Как спят птиците по време на полет?
Невероятно дългите полети на прелетните птици карат учените да считат, че някои от тях могат да спят, до момента в който се носят във въздуха. Един незабравим опит на интернационален екип от откриватели потвърди, че това фактически е по този начин.
В ново проучване, оповестено в Nature Comunications, Нилс Ратенборг от института Макс Планк и сътрудниците му показват първото доказателство, че птиците по време на полет спят както с по едно мозъчно полукълбо, по този начин и с двете по едно и също време. Забележително е, че птиците резервират навигационните си качества по време на REM съня, който включва краткотрайна загуба на мускулен тонус.
Учените са наясно, че някои птици, да вземем за пример бързолетите, пойните птици, бекасите и морските птици няма по какъв начин да се наспят, когато прекарват дни, седмици и даже месеци във въздуха без спиране. Летящите на дълги дистанции птици са развили способността да спят по време на полет единствено с едно от мозъчните си полукълба, оставяйки другото интензивно. Това вършат делфините, с цел да не се удавят. Еднокълбовият сън разрешава на животното да си почине само че в същото време да поддържа връзка с околната среда.
Еднокълбовият сън при прелетните птици до момента беше единствено съмнение. Допреди новото проучване не са съществували доказателство в поддръжка на това изказване. За да разрешат тази мистерия, Ратенборг и сътрудниците му записват мозъчна интензивност на птици по време на полет. С помощта на учени от Цюрихския университет екипът на Ратенборг създава малко устройство, което се прикачи към главата на птицата и може да записва електроенцефалограма (EEГ) на мозъчната интензивност в същото време същевременно следи за придвижванията на главата.
По време на опита учените са изследвали птиците фрегати, които гнездят на островите Галапагос. Тези птици постоянно прекарват седмици в търсене на плячка, летейки, без да стопират на пътя. С дребното устройство на главите си фрегатите прелетели повече от 3000 километра, без да спрат за отмора.
След като събрали и анализирали данните от записващите устройства, учените разкрили някои изненадващи неща. Птиците оставали будни денем, само че когато слънцето залезе и влизали в режим на отмора (за разлика от дейния режим на търсене на храна) изпадали в бавновълнов сън с дълготрайност до няколко минути. Интересно и напълно ненадейно, този бавновълнов сън от време на време се следил единствено в едното полукълбо, а от време на време и в двете по едно и също време.
Изследователите заключават, че птиците не се нуждаят от еднокълбов сън, с цел да запазят аеродинамичния си надзор, само че го употребявали в моментите, в които кръжат и се издигат, с цел да уловят въздушните въздушните течения. Те безусловно спят „ с едно отворено око “, с цел да гледат какво вършат и да избегнат конфликтите други птици.
От време на време птиците навлизали и в REM сън. Това може да наподобява извънредно рисковано по време на полет, само че е значимо да се има поради, че REM сънят при птиците не е същият, какъвто е при бозайниците. Ние прекарваме дълги интервали с цялостна загуба на мускулен тонус, до момента в който REМ сънят при птиците продължава единствено секунди. Въпреки това, късата загуба на мускулен тонус кара главите на птиците да клюмват по време на полет, без методът им на хвърчене другояче да се трансформира.
Въпреки забележителната си дарба да спят по време на полет, фрегатите спят напълно малко. Средно, единствено по 42 минути дневно. Когато са на земята, същите птици спят по 12 часа дневно. Което значи, че по време на полет недоспиването е съществено. Как съумяват да действат с толкоз малко сън, никой не знае.
Източник: Gizmodo
