Призвание нестинар
Нестинарството е феномен, характерен за Странджа , застъпен в селата на общините Малко Търново и Царево. Нестинарските игри са неповторими, а обвързваните с тях обреди – вълшебен. Те са свързани с почитането на светии като доближават кулминационната точка на празника на Св. Св „ Константин и Елена “. Специфични фолклорни песни и инструментални осъществявания се редуват под звуците на гайда и барабан, а за самите нестинари е особено, че са мощно вярващи.
Всяка година в неделята преди 3 юни към странджанското светилище Голямата аязма или Влахов дол се насочат с т ържествено шествие жителите на петте нестинарски села в Странджа – Кости, Българи, Граматиково, Сливарово, Кондолово.
28-годишният Костадин Михайлов от село Бродилово е огромната вяра на локалните и откривателите, че традицията да се играе в огъня няма да се изгуби. Той е считан за „ определен “, тъй като влиза в огъня, носейки иконата на св. св Константин и Елена с лице към себе си, с цел да му дава мощ – както са правели старите нестинари.
Той споделя, че ползата му към нестинарството се заражда още в ранното му детство, защото от доста дребен има изявен интерес към духовното и постоянно в него е будел интерес към нестинарските танци на Веселина Илиева от село Бродилово, които тя извършва на огромни празници. Преди повече от 14 години влиза за първи път в огъня на патронния празник на с. Бродилово – Св. Пантелеймон, и от този момент извършва този обред, дружно с другите нестинари на по-големи нестинарски празници.
Счита се че всеки, даже да не е странджанец, би могъл да стане нестинар, в случай че мощно има вяра в божествената същина на обряда. Най-важна обаче е любовта към нестинарството.
„ Трудно е да се отговори на този въпрос, тъй като всеки носи „ своя кръст “ в този живот, и всеки знае себе си. Нестинарството не е по избор, а е даденост. “, споделя Костадин.
Малцина знаят, че в действителност ритуалът с танца в жаравата в неделята против 3-ти юни е върховен миг от целогодишния и комплициран нестинарски ритуален календар, само че има доста други обичаи и традиции, които се следват.
„ Дървените „ одерчета “ да вземем за пример са предопределени, с цел да се слагат иконите на тях – да си „ отдъхнат “ и да си „ починат “. Много значимо е да кажем, че в тези празнични дни иконите се третират като живи – те се обличат със специфични червени ритуални ризи, както и ние се пременяме, с цел да дойдем на панаира. Напръскват се, осветяват се с вода от извора и това е най-важното – да знаем, че иконите по някакъв метод „ оживяват “ в нашето схващане през тези празнични дни. “, добавя нестинарят.
Ритуалът се управлява от епитроп, който предвожда цялото шествие – металният кръст, свещите, иконите и всички хора. За ролята на гайдата и тъпана пък споделя Петко Янгьозов.
„ Гайдата и тъпанът са двата свещени инструмента в странджанския рупски фолклор и поради това участват и в нестинарската обредност. Те са в двете противоположности – гайдата е във висотите, с доста пискливи тонове и мелодичност, до момента в който тъпанът е в ниския указател и смесицата сред двете честоти влияе на нестинарите, с цел да ги „ прехвали “.
Още за нестинарския обред – вижте в новото видео на!
Всяка година в неделята преди 3 юни към странджанското светилище Голямата аязма или Влахов дол се насочат с т ържествено шествие жителите на петте нестинарски села в Странджа – Кости, Българи, Граматиково, Сливарово, Кондолово.
28-годишният Костадин Михайлов от село Бродилово е огромната вяра на локалните и откривателите, че традицията да се играе в огъня няма да се изгуби. Той е считан за „ определен “, тъй като влиза в огъня, носейки иконата на св. св Константин и Елена с лице към себе си, с цел да му дава мощ – както са правели старите нестинари.
Той споделя, че ползата му към нестинарството се заражда още в ранното му детство, защото от доста дребен има изявен интерес към духовното и постоянно в него е будел интерес към нестинарските танци на Веселина Илиева от село Бродилово, които тя извършва на огромни празници. Преди повече от 14 години влиза за първи път в огъня на патронния празник на с. Бродилово – Св. Пантелеймон, и от този момент извършва този обред, дружно с другите нестинари на по-големи нестинарски празници.
Счита се че всеки, даже да не е странджанец, би могъл да стане нестинар, в случай че мощно има вяра в божествената същина на обряда. Най-важна обаче е любовта към нестинарството.
„ Трудно е да се отговори на този въпрос, тъй като всеки носи „ своя кръст “ в този живот, и всеки знае себе си. Нестинарството не е по избор, а е даденост. “, споделя Костадин.
Малцина знаят, че в действителност ритуалът с танца в жаравата в неделята против 3-ти юни е върховен миг от целогодишния и комплициран нестинарски ритуален календар, само че има доста други обичаи и традиции, които се следват.
„ Дървените „ одерчета “ да вземем за пример са предопределени, с цел да се слагат иконите на тях – да си „ отдъхнат “ и да си „ починат “. Много значимо е да кажем, че в тези празнични дни иконите се третират като живи – те се обличат със специфични червени ритуални ризи, както и ние се пременяме, с цел да дойдем на панаира. Напръскват се, осветяват се с вода от извора и това е най-важното – да знаем, че иконите по някакъв метод „ оживяват “ в нашето схващане през тези празнични дни. “, добавя нестинарят.
Ритуалът се управлява от епитроп, който предвожда цялото шествие – металният кръст, свещите, иконите и всички хора. За ролята на гайдата и тъпана пък споделя Петко Янгьозов.
„ Гайдата и тъпанът са двата свещени инструмента в странджанския рупски фолклор и поради това участват и в нестинарската обредност. Те са в двете противоположности – гайдата е във висотите, с доста пискливи тонове и мелодичност, до момента в който тъпанът е в ниския указател и смесицата сред двете честоти влияе на нестинарите, с цел да ги „ прехвали “.
Още за нестинарския обред – вижте в новото видео на!
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ