"Червеното злато": Шафранът лекува депресия и забавя Алцхаймер
Неслучайно го назовават „ аленото злато “ или „ царят на подправките “. Това е най-скъпата билка в целия свят. А ползата на учените към изгодите му за човешкото здраве се усилва през последните години. Става дума за шафран а. Смята се, че култивирането му е почнало преди повече от три и половина хилядолетия и обгръща разнообразни култури, страни, континенти и цивилизации, написа " Телеграф ".
„ При химичен разбор са открити 150 съединения, като досега са разпознати по-малко от 50. Основните измежду тях са сафранал, кроцин и пикрокроцин, които са виновни за биологичните му свойства, в това число за аромата и горчиво-сладкия му усет “, разяснява проф. Радостина Александрова, доктор по вирусология към Българска академия на науките.
Шафрановият минзухар е отглеждан в страни като Иран, Испания, Франция, Гърция, Китай и Индия. Разпространява се край хълмове на височина от 600 до 1700 м над морското ниво. Може да вирее в сухи области, където през лятото има голям дефицит на вода.
Търговският шафран пък е фалшификация, която се състои от изсушени близалца с дребна част от плодника на цвета. Всеки цвят има три близалца, всяко едно от които тежи почти 2 mg. Приблизително 1 кг от тази скъпа фалшификация се получава от 150 000 цвята, които би трябвало да бъдат деликатно събрани. Годишно производството на шафран е към 205 тона, повече от 80% от тях идват от Иран.
Шафранът е част от дългогодишна традиция в историята на медицината, където е употребен преди 3600 години. В обичайна персийска и китайска медицина се ползва поради неговите отхрачващи, спазмолитични и афродизиачни резултати, за облекчение на болките от камъни в бъбреците и лекуване на меланхолия. Интерес съставляват антидиабетните му свойства и способността му да намалява кръвното налягане и равнището на липидите. Шафранът е част от доста лечебни формули, употребявани от 16-и век до през днешния ден, включен е в каталозите на лечебните растения и в европейските фармакопеи. До 19-и век е влизал в разнообразни опиоидни препарати за облекчение на болката.
В региона на Испания и във вавилонската просвета (около 2400 година прочие н. е.) пък шафран ът е бил прочут и като багрило за оцветяване на тъкани.
През последните години ползата на науката към потребните резултати на шафран а и неговите съставки върху човешкото здраве мощно набъбна “, разяснява проф. Александрова. Шафранът демонстрира антиоксидантни, противовъзпалителни, противотуморни, антимутагенни и имуномодулиращи свойства; усъвършенства ученето и паметта, предизвиква освобождението на О2 в разнообразни органи. Установено е, че защищава ДНК от оксидативен стрес и генотоксичност.
Вниманието на експертите е привлечено от защитната роля на шафран а при невродегенеративни болести като заболяванията на Алцхаймер и Паркинсон, както и при болести, увреждащи зрителния нерв (глаукома).
„ Проучвания при лабораторни животни и хора разкриха, че шафран ът и изключително неговата съществена съставна част кроцин, способстват за закъснение на прогресията на лека до умерена болест на Алцхаймер. Освен това те биха могли да окажат удобно въздействие върху меланхолия та и тревогата – положения, които постоянно се срещат при пациенти с заболяването на Алцхаймер. Сега учените ще откриват дълготрайната резултатност и сигурност на шафран а, както и оптималното му дозиране за ръководство на това заболяване “, описа проф. Александрова.
Ползите от шафран а като антидепресант са документирани в клинични изследвания при хора с лека до умерена меланхолия. Резултатите демонстрират, че действието му е сравнимо с това на някои от рутинно прилаганите в клиничната процедура препарати, употребявани за тази цел. Депресията е измежду петте най-широкоразпространени премеждия в света. Смята се, че визира до 21% от хората. Повечето пациенти постоянно не са склонни да одобряват синтетични антидепресанти заради предстоящите странични резултати като некадърност за шофиране, сухота в устата, запек и въздействие върху либидото. Това трансформира растителните артикули в атрактивни източници на нови медикаменти. Разбира се, тук също предстоят спомагателни проучвания, в това число за изясняване на ролята на шафран а при тежка меланхолия.
Консумиран като фалшификация за потребностите на кулинарията, шафран ът не демонстрира токсичност. За лечебни цели той се ползва в много по-високи дози - 200-400 mg/ден.
„ За тях също сме сигурни, че няма да провокират основни нежелани промени. Токсични резултати на шафран а са документирани при дневни дози над 5 g, а над 20 g може да бъде животозастрашаващ. Сред нежеланите реакции са замаяност, гадене, повръщане и диария, изтръпване, кървене от носа и матката и други “, разяснява проф. Александрова.
Приемът на високи дози шафран от бременни дами крие риск от увреждания на плода - аборт. Заради това не се ползва при тях.
„ При химичен разбор са открити 150 съединения, като досега са разпознати по-малко от 50. Основните измежду тях са сафранал, кроцин и пикрокроцин, които са виновни за биологичните му свойства, в това число за аромата и горчиво-сладкия му усет “, разяснява проф. Радостина Александрова, доктор по вирусология към Българска академия на науките.
Шафрановият минзухар е отглеждан в страни като Иран, Испания, Франция, Гърция, Китай и Индия. Разпространява се край хълмове на височина от 600 до 1700 м над морското ниво. Може да вирее в сухи области, където през лятото има голям дефицит на вода.
Търговският шафран пък е фалшификация, която се състои от изсушени близалца с дребна част от плодника на цвета. Всеки цвят има три близалца, всяко едно от които тежи почти 2 mg. Приблизително 1 кг от тази скъпа фалшификация се получава от 150 000 цвята, които би трябвало да бъдат деликатно събрани. Годишно производството на шафран е към 205 тона, повече от 80% от тях идват от Иран.
Шафранът е част от дългогодишна традиция в историята на медицината, където е употребен преди 3600 години. В обичайна персийска и китайска медицина се ползва поради неговите отхрачващи, спазмолитични и афродизиачни резултати, за облекчение на болките от камъни в бъбреците и лекуване на меланхолия. Интерес съставляват антидиабетните му свойства и способността му да намалява кръвното налягане и равнището на липидите. Шафранът е част от доста лечебни формули, употребявани от 16-и век до през днешния ден, включен е в каталозите на лечебните растения и в европейските фармакопеи. До 19-и век е влизал в разнообразни опиоидни препарати за облекчение на болката.
В региона на Испания и във вавилонската просвета (около 2400 година прочие н. е.) пък шафран ът е бил прочут и като багрило за оцветяване на тъкани.
През последните години ползата на науката към потребните резултати на шафран а и неговите съставки върху човешкото здраве мощно набъбна “, разяснява проф. Александрова. Шафранът демонстрира антиоксидантни, противовъзпалителни, противотуморни, антимутагенни и имуномодулиращи свойства; усъвършенства ученето и паметта, предизвиква освобождението на О2 в разнообразни органи. Установено е, че защищава ДНК от оксидативен стрес и генотоксичност.
Вниманието на експертите е привлечено от защитната роля на шафран а при невродегенеративни болести като заболяванията на Алцхаймер и Паркинсон, както и при болести, увреждащи зрителния нерв (глаукома).
„ Проучвания при лабораторни животни и хора разкриха, че шафран ът и изключително неговата съществена съставна част кроцин, способстват за закъснение на прогресията на лека до умерена болест на Алцхаймер. Освен това те биха могли да окажат удобно въздействие върху меланхолия та и тревогата – положения, които постоянно се срещат при пациенти с заболяването на Алцхаймер. Сега учените ще откриват дълготрайната резултатност и сигурност на шафран а, както и оптималното му дозиране за ръководство на това заболяване “, описа проф. Александрова.
Ползите от шафран а като антидепресант са документирани в клинични изследвания при хора с лека до умерена меланхолия. Резултатите демонстрират, че действието му е сравнимо с това на някои от рутинно прилаганите в клиничната процедура препарати, употребявани за тази цел. Депресията е измежду петте най-широкоразпространени премеждия в света. Смята се, че визира до 21% от хората. Повечето пациенти постоянно не са склонни да одобряват синтетични антидепресанти заради предстоящите странични резултати като некадърност за шофиране, сухота в устата, запек и въздействие върху либидото. Това трансформира растителните артикули в атрактивни източници на нови медикаменти. Разбира се, тук също предстоят спомагателни проучвания, в това число за изясняване на ролята на шафран а при тежка меланхолия.
Консумиран като фалшификация за потребностите на кулинарията, шафран ът не демонстрира токсичност. За лечебни цели той се ползва в много по-високи дози - 200-400 mg/ден.
„ За тях също сме сигурни, че няма да провокират основни нежелани промени. Токсични резултати на шафран а са документирани при дневни дози над 5 g, а над 20 g може да бъде животозастрашаващ. Сред нежеланите реакции са замаяност, гадене, повръщане и диария, изтръпване, кървене от носа и матката и други “, разяснява проф. Александрова.
Приемът на високи дози шафран от бременни дами крие риск от увреждания на плода - аборт. Заради това не се ползва при тях.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ