Симеон Идакиев и омагьосаните светове
Невероятно красиви залези и изгреви, обилна природа или рифове, преливащи от живот, който като че ли е възвишен. Свят на малко познати племена и остарели обичаи, събран сред страниците на книгата „ Омагьосаните острови “ с създател Симеон Идакиев.
„ Винаги съм обичал да навестявам острови. Сигурно тъй като чакам да открия там нещо загадъчно – нещо, което не съществува другаде. Усещането е ирационално, само че от време на време се оказва точно по този начин. Късчета земя, заобиколени от вода; отделени от останалата суша, те като че ли са на друга планета. Всеки остров е един обособен свят, който постоянно се оказва много друг от страната, на която принадлежи. Винаги са ме вълнували въпроси като – по какъв начин живеят хората там, тези островитяни? Различни ли са от нас и до каква степен? Природата там по-щедра ли е? На всички тях можеш да получиш отговор само когато се озовеш там… “
А буйният странник Симеон Идакиев има доста какво да опише за визитите си из тези магични парченца земя, захвърлени сякаш инцидентно на едни от най-красивите места по света. Странстванията му през годините го водят от ледената хубост на Кинг Джордж в Антарктида до окъпания в слънце Корфу, от тайнствените Азори до екзотиката на Папуа Нова Гвинея и Галапагос. Срещат го с отдалечени племена, скрити в пазвата на тежко дишащ вулкан или носещи се умерено в тръстиковите си лодки. Сега тези пътешествия са събрани в 30 вълнуващи истории, в които магията на островите по света оживява.
„ Усещането да си на остров е друго и неповторимо, точно в това е скрита и магията му. Защото в която и посока да поемеш с кола, след час-два още веднъж излизаш на брега на морето или океана. Светът наподобява прекомерно дребен, само че въпреки това, основава чувство за уют, за сигурност. “
Воден от устрема си към непознатото, известният странник става част от пулсиращия островен живот, който се разкрива пред него в цялостна естетика от цветове, усети и страсти. Всяко кътче поразява с хубостта и богатата си история, с културата и традициите си. Впечатленията на създателя са изобретателно преплетени с любопитни обстоятелства от предишното и сегашното на всеки остров и демонстрират другите му лица през вековете.
Всяка страница от книгата „ Омагьосаните острови “ (издателство „ Вакон “) е пропита с духа на приключението, с нестихващия блян по хоризонта и с порива към откривателство. Спомените от незабравимите му прекарвания рисуват един свят, изпълнен със смайващи хубости и скъпи чудеса, и трансформират и всеки от нас в приключенец, жаден за простора и свободата на „ омагьосаните острови “.
Откъс от пътеписа „ Азорите – архипелагът на ястребите “
Няколкото дни на остров Сао Мигел отлитаха прекомерно бързо, по тази причина взех решение да наема кола и да видя най-малко част от неговите забележителности. Така щях да получа и по-добра визия за природата на Азорите.
През месец май тук вали постоянно, само че в дребното „ Деу Матис “ беше уютно, изключително когато от радиото се лее следващото радушно фадо, а пътят се катери все по-високо в планината, промушва се през дребни селца, по този начин видимо безлюдни като столицата Понта Делгада.
Азорските острови са ситуирани в зоната на атлантическите антициклони, които дружно с течението Гълфстрийм им обезпечават релативно температурно равновесие – през януари приблизително към 15°C, а през юни – 21°C. От юли до септември е горещо, само че, споделят, търпимо, а температурата на морската вода се задържа на приятните 21°C. Както щях да се убедя персонално, мъглите са постоянно събитие, а с дъждовните пориви към този момент привикнах.
Време е да ви кажа и накъде се бях отправил. Исках да посетя Фурнас, наричана още „ Долината на гейзерите “.
До Фурнас дистанцията не беше малко, само че не можех да не спра, с цел да се полюбувам на прелестните гледки към океана ниско долу. А след това пътят бързо ме докара до градчето с гръмкото име Рибейра Гранде. Пътеводителят го описваше като едно от най-интересните места на Сао Мигел с типична архитектура на постройките, издигнати от базалт, с истински прозорци и украса, само че аз бях притеглен повече от живописната река, която го разсичаше на две, устремена към своя заповедник – океана, и от градинката в центъра с големи дървета, към чиито стволове се увиваха снопове жилава трева. За страдание беше затворена най-голямата забележителност на Рибейра Гранде – църквата „ Носса Сеньора да Естреля “, издигната още през 1517 година и съхранила безчет исторически свидетелства от предишното на острова.
Оттук започваше стръмното втурване към Фурнас. Всъщност долината е голям кратер на загаснал вулкан в източната част на остров Сао Мигел. Пътеводителите я разказват като „ самобитна ботаническа градина с екстравагантна атмосфера, където ярките цветя се сливат с буйната зеленина на дърветата “, само че това е прекомерно надалеч или по-скоро не цялата истина. За кой ли път си давам сметка, че думите, най-малко тези, които аз употребявам, са незадоволителни, а асоциациите прекомерно бледи, с цел да опишат невероятната симбиоза от вода, ярка зеленина, приглушена светлина и всичко това на фона на клокоченето на геотермалните извори, които постоянно се загръщаха в мистериозни одеяния от пàра. Имаше нещо първично и сюрреалистично в това място, където ние, човешките същества, като че ли бяхме непотребни и, кой знае, може би е по този начин – дребни прашинки, искрици живот в безпределно изменящата се безконечна и витална природа...
Повече за книгата може да намерите тук
Снимка с гигантска костенурка на Галапагос
По време на пътешествието си до Япония Симеон Идакиев взе участие в обред за излекуване в храма Асакоса канон, Токио
Симеон Идакиев с Николай Йотов на о-в Кинг Джордж, Антарктида
„ Винаги съм обичал да навестявам острови. Сигурно тъй като чакам да открия там нещо загадъчно – нещо, което не съществува другаде. Усещането е ирационално, само че от време на време се оказва точно по този начин. Късчета земя, заобиколени от вода; отделени от останалата суша, те като че ли са на друга планета. Всеки остров е един обособен свят, който постоянно се оказва много друг от страната, на която принадлежи. Винаги са ме вълнували въпроси като – по какъв начин живеят хората там, тези островитяни? Различни ли са от нас и до каква степен? Природата там по-щедра ли е? На всички тях можеш да получиш отговор само когато се озовеш там… “
А буйният странник Симеон Идакиев има доста какво да опише за визитите си из тези магични парченца земя, захвърлени сякаш инцидентно на едни от най-красивите места по света. Странстванията му през годините го водят от ледената хубост на Кинг Джордж в Антарктида до окъпания в слънце Корфу, от тайнствените Азори до екзотиката на Папуа Нова Гвинея и Галапагос. Срещат го с отдалечени племена, скрити в пазвата на тежко дишащ вулкан или носещи се умерено в тръстиковите си лодки. Сега тези пътешествия са събрани в 30 вълнуващи истории, в които магията на островите по света оживява.
„ Усещането да си на остров е друго и неповторимо, точно в това е скрита и магията му. Защото в която и посока да поемеш с кола, след час-два още веднъж излизаш на брега на морето или океана. Светът наподобява прекомерно дребен, само че въпреки това, основава чувство за уют, за сигурност. “
Воден от устрема си към непознатото, известният странник става част от пулсиращия островен живот, който се разкрива пред него в цялостна естетика от цветове, усети и страсти. Всяко кътче поразява с хубостта и богатата си история, с културата и традициите си. Впечатленията на създателя са изобретателно преплетени с любопитни обстоятелства от предишното и сегашното на всеки остров и демонстрират другите му лица през вековете.
Всяка страница от книгата „ Омагьосаните острови “ (издателство „ Вакон “) е пропита с духа на приключението, с нестихващия блян по хоризонта и с порива към откривателство. Спомените от незабравимите му прекарвания рисуват един свят, изпълнен със смайващи хубости и скъпи чудеса, и трансформират и всеки от нас в приключенец, жаден за простора и свободата на „ омагьосаните острови “.
Откъс от пътеписа „ Азорите – архипелагът на ястребите “
Няколкото дни на остров Сао Мигел отлитаха прекомерно бързо, по тази причина взех решение да наема кола и да видя най-малко част от неговите забележителности. Така щях да получа и по-добра визия за природата на Азорите.
През месец май тук вали постоянно, само че в дребното „ Деу Матис “ беше уютно, изключително когато от радиото се лее следващото радушно фадо, а пътят се катери все по-високо в планината, промушва се през дребни селца, по този начин видимо безлюдни като столицата Понта Делгада.
Азорските острови са ситуирани в зоната на атлантическите антициклони, които дружно с течението Гълфстрийм им обезпечават релативно температурно равновесие – през януари приблизително към 15°C, а през юни – 21°C. От юли до септември е горещо, само че, споделят, търпимо, а температурата на морската вода се задържа на приятните 21°C. Както щях да се убедя персонално, мъглите са постоянно събитие, а с дъждовните пориви към този момент привикнах.
Време е да ви кажа и накъде се бях отправил. Исках да посетя Фурнас, наричана още „ Долината на гейзерите “.
До Фурнас дистанцията не беше малко, само че не можех да не спра, с цел да се полюбувам на прелестните гледки към океана ниско долу. А след това пътят бързо ме докара до градчето с гръмкото име Рибейра Гранде. Пътеводителят го описваше като едно от най-интересните места на Сао Мигел с типична архитектура на постройките, издигнати от базалт, с истински прозорци и украса, само че аз бях притеглен повече от живописната река, която го разсичаше на две, устремена към своя заповедник – океана, и от градинката в центъра с големи дървета, към чиито стволове се увиваха снопове жилава трева. За страдание беше затворена най-голямата забележителност на Рибейра Гранде – църквата „ Носса Сеньора да Естреля “, издигната още през 1517 година и съхранила безчет исторически свидетелства от предишното на острова.
Оттук започваше стръмното втурване към Фурнас. Всъщност долината е голям кратер на загаснал вулкан в източната част на остров Сао Мигел. Пътеводителите я разказват като „ самобитна ботаническа градина с екстравагантна атмосфера, където ярките цветя се сливат с буйната зеленина на дърветата “, само че това е прекомерно надалеч или по-скоро не цялата истина. За кой ли път си давам сметка, че думите, най-малко тези, които аз употребявам, са незадоволителни, а асоциациите прекомерно бледи, с цел да опишат невероятната симбиоза от вода, ярка зеленина, приглушена светлина и всичко това на фона на клокоченето на геотермалните извори, които постоянно се загръщаха в мистериозни одеяния от пàра. Имаше нещо първично и сюрреалистично в това място, където ние, човешките същества, като че ли бяхме непотребни и, кой знае, може би е по този начин – дребни прашинки, искрици живот в безпределно изменящата се безконечна и витална природа...
Повече за книгата може да намерите тук
Снимка с гигантска костенурка на Галапагос
По време на пътешествието си до Япония Симеон Идакиев взе участие в обред за излекуване в храма Асакоса канон, Токио
Симеон Идакиев с Николай Йотов на о-в Кинг Джордж, Антарктида
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ