Да си спомним за първия протест на 3 ноември 1989 г.
Невиждано голям брой от 5-6 хиляди храбреци излезе посред комунистическата столица София, с цел да връчи екологична петиция на комунистическото Народно заседание и да вика „ Сво-бо-да! “ и „ Де-мо-кра-ци-яаааа! “.
Тук с изключение на хората на „ Екогласност” са и множеството членове на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството. Има и непретенциозен брой представители на синдикат „ Подкрепа”, които се пробват да вдигнат собствен афиш, само че хората на „ Екогласност” възразяват, че това е „ наше шествие”. Има и „ цивилни природозащитници”, както се майтапят някои от участниците.
Активистите разпъват транспарант „ Екогласност – зелена алтернатива” и в първата редица го държат незрящият Петър Стайков, мъдрец и психолог, известният артист Петър Слабаков, зоологът Петър Берон, химикът Пирин Воденичаров и други
Доц. Цветан Кардашев от Българска академия на науките прочита петиция до Народното събрание. В този миг забиват камбаните на храма „ Св. Александър Невски” и всичко става изключително тържествено. Тълпата запява „ Хубава си моя горо” и „ Къде си вярна ти обич народна”. Когато шествието стига на стотина метра от Народното събрание, стопира, неколцина представители на „ Екогласност”, с Петър Берон и Слабаков отпред, се отделят и носят подписката вътре, като минават през заграждения и кордон полицаи. След десетина минути излизат, а множеството стартира да скандира „ Демокрация, народна власт,...гласност, гласност”, и последователно се разотива.
За първия митинг на 3 ноември с изключение на късото известие в печата в тези дни нямаше нито един коментар, изявление или нещо сходно по тематиката. Събитието обаче беше извънредно за последните четири десетилетия към оня миг. На площада пред “Св. Александър Невски”, в изискванията на комунистически режим, се организира спокойно шествие на “Екогласност” – неофициално съдружие. Първата проведена всеобща опозиционна демонстрация по времето на режима, с съответен мотив – подписка срещу строителството на водни каскади във високите елементи на Рила, които заплашват реките Рила и Места.
Тогава протестното шествие беше позволено под натиска на събитията. В София по това време има интернационална конференция, натискът извън, в това число от Съюз на съветските социалистически републики, върху режима на Живков е мощен.
На същата дата година по-рано, 1988 година, в Софийския университет е основан Клуба за поддръжка на гласността и преустройството. В България се зараждат дисидентските придвижвания. Но нито едно не слага непосредствено под подозрение правилността на режима, социализма и т. н. Те са за демократизация, за отбрана на екологията и т. н. В България, за разлика от Чехия и Полша, режимът е по-силен, в същото време и доста по-слабо заплашен от дисидентски придвижвания. Затова самата дума екология е нещо като разкол. Противопоставянето на режима се състои в това да се обявиш срещу строителството на хидротехнически уреди за ВЕЦ-ове в Рила. Да се обявиш срещу замърсяването на въздуха в Русе…
Тук с изключение на хората на „ Екогласност” са и множеството членове на Клуба за поддръжка на гласността и преустройството. Има и непретенциозен брой представители на синдикат „ Подкрепа”, които се пробват да вдигнат собствен афиш, само че хората на „ Екогласност” възразяват, че това е „ наше шествие”. Има и „ цивилни природозащитници”, както се майтапят някои от участниците.
Активистите разпъват транспарант „ Екогласност – зелена алтернатива” и в първата редица го държат незрящият Петър Стайков, мъдрец и психолог, известният артист Петър Слабаков, зоологът Петър Берон, химикът Пирин Воденичаров и други
Доц. Цветан Кардашев от Българска академия на науките прочита петиция до Народното събрание. В този миг забиват камбаните на храма „ Св. Александър Невски” и всичко става изключително тържествено. Тълпата запява „ Хубава си моя горо” и „ Къде си вярна ти обич народна”. Когато шествието стига на стотина метра от Народното събрание, стопира, неколцина представители на „ Екогласност”, с Петър Берон и Слабаков отпред, се отделят и носят подписката вътре, като минават през заграждения и кордон полицаи. След десетина минути излизат, а множеството стартира да скандира „ Демокрация, народна власт,...гласност, гласност”, и последователно се разотива.
За първия митинг на 3 ноември с изключение на късото известие в печата в тези дни нямаше нито един коментар, изявление или нещо сходно по тематиката. Събитието обаче беше извънредно за последните четири десетилетия към оня миг. На площада пред “Св. Александър Невски”, в изискванията на комунистически режим, се организира спокойно шествие на “Екогласност” – неофициално съдружие. Първата проведена всеобща опозиционна демонстрация по времето на режима, с съответен мотив – подписка срещу строителството на водни каскади във високите елементи на Рила, които заплашват реките Рила и Места.
Тогава протестното шествие беше позволено под натиска на събитията. В София по това време има интернационална конференция, натискът извън, в това число от Съюз на съветските социалистически републики, върху режима на Живков е мощен.
На същата дата година по-рано, 1988 година, в Софийския университет е основан Клуба за поддръжка на гласността и преустройството. В България се зараждат дисидентските придвижвания. Но нито едно не слага непосредствено под подозрение правилността на режима, социализма и т. н. Те са за демократизация, за отбрана на екологията и т. н. В България, за разлика от Чехия и Полша, режимът е по-силен, в същото време и доста по-слабо заплашен от дисидентски придвижвания. Затова самата дума екология е нещо като разкол. Противопоставянето на режима се състои в това да се обявиш срещу строителството на хидротехнически уреди за ВЕЦ-ове в Рила. Да се обявиш срещу замърсяването на въздуха в Русе…
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ