Неутриното е една от най-разпространените частици във Вселената и затова

Неутриното е една от най-разпространените частици във Вселената и по тази причина неговите свойства, които вълнуват учените, дават опция да се надникне в микроскопичната конструкция на космоса. Но защото неутриното доста едва взаимодейства с материята, то се открива извънредно мъчно. Неотдавна детектор на водна основа беше употребен за разкриване на антинеутрино от нуклеарни реакции на стотици километри разстояние. Този вид устройства биха могли да се употребяват в по-голям мащаб за наблюдаване на отдалечена нуклеарна интензивност и за разкриване на евентуални уреди, участващи в производството на нуклеарни оръжия.

Неутриното е така наречен фундаментална парченце, което значи, че сходно на електроните то не е формирано от по-малки детайли. Но до момента в който електроните имат негативен заряд, неутриното няма заряд. Тези частици са най-леките от всички субатомни частици с маса. Неутриното се получава основно при реакции в ядрата на звездите и постоянно е артикул на превръщането на тежките частици в по-леки – този развой се назовава разпад.

Почти 100 години след теоретичното им предсказание и съвсем 70 години след откриването им някои свойства на частиците остават незнайни, в това число тяхната маса и дали съществуват техните античастици – антинеутрино, които също минават през материята, без през множеството време да взаимодействат с нея.

Екип от откриватели, на име SNO+, неотдавна направи ненадейно изобретение, до момента в който приготвяше специфичен детектор за разкриване на извънредно необичаен нуклеарен разпад, който не излъчва неутрино, наименуван бета-разпад без неутрино, който може да дефинира дали едно неутрино е антинеутрино или не. Учените записаха неутринен сигнал от нуклеарен реактор, намиращ се на 240 км от тях, благодарение на запълнен с вода неутринен детектор – първото потребление на сходно устройство. Работата им е оповестена в списание Physical Review Letters.

Детекторът на SNO+ е течен сцинтилаторен детектор за проучване на неутрино. Експериментът се организира на 2 км подземен, където множеството частици не могат да обхванат – в мината „ Крайтън “ на компанията Vale покрай Съдбъри, Онтарио, Канада.

Сърцето на детектора SNO+ е акрилна сфера с диаметър 12 м, цялостна с 800 тона течен сцинтилатор, плаващ във водна баня. Този размер се управлява от близо 10 000 фотоумножители, които са високочувствителни светлинни детектори. Добавена е и мрежа от въжета, която държи акрилния резервоар, плуващ дружно със сцинтилатора.

На процедура течният сцинтилатор е течност от органически генезис, която излъчва светлина при прекосяване на заредени частици през нея. SNO+ открива неутриното, защото то взаимодейства с електроните и ядрата в детектора, създавайки заредени частици, които на собствен ред излъчват светлина при прекосяването си през сцинтилатора.

Както към този момент споменахме, антинеутриното взаимодейства с материята единствено при избрани условия. В противоположен случай то просто минава през нея. Чистата вода в сферата обаче има подобаващи условия за взаимоотношение на антинеутрино – а точно изключително огромния брой протони, с които те могат да се сблъскат.

Безпрецедентно вписване на антинеутрино и вероятното разкриване на нуклеарна интензивност

Материята се състои от протони, електрони и неутрони, всеки от които има маса и заряд (положителен, негативен или неутрален). Частицата антиматерия има същата маса като противоположната парченце, само че противопоставен заряд. На процедура електронът има негативен електричен заряд, а позитронът (антиелектронът) има позитивен заряд.

При конфликта на неутрино и протон се получават позитрон и неутрон. Позитроните се движат доста бързо и основават диря от синя светлина. Неутронът се съединява с ядрото на прилежащ атом и претърпява развой, при който се излъчват гама лъчи.

Въз основа на предходни опити с антинеутрино откривателите знаят, че синята светлина предхожда гама лъчите с към 200 микросекунди, което е една неповторима причинност за разкриване на съществуването на антинеутрино във вода.

За да се направи това съответно изобретение, съгласно обява в New Scientist, екипът е събирал данни в продължение на 190 дни и е открил, че антинеутриното е попаднало в детектора 14 пъти. Няма директен метод да се дефинира произходът на всяко антинеутрино, само че данните съответстват с тези, създадени от трите най-близки канадски реактора, в това число един, ситуиран на 240 км.

По-специално, откритите антинеутрино имат силата, която се чака единствено за частици, генерирани от реактор, а не за такива, които се излъчват от вътрешността на Слънцето или земното ядро. В бъдеще сходен метод би могъл да се употребява за откриването на другите процеси, свързани със основаването на нуклеарни оръжия.

В днешната усложнена геополитическа конюнктура, един нов апарат за засичане на местата, където има и се вършат опити за основаването на нови нуклеарни оръжия, може да се окаже доста потребен.

Вероятността който и да е от ръководителите на огромните страни умишлено да реши да започне ядрена война, е извънредно дребна. Колкото и напрегнати да са връзките сред страните, всички политици са на едно и също мнение, че сходна война е неприемлива.

От друга страна, броят на намиращите се в бойна подготвеност нуклеарни муниции, които са подготвени и могат да нанесат мигновен удар, към края на предходната година е бил 3825 единици. Приблизително 90% от тези нуклеарни бойни глави принадлежат на Русия и Съединени американски щати. Ситуацията се усложнява и от това, че стартира потреблението на хиперзвукови ракети, които са сложни за събаряне от в този момент съществуващите системи за противоракетна защита.