Една от най-известните приказки е написана по действителен случай за несподелена любов
Невероятно красивата, само че студена жена и дребното чинно момче, сглобяващо от късчета лед думата " Вечност “… Хората по целия свят знаят и обичат приказката " Снежната кралица “. Но малко на брой знаят, че в действителния живот на Ханс Кристиан Андерсен също е имало снежна кралица – единствено че без хепи-енд. Писателят изживял живота си като малко невротично момче, без да изпита и опознае хубостта на чувствената непосредственост.
Датският повествовател на приказки не бил известен измежду дамите. Нещо повече – той даже не се стремял да притегли вниманието им. Той бил безразсъден човечец, който ходел изкривен, обличал облекла, които не били с неговия размер и постоянно носел със себе си въже, с което да се изтегля през прозореца при положение на пожар.
Андерсен доста се страхувал от пожари – както и от кучета, отравяне, кражби, полуда, погребение жив и какво ли още не. Физическите му данни също не привличали дамите – писателят имал дребни очи, голям нос и хърбава фигура. По темперамент Андерсен бил екстравагантен, недоверчив, не понасял даже и най-леката рецензия и даже бил малко нервен. Горкият човечец и самичък осъзнавал, че любовните завършения не са за него.
Андерсен цялостен живот по този начин и не стигнал до интимна непосредственост с жена. Имало моменти, когато бил на косъм да се поддаде на пристрастеността, само че той всякога се отдръпвал. Една " остаряла, дебела и гореща “ писателка се пробвала да го прелъсти, само че Ханс не й разрешил даже да го целуне.
По време на пътуването му в Неапол изкушенията го преследвали на всяка крачка. Но той, " изпитвайки пристрастеност, каквато не бил познавал преди “, бил заставен бързо да се прибира в жилището си, с цел да залее главата си със студена вода. " Кръвта ми кипи. Аз все по този начин съм опазил невинността си, само че целият горя… Наполовина боледувам. Щастливи са тези, които са женени, както и тези, които най-малко са сгодени “, писал той в дневника си. Той интензивно се съпротивлявал на нимфите от огромния град, а напускайки Неапол написал с облекчение: " Все отново си потеглих от Неапол почтен “.
Дори посещавайки парижките обществени домове, Андерсен се наслаждавал на компанията на локалните девойки по собствен личен метод. Той водел с проститутките учтиви диалози и се оплаквал от ориста си. Когато приятелят му Александър Дюма загатнал, че Ханс надали върви по такива места, единствено с цел да си поприказва, датчанинът бил откровено засегнат.
Единствената му обич била шведската певица Джени Линд. Именно тя въодушевила Андерсен да напише най-известните си приказки – " Малката нимфа “, " Снежната кралица “ и " Славеят “. Той бил с 14 години по-възрастен от хубавицата и нямал безусловно нищо общо с нея.
В своята автобиография " Приказката на моя живот “ Андерсен написа, че при първата им среща с Линд певицата му се сторила напълно елементарна – дотам, че той скоро я не запомнил. Но писателят послъгва. Младата красавица му направила толкоз мощно усещане, че той не могъл да спре да мисли за нея чак до идната им среща, състояла се цели три години по-късно.
Джени Линд била една от най-известните оперни певици на XIX век. Наричали я " шведския славей “ и " гордостта на нацията “, а концертите й в непознати страни се споменавали като " благословия от бога “. Въпреки триумфа и славата си Джени имала положително сърце и мирен темперамент. Тя давала съвсем цялата си облага на бедните, правила дарения за щедрост и просвета. Певицата гледала на гения си като на подарък от бога и се разпореждала с него по съответния метод. Андерсен казвал за Линд " когато я чуваш по какъв начин пее, ставаш честен човек “.
Великият публицист се влюбил, само че дълго не смеел да признае възприятията си. Накрая обезверен написал на Линд писмо, в което й разказал за любовта си. След това обаче не получил нито отговор, нито даже намек, че Джени е прочела посланието му. Тя го наричала " братко “ и " дете “, наблягайки чисто дружеското си отношение към него и цялостната липса на сантиментални усеща. Въпреки това двамата общували постоянно, а Ханс не спирал да й посвещава стихотворения и приказки. " Борете се за индивида, чието сърце е сковано в лед! Бъдете търпеливи по пътя към задачата си! Не жалете време и сили, с цел да възпитате у себе си човещина, сърдечност и доброта “, писал Андерсен.
Писателят имал способността да обича, той изпитвал това възприятие, само че уви, любовта му била несподелена. Той имал потребност от женска деликатност и от непосредствен човек, само че цялостен живот не се влюбил в друга с изключение на в Джени Линд. А за нея си останал " безценен брат “. Писателят се примирил с това, че обичаната му в никакъв случай няма да отвърне на възприятията му и липсващ вечно от живота й, чак когато Джени се омъжила за младия пианист Ото Голдшмит.
" Аз платих за приказките си голяма, немислима цена. Отказах се поради тях от персоналното си благополучие и пропуснах оня миг, в който въображението трябваше да отстъпи място на действителността… “, написа Андерсен в дневника си.
Датският повествовател на приказки не бил известен измежду дамите. Нещо повече – той даже не се стремял да притегли вниманието им. Той бил безразсъден човечец, който ходел изкривен, обличал облекла, които не били с неговия размер и постоянно носел със себе си въже, с което да се изтегля през прозореца при положение на пожар.
Андерсен доста се страхувал от пожари – както и от кучета, отравяне, кражби, полуда, погребение жив и какво ли още не. Физическите му данни също не привличали дамите – писателят имал дребни очи, голям нос и хърбава фигура. По темперамент Андерсен бил екстравагантен, недоверчив, не понасял даже и най-леката рецензия и даже бил малко нервен. Горкият човечец и самичък осъзнавал, че любовните завършения не са за него.
Андерсен цялостен живот по този начин и не стигнал до интимна непосредственост с жена. Имало моменти, когато бил на косъм да се поддаде на пристрастеността, само че той всякога се отдръпвал. Една " остаряла, дебела и гореща “ писателка се пробвала да го прелъсти, само че Ханс не й разрешил даже да го целуне.
По време на пътуването му в Неапол изкушенията го преследвали на всяка крачка. Но той, " изпитвайки пристрастеност, каквато не бил познавал преди “, бил заставен бързо да се прибира в жилището си, с цел да залее главата си със студена вода. " Кръвта ми кипи. Аз все по този начин съм опазил невинността си, само че целият горя… Наполовина боледувам. Щастливи са тези, които са женени, както и тези, които най-малко са сгодени “, писал той в дневника си. Той интензивно се съпротивлявал на нимфите от огромния град, а напускайки Неапол написал с облекчение: " Все отново си потеглих от Неапол почтен “.
Дори посещавайки парижките обществени домове, Андерсен се наслаждавал на компанията на локалните девойки по собствен личен метод. Той водел с проститутките учтиви диалози и се оплаквал от ориста си. Когато приятелят му Александър Дюма загатнал, че Ханс надали върви по такива места, единствено с цел да си поприказва, датчанинът бил откровено засегнат.
Единствената му обич била шведската певица Джени Линд. Именно тя въодушевила Андерсен да напише най-известните си приказки – " Малката нимфа “, " Снежната кралица “ и " Славеят “. Той бил с 14 години по-възрастен от хубавицата и нямал безусловно нищо общо с нея.
В своята автобиография " Приказката на моя живот “ Андерсен написа, че при първата им среща с Линд певицата му се сторила напълно елементарна – дотам, че той скоро я не запомнил. Но писателят послъгва. Младата красавица му направила толкоз мощно усещане, че той не могъл да спре да мисли за нея чак до идната им среща, състояла се цели три години по-късно.
Джени Линд била една от най-известните оперни певици на XIX век. Наричали я " шведския славей “ и " гордостта на нацията “, а концертите й в непознати страни се споменавали като " благословия от бога “. Въпреки триумфа и славата си Джени имала положително сърце и мирен темперамент. Тя давала съвсем цялата си облага на бедните, правила дарения за щедрост и просвета. Певицата гледала на гения си като на подарък от бога и се разпореждала с него по съответния метод. Андерсен казвал за Линд " когато я чуваш по какъв начин пее, ставаш честен човек “.
Великият публицист се влюбил, само че дълго не смеел да признае възприятията си. Накрая обезверен написал на Линд писмо, в което й разказал за любовта си. След това обаче не получил нито отговор, нито даже намек, че Джени е прочела посланието му. Тя го наричала " братко “ и " дете “, наблягайки чисто дружеското си отношение към него и цялостната липса на сантиментални усеща. Въпреки това двамата общували постоянно, а Ханс не спирал да й посвещава стихотворения и приказки. " Борете се за индивида, чието сърце е сковано в лед! Бъдете търпеливи по пътя към задачата си! Не жалете време и сили, с цел да възпитате у себе си човещина, сърдечност и доброта “, писал Андерсен.
Писателят имал способността да обича, той изпитвал това възприятие, само че уви, любовта му била несподелена. Той имал потребност от женска деликатност и от непосредствен човек, само че цялостен живот не се влюбил в друга с изключение на в Джени Линд. А за нея си останал " безценен брат “. Писателят се примирил с това, че обичаната му в никакъв случай няма да отвърне на възприятията му и липсващ вечно от живота й, чак когато Джени се омъжила за младия пианист Ото Голдшмит.
" Аз платих за приказките си голяма, немислима цена. Отказах се поради тях от персоналното си благополучие и пропуснах оня миг, в който въображението трябваше да отстъпи място на действителността… “, написа Андерсен в дневника си.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ