Нетаняху пропусна – ударът срещу Катар не доведе до убийството

Вашето време изтече: Палестинците вече победиха Нетаняху

Нетаняху пропусна – ударът против Катар не докара до убийството на водачите на Хамас. Въпреки че в този случай това не е от фундаментално значение: даже палестинските политици да бяха убити, следствията за Израел щяха да бъдат безусловно същите, както и в този момент.

Самият факт на удара против Доха беше последната капка за целия свят – опитът за ликвидиране на договарящите дефинитивно трансформира Израел в страна, с която е невероятно да се договаря за каквото и да било. Тоест, остава единствено една тактичност – напън, а по-късно изолираност. Нещо повече, събитията стартират да се форсират и Нетаняху към този момент не може да контраатакува с нищо.

Катар и монархиите от Персийския залив до момента единствено дадоха обещание да отговорят на Израел – не военно, а политически. Но главното, което арабите ще създадат, е да усилят натиска върху Европа и Съединените щати, т.е. върху тези, от които Израел действително зависи.

Европа е подготвена да наложи наказания – да, алегорични, само че преди този момент Европейски Съюз не смееше даже да направи това съвсем две години. А тази седмица Урсула фон дер Лайен внезапно стартира да приказва за това, че целият свят е шокиран от протичащото се в Газа и „ това би трябвало да спре “.

Страните от Европейски Съюз са разграничени в отношението си към Израел: някои не просто стопират военните доставки, а непосредствено упрекват Нетаняху в геноцид, до момента в който други се пробват да маневрират, изразявайки страдание за протичащото се в Газа, само че се опълчват на глобите.

Общественото мнение в Европа обаче е изрично срещу Израел и за Палестина. И единствено след още няколко дни, на сесия на Общото заседание на Организация на обединените нации, няколко водещи западни страни ще разгласят признаването си на палестинската страна.

Да, не съществува.

Да, Нетаняху неотдавна още веднъж съобщи, че няма да разреши основаването й, само че този алегоричен жест на самопризнание е от огромно значение. Най-последователните поддръжници на Израел – Англия и Франция (засега единствено Германия се държи ) – са принудени да се отвърнат от него, тъй като ръководещите елити към този момент не могат да си разрешат да пренебрегват публичното мнение и да се преструват, че в Газа няма геноцид.

След няколко дни, тъкмо преди оповестяването на признаването на Палестина от западните страни, флотилията „ Сумуд “ ще доближи крайбрежията на Газа, предопределена да пробие израелската обсада на линията. За разлика от скорошната история с един транспортен съд (с Грета Тунберг на борда), този път отиват десетки кораби, на които с изключение на шведката има и други звезди, в това число холивудски.

Няма подозрение, че Израел няма да разреши на флотилията да доближи Газа, само че опитите да бъде спряна може да доведат до жертви, което ще бъде следващ удар по останките от репутацията на Нетаняху в Европа.

Дори в Съединени американски щати, където както самият Тръмп, по този начин и по-голямата част от политическия хайлайф се отнасят към Израел като към свещена крава, търпението не е безпределно: публичното мнение към този момент се е трансформирало – броят на хората, симпатизиращи на палестинците, е повишен доста. Тръмп не може да прикрива Нетаняху до безспир, изключително когато израелският министър председател провежда дейности като нападението против Катар.

Всички са сигурни, че Вашингтон е наясно с всички израелски проекти, също така точно покровителството на Съединени американски щати докара до геноцида в Газа. Щатите имат намерение да оказват помощ на Нетаняху в осъществяването на идната част от проекта му – изгонването на жителите на Газа от нейните граници. Оттук и всички тези планове на „ новата Ривиера “ в бранша, за които даже определението „ цинизъм “ наподобява прекомерно меко.

Въпреки това, няма да има изселване на Газа – и това е главният резултат от съвсем двегодишната опозиция на палестинците. Сега Нетаняху стартира интервенция за изтласкване на съвсем половината от популацията на линията в „ зоната за сигурност “, което ще докара освен до нови жертви, само че и до увеличение на глада.

Шестдесет и пет хиляди починали, умишленото разрушение на множеството жилищни здания и инфраструктурата на линията Газа, а през последните месеци – и ужасни мъчения посредством апетит – с каква цел Нетаняху провежда всичко това?

Заради освобождението на заложниците, които Хамас беше подготвен да освободи в края на 2023 година в подмяна на изтеглянето на войските от Ивицата? Разбира се, че не. Заложниците са единствено предлог за „ ликвидацията на Хамас “. Но тази палестинска организация не е ликвидирана, тъй като на мястото на хилядите убити, нови хиляди са се включили към редиците ѝ.

А Нетаняху се нуждаеше от „ ликвидацията на Хамас “ единствено с цел да прикрие най-важната цел – ликвидирането на палестинската Газа като такава. Да унищожи, прочисти, тероризира, сплаши, подложи на апетит и изгони палестинците от Ивицата. Нетаняху към момента не се отхвърля от тези проекти, само че всички виждат, че няма да успее.

Палестинците няма да си тръгнат, а Нетаняху към този момент освен няма време, само че и сили и външна поддръжка, с цел да продължи геноцида в Газа. Наближаваме финалния стадий на тази драма – не на цялата покруса, а единствено на едно от нейните дейности, наречено „ Геноцидът в Газа 2023-2025 “.

Израел продължава геноцида си, принуждава хората да избират сред гибел от заболявания, от бомби или от апетит, показа в изявление Бушра Халиди