела вътре са снимани от журналиста Дмитро Комаров. По думите на Анастасия Мизецкая това са труповете на Тетяна и Никита, а тялото на Олег към момента не е намерено.
Междувременно малко след смъртоносната засада съветски офицер води Мошченко и ранената ѝ внучка в следената по това време военна база в Гостомел. Оттам двете са превозени с хеликоптер до Беларус, с цел да бъде оперирано момиченцето, споделя Мошченко.
Два дни по-късно локални лекари съумяват да извадят остатъците от патрон от черепа на Анастасия. С помощта на украинското посолство в Беларус тя е преместена в Германия, където претърпява втора интервенция за унищожаване на откъс от окото ѝ.
Сега дребната Анастасия към този момент се възвръща сполучливо, гледа анимационни филми, играе игри и кара колело, без да знае какво се е случило със фамилията ѝ в оня съдбовен ден в края на февруари.
“Те ѝ лишиха всичко ”, споделя Мизецкая, добавяйки, че бабата на момиченцето би желала двете да се върнат дружно в Киев в някакъв миг, само че се опасява дали внучката ѝ ще успее да се оправи с контузията, която ще я преследва там.
"Искам мама ", непрестанно повтаря петгодишно момиченце, до момента в който се възвръща от интервенция по премахване на патрон от черепа си в болница в Беларус. Когато му споделят, че майка ѝ Тетяна Кончаковска е на работа, дребната Анастасия не има вяра, тъй като е уверена, че “тя пристигна и легна до мен ”.
Всъщност Тетяна нито е на работа, нито е била в болничното заведение при щерка си. Тя е убита дружно със брачна половинка си и сина си на 28 февруари, откакто техният ван попада на засада от съветски войски, нахлуващи в предградията на Киев, споделя Анастасия Мизецкая, родственик на фамилията, която живее в Съединени американски щати.
Петгодишното момиченце оцелява при съветската офанзива дружно с баба си Василина Мошченко. Сега на дребната Анастасия ѝ следва мъчно физическо и прочувствено възобновяване. Заради пострадванията ѝ е допустимо и да остане с трайно увреждане на дясното око. Освен това тя към момента не знае за гибелта на родителите и брат си.
Анастасия Кончаковска е едно от хилядите украински деца, трансформирали се в жертви на решението на съветския президент Владимир Путин да подреди на 24 февруари пълномащабна военна инвазия в Украйна.
Оттогава до момента бяха убити хиляди цивилни украинци, чиито брой към момента не може да бъде изчислен. Не е известно и какъв брой тъкмо деца са изгубили единия или и двамата си родители от началото на военните дейности.
Бягството
Анастасия Мизецкая постоянно контактува от Съединени американски щати с Тетяна Кончаковска до началото на войната. Последните текстови известия двете си разменят в деня, когато фамилията е убито от съветски бойци. След това бабата на дребната Анастасия споделя по телефона на Мизецкая какво тъкмо се е случило. Мизецкая записва целия диалог.
По думите ѝ фамилията на Кончаковска е отпътувало от Киев за предградията още на 24 февруари, опасявайки се, че съветската войска ще нахлуе в столицата в опит да наложи проруско марионетно държавно управление. Тези страхове са били подсилени от ракетните офанзиви по града още в първите часове на войната.
Бащата на дребната Анастасия - Олег Кончаковски, е доставял храна с огромен бял микробус, който употребява, с цел да транспортира цялото семейство до дома на брата на брачната половинка си - Павло. Той се намира в предградие на към 40 км от Киев.
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Това предградие се намира на 20 км от Буча, където съветските войски оставиха всеобщ грод и десетки трупове на цивилни украинци по улиците след отдръпването си в края на март. След като фамилията на Кончаковски отсяда в дома на Павло, излиза наяве, че съветските войски, идващи от Беларус, си проправят път към Киев точно оттова.
На 26 февруари Тетяна споделя на Мизецкая, че в региона има “периодична пукотевица ”, а на идващия ден ѝ написа, че там към този момент има и “много бомбардировки покрай нас ”.
В оня миг в жилището на брат ѝ Павло няма ток и вода, а Кончаковска и брачният партньор ѝ са все по-уплашени. Затова, макар препоръките на околните си, вземат решение да подхващат ново пътешестване назад към Киев. Бабата Василина Мошченко се колебае, само че най-после взема решение да тръгне с тях.
Засадата
Това решение се оказва съдбовно за Олег, Тетяна и 18-годишния Никита Бобров, който е полубрат на дребната Анастасия Кончаковска. Семейството потегля с белия бус назад към столицата на 28 февруари, само че попада на съветски войски, прикрити в гората около пътя. Те засипват с патрони предната част на возилото и Тетяна, Олег и Никита умират на място, споделя бабата Василина.
“Вие, украинци, карате в колите си с автоматизирани оръжия. [Вие сте] като цивилни хора, [но] стреляте по нас ”, споделя един от руснаците на Мошченко, до момента в който бойците ревизират наличието на буса.
Няколко дни по-късно, на 5 април, автомобилът и две тела вътре са снимани от журналиста Дмитро Комаров. По думите на Анастасия Мизецкая това са труповете на Тетяна и Никита, а тялото на Олег към момента не е намерено.
Междувременно малко след смъртоносната засада съветски офицер води Мошченко и ранената ѝ внучка в следената по това време военна база в Гостомел. Оттам двете са превозени с хеликоптер до Беларус, с цел да бъде оперирано момиченцето, споделя Мошченко.
Два дни по-късно локални лекари съумяват да извадят остатъците от патрон от черепа на Анастасия. С помощта на украинското посолство в Беларус тя е преместена в Германия, където претърпява втора интервенция за унищожаване на откъс от окото ѝ.
Сега дребната Анастасия към този момент се възвръща сполучливо, гледа анимационни филми, играе игри и кара колело, без да знае какво се е случило със фамилията ѝ в оня съдбовен ден в края на февруари.
“Те ѝ лишиха всичко ”, споделя Мизецкая, добавяйки, че бабата на момиченцето би желала двете да се върнат дружно в Киев в някакъв миг, само че се опасява дали внучката ѝ ще успее да се оправи с контузията, която ще я преследва там.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ