Симеон II за царските имоти: Това е история без край
Never ending story (история без край) – с този израз някогашният министър председател Симеон Сакскобургготски разказва в резюме сагата с парцелите на царското семейство пред BTV.
" Аз към този момент се уморих изяснявам, тъй като ми се коства като сага или never ending story. Единствено изхождаме от обстоятелствата. Винаги сме смятали и сме знаели, че това е нашата къща и нещо частно, само че съдейки по това време, когато страната реши да одържави всичко през 1947 година, демонстрира, че то не е било държавно. Повече от това като логичност мисля, че не може да се добави ", споделя Симеон по отношение на собствеността на парцела.
" Много пъти съм си задавал въпроса, тъй като от 1998 година към този момент всичко живо сподели, че някаква си историческа неправда била поправена или изправена, или както и да го назовем. След това, когато сестра ми и аз, взехме решение да дарим парка на жителите на София, тогава самият кмет Софиянски вместо да ни благодари, трябваше да каже: „ Къде сте тръгнали, ми то не е ваше ”, прибавя Сакскобургготски.
На въпроса за какво не се е занимавал с този въпрос, до момента в който е управлявал, той споделя: " Лично аз тогава настоявах да не се навлиза доста в тази тематика, защото бях министър председател и ми се струваше неетично да си оправям въпросите. Това беше моето предпочитание. Оттам нататък дали някои административни, по какъв начин да кажа – ходове, са били подхванати, това към този момент е друго. Няма и думи, с които да окачествя всичко това, само че за жалост, по този начин се случи. А веднага като в действителност не е чисто юридически, тъй като юридическото си е било ясно още от поколенията на татко ми и на цар Фердинанд, мисля, че има метод, по който да се реши по един политически или с някакво договаряне, или изобщо, както се прави в други цивилизовани страни ".
" С доста лица, които дават отговор по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това състояние в действителност освен не е правилно, само че не е редно и в последна сметка би трябвало да се стигне до някакво решение. Последното беше: „ Ами, да изчакаме да мине председателството ”. Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за сполучливото председателство, само че по-късно можеше да се стартира нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и естествен метод. Но това не се е случило до момента ", разяснява Симеон.
" Всичко може да се допусна, тъй като не е нещо, което е съгласно закона. Започна се да се търси туй доста години след 1998 година, когато всички към този момент бяха споделили: „ Добре, край! ”. Сякаш пък никой различен пък не си е получил бащиното завещание или никой различен не има парцели. Извиват ми ръцете по по този метод. Защото 9 години, приказвам от фамозния мораториум, към този момент навлизаме в една напълно неуместна обстановка ", безапелационен е Симеон.
На въпроса какво считат децата му за този проблем той дава отговор: " Карат ми се за какво понасям всичко това. И просто недоумяват, тъй като те са очевидци на това, което съм правил цялостен живот. Но може би тъй като това ни е било втълпено, че България на първо място и човек би трябвало да стиска зъби от време на време. Апетити постоянно има, всевъзможни. Може би се надяват да си отида от този свят и тогава към този момент да си кажат: Сега към този момент free-for-all, както викат американците, само че надали ще им направя това наслаждение, към този момент най-малко се надявам не.
„ Това е една история до безкрайност, тъй като в действителност това не е правосъден спор. Това е честен и законодателен спор ”, обобщава Сакскобургготски.
" Аз към този момент се уморих изяснявам, тъй като ми се коства като сага или never ending story. Единствено изхождаме от обстоятелствата. Винаги сме смятали и сме знаели, че това е нашата къща и нещо частно, само че съдейки по това време, когато страната реши да одържави всичко през 1947 година, демонстрира, че то не е било държавно. Повече от това като логичност мисля, че не може да се добави ", споделя Симеон по отношение на собствеността на парцела.
" Много пъти съм си задавал въпроса, тъй като от 1998 година към този момент всичко живо сподели, че някаква си историческа неправда била поправена или изправена, или както и да го назовем. След това, когато сестра ми и аз, взехме решение да дарим парка на жителите на София, тогава самият кмет Софиянски вместо да ни благодари, трябваше да каже: „ Къде сте тръгнали, ми то не е ваше ”, прибавя Сакскобургготски.
На въпроса за какво не се е занимавал с този въпрос, до момента в който е управлявал, той споделя: " Лично аз тогава настоявах да не се навлиза доста в тази тематика, защото бях министър председател и ми се струваше неетично да си оправям въпросите. Това беше моето предпочитание. Оттам нататък дали някои административни, по какъв начин да кажа – ходове, са били подхванати, това към този момент е друго. Няма и думи, с които да окачествя всичко това, само че за жалост, по този начин се случи. А веднага като в действителност не е чисто юридически, тъй като юридическото си е било ясно още от поколенията на татко ми и на цар Фердинанд, мисля, че има метод, по който да се реши по един политически или с някакво договаряне, или изобщо, както се прави в други цивилизовани страни ".
" С доста лица, които дават отговор по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това състояние в действителност освен не е правилно, само че не е редно и в последна сметка би трябвало да се стигне до някакво решение. Последното беше: „ Ами, да изчакаме да мине председателството ”. Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за сполучливото председателство, само че по-късно можеше да се стартира нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и естествен метод. Но това не се е случило до момента ", разяснява Симеон.
" Всичко може да се допусна, тъй като не е нещо, което е съгласно закона. Започна се да се търси туй доста години след 1998 година, когато всички към този момент бяха споделили: „ Добре, край! ”. Сякаш пък никой различен пък не си е получил бащиното завещание или никой различен не има парцели. Извиват ми ръцете по по този метод. Защото 9 години, приказвам от фамозния мораториум, към този момент навлизаме в една напълно неуместна обстановка ", безапелационен е Симеон.
На въпроса какво считат децата му за този проблем той дава отговор: " Карат ми се за какво понасям всичко това. И просто недоумяват, тъй като те са очевидци на това, което съм правил цялостен живот. Но може би тъй като това ни е било втълпено, че България на първо място и човек би трябвало да стиска зъби от време на време. Апетити постоянно има, всевъзможни. Може би се надяват да си отида от този свят и тогава към този момент да си кажат: Сега към този момент free-for-all, както викат американците, само че надали ще им направя това наслаждение, към този момент най-малко се надявам не.
„ Това е една история до безкрайност, тъй като в действителност това не е правосъден спор. Това е честен и законодателен спор ”, обобщава Сакскобургготски.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ