Невежите не осъзнават собственото си невежество
Невежите хора са толкоз невежи, че постоянно не осъзнават личното си незнание. Ефектът на Дънинг-Крюгер дава психическо пояснение на този въпрос. Това е тип когнитивно отклоняване, при което некомпетентни в дадена област хора погрешно правят оценка своите познавателни качества като по-големи, в сравнение с в реалност са. Джъстин Крюгер и Дейвид Дънинг откриват, че по-често точно „ незнанието поражда убеденост, в сравнение с знанието “.
Проучването на двамата психолози се базира на един забавен углавен случай от 1995 год., когато 44-годишен мъж ограбва две банки. МкАртър Уиилър ограбва банка, като покрива лицето си със сок от лимон и е изцяло уверен, че това ще го направи незабележим за камерите. Остава мощно сюрпризиран, когато вижда записите от камерата, не можейки да разбере къде е сбъркал.
Незнанието и некомпетентността водят до по-голямо самочувствие в сравнение с знанието. Освен това невежите хора са склонни да не признават качествата на другите. Причината за този резултат е, че със знанията пораства съзнанието за сложността на нещата. Знаещият човек има ясна визия за размера на това, което към момента не знае.
И по този начин се оказва, че невежата може да се самозабрави в личното си незнание и освен да надцени личните си качества, само че и мощно да подцени качествата на другите. Всъщност способените и знаещите хора постоянно се подценяват – не възприемат качествата и знанията си като нещо по-специално, тъй като чакат, че и другите имат същите или даже по-добри качества и познания за нещата.
Всичко това чудесно илюстрира поговорката: „ Проблемът със света е, че интелигентните хора са изпълнени със подозрения, до момента в който глупавите - с убеденост. “
