Неутралитетът е луксозен статут, който трудно се придобива – и

Неутралитетът е първокласен статут, който мъчно се придобива – и то единствено в случай че мощните на деня са заинтригувани да бъдеш безпристрастен.

Швейцария е неутрална, само че там много хора икономисват парите си.

Самата полемика за неутралитет в българския случай обаче е пейоративна и без никакъв смисъл.

Защото тези, които желаят български „неутралитет“, в действителност хитруват – на тях им е казано, че би трябвало да се вършим на „неутрални“ до момента в който не дойдат още веднъж да ни вземат „братушките“ в остарялото лоно на „вечната дружба“.

Така „неутралитетът“ е вид на балканското „трайко си бачкай“, снишавай се и се прави на малоумен до момента в който чакаме да се върнат „братушките“.

Няма необикновен смисъл да се беседва с аления Андрешко на тази тематика.

Той ще се чеше зад врата до момента в който му обясняваш, че от Европа капва по някой лев – в това число и в неговия джоб, че да си част от Европейски Съюз е по-доходно, в сравнение с да чакаш да те освободят чеченски и бурятски мародери и да те „извисят“ до техния стандарт на живот в мечтаната Евразия.

Андрешко знае това, само че върви на опаки от завист, от ненавист, от единия гол дебелоглав.

Не му е зорът за „неутралитет“, нито знае какво е това – зорът му е, че тези, които са на власт споделят едно, а той ще им покаже кукиш като направи противоположното.

Огнян Минчев, коментар във фейсбук