Царят се появи по БТВ и разкри: Някои хора искат да умра, но няма да стане. Дворецът Врана е нашата къща, но държавата ни я отне
Never ending story (история без край) – с този израз някогашният министър председател Симеон Сакскобургготски разказва в резюме сагата с парцелите на царското семейство. След решението на Софийския градски съд, че дворецът „ Врана ” е на страната, Сакскобургготски даде интервю пред bTV и Канна Рачева, съобщи Блиц.
Ето част от диалога с някогашния министър председател:
– Чия благосъстоятелност е мястото, на което седим в миг?
– Аз към този момент се уморих изяснявам, тъй като ми се коства като сага или never ending story. Единствено изхождаме от обстоятелствата. Винаги сме смятали и сме знаели, че това е нашата къща и нещо частно, само че съдейки по това време, когато страната реши да одържави всичко през 1947 година, демонстрира, че то не е било държавно. Повече от това като логичност мисля, че не може да се добави.
– Защо хората не стигат до тази логичност?
– Много пъти съм си задавал въпроса, тъй като от 1998 година към този момент всичко живо сподели, че някаква си историческа неправда била поправена или изправена, или както и да го назовем. След това, когато сестра ми и аз, взехме решение да дарим парка на жителите на София, тогава самият кмет Софиянски вместо да ни благодари, трябваше да каже: „ Къде сте тръгнали, ми то не е ваше ”.
– Много пъти се чуваше, че този въпрос е законов и е било добре да бъде решен по време на Вашето ръководство. Защо не се стигна до законово разрешаване на този въпрос тогава?
– Лично аз тогава настоявах да не се навлиза доста в тази тематика, защото бях министър председател и ми се струваше неетично да си оправям въпросите. Това беше моето предпочитание. Оттам нататък дали някои административни, по какъв начин да кажа – ходове, са били подхванати, това към този момент е друго. Няма и думи, с които да окачествя всичко това, само че за жалост, по този начин се случи. А веднага като в действителност не е чисто юридически, тъй като юридическото си е било ясно още от поколенията на татко ми и на цар Фердинанд, мисля, че има метод, по който да се реши по един политически или с някакво договаряне, или изобщо, както се прави в други цивилизовани страни.
– Като стигнахме до договарянето, в последните 9 години някой от ръководството на страната опитвал ли се е да се свърже с Вас по тази тематика?
– С доста лица, които дават отговор по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това състояние в действителност освен не е правилно, само че не е редно и в последна сметка би трябвало да се стигне до някакво решение. Последното беше: „ Ами, да изчакаме да мине председателството ”. Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за сполучливото председателство, само че по-късно можеше да се стартира нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и естествен метод. Но това не се е случило до момента.
– За стопански ползи ли става дума, персонални или може би за политически?
– Всичко може да се допусна, тъй като не е нещо, което е съгласно закона. Започна се да се търси туй доста години след 1998 година, когато всички към този момент бяха споделили: „ Добре, край! ”. Сякаш пък никой различен пък не си е получил бащиното завещание или никой различен не има парцели.
– Извиват ли Ви ръцете?
– Извиват ми ги в действителност по този метод. Защото 9 години, приказвам от фамозния мораториум, към този момент навлизаме в една напълно неуместна обстановка.
– Какво мислят децата Ви сега за обстановката, в която се намирате?
– Карат ми се за какво понасям всичко това. И просто недоумяват, тъй като те са очевидци на това, което съм правил цялостен живот. Но може би тъй като това ни е било втълпено, че България на първо място и човек би трябвало да стиска зъби от време на време. Апетити постоянно има, всевъзможни.
– На обособени персони?
– (смее се) Вече там не мога да посоча, само че човек може да си го показа или да си зададе този въпрос, тъй като другояче няма пояснение за подобен последователен и нескончаем тормоз. Може би се надяват да си отида от този свят и тогава към този момент да си кажат: Сега към този момент free-for-all, както викат американците, само че надали ще им направя това наслаждение, към този момент най-малко се надявам не.
Ето част от диалога с някогашния министър председател:
– Чия благосъстоятелност е мястото, на което седим в миг?
– Аз към този момент се уморих изяснявам, тъй като ми се коства като сага или never ending story. Единствено изхождаме от обстоятелствата. Винаги сме смятали и сме знаели, че това е нашата къща и нещо частно, само че съдейки по това време, когато страната реши да одържави всичко през 1947 година, демонстрира, че то не е било държавно. Повече от това като логичност мисля, че не може да се добави.
– Защо хората не стигат до тази логичност?
– Много пъти съм си задавал въпроса, тъй като от 1998 година към този момент всичко живо сподели, че някаква си историческа неправда била поправена или изправена, или както и да го назовем. След това, когато сестра ми и аз, взехме решение да дарим парка на жителите на София, тогава самият кмет Софиянски вместо да ни благодари, трябваше да каже: „ Къде сте тръгнали, ми то не е ваше ”.
– Много пъти се чуваше, че този въпрос е законов и е било добре да бъде решен по време на Вашето ръководство. Защо не се стигна до законово разрешаване на този въпрос тогава?
– Лично аз тогава настоявах да не се навлиза доста в тази тематика, защото бях министър председател и ми се струваше неетично да си оправям въпросите. Това беше моето предпочитание. Оттам нататък дали някои административни, по какъв начин да кажа – ходове, са били подхванати, това към този момент е друго. Няма и думи, с които да окачествя всичко това, само че за жалост, по този начин се случи. А веднага като в действителност не е чисто юридически, тъй като юридическото си е било ясно още от поколенията на татко ми и на цар Фердинанд, мисля, че има метод, по който да се реши по един политически или с някакво договаряне, или изобщо, както се прави в други цивилизовани страни.
– Като стигнахме до договарянето, в последните 9 години някой от ръководството на страната опитвал ли се е да се свърже с Вас по тази тематика?
– С доста лица, които дават отговор по тия въпроси, съм се срещал, сме разговаряли и съм обяснявал, че това състояние в действителност освен не е правилно, само че не е редно и в последна сметка би трябвало да се стигне до някакво решение. Последното беше: „ Ами, да изчакаме да мине председателството ”. Е, хубаво, всички сме се мобилизирали за сполучливото председателство, само че по-късно можеше да се стартира нещо. Или някой да се обърне към мен и да поразгледаме нещата по един спокоен и естествен метод. Но това не се е случило до момента.
– За стопански ползи ли става дума, персонални или може би за политически?
– Всичко може да се допусна, тъй като не е нещо, което е съгласно закона. Започна се да се търси туй доста години след 1998 година, когато всички към този момент бяха споделили: „ Добре, край! ”. Сякаш пък никой различен пък не си е получил бащиното завещание или никой различен не има парцели.
– Извиват ли Ви ръцете?
– Извиват ми ги в действителност по този метод. Защото 9 години, приказвам от фамозния мораториум, към този момент навлизаме в една напълно неуместна обстановка.
– Какво мислят децата Ви сега за обстановката, в която се намирате?
– Карат ми се за какво понасям всичко това. И просто недоумяват, тъй като те са очевидци на това, което съм правил цялостен живот. Но може би тъй като това ни е било втълпено, че България на първо място и човек би трябвало да стиска зъби от време на време. Апетити постоянно има, всевъзможни.
– На обособени персони?
– (смее се) Вече там не мога да посоча, само че човек може да си го показа или да си зададе този въпрос, тъй като другояче няма пояснение за подобен последователен и нескончаем тормоз. Може би се надяват да си отида от този свят и тогава към този момент да си кажат: Сега към този момент free-for-all, както викат американците, само че надали ще им направя това наслаждение, към този момент най-малко се надявам не.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ