Несигурността се е превърнала в характерна черта на днешния живот

Несигурността се е трансформирала в присъща линия на днешния живот - действителност, която провокира ръководителите да се приспособяват бързо, да вземат решения с лимитирана информация и да предизвикват стабилността в изискванията на непрекъснати и от време на време доста безредни промени.

В същото време тази неустановеност визира директно чиновниците, което постанова на водачите да дават поддръжката и насоките, от които екипите им се нуждаят, с цел да се ориентират сполучливо в непредсказуемия свят с резистентност и изясненост. Затова и ролята на водача става все по-сложна, което изисква от хората на управителни позиции да вдъхват непоклатимост, да предизвикват адаптивността и да поддържат фокуса, без да бъдат потиснати от неумолимия ритъм на измененията.

Само през последния месец светът стана очевидец на въвеждането, премахването и повторното въвеждане на мита, на всеобщо нарушение на веригите за доставки, на разтърсващ фондов пазар, на връщане към работа в офиса в огромни компании и на появяването на технологиите за изкуствен интелект - нововъведения, които провокират в идентична степен вълнение и боязън.

По различен метод казано, както работещите хора, по този начин и ръководителите би трябвало да се оправят с доста неща.

„ Благодарение на личния си лидерски опит разбрах, че е безусловно безсмислено да се опитваме да направляваме хаоса - доста по-разумно е да образоваме екипите по какъв начин да процъфтяват макар него ”, споделя пред Fast Company Марк К. Кроули, консултант по водачество.

Той дава няколко тактики, които е употребявал през кариерата си и които бизнес ръководителите могат да възприемат, с цел да оказват помощ на хората си да се оправят със сложността на актуалната среда и да работят по най-хубавия метод - без значение от турбуленциите.
1.   Бъдете разумен оптимист
В днешния свят е прекомерно елементарно скептицизмът да проникне в съзнанието ни и да повлияе отрицателно на метода, по който взаимодействаме с хората, които ръководим. Да бъдеш безспорен черноглед обаче е в цялостно несъгласие с ефикасното водачество, защото понижава продуктивността, потиска творчеството, стеснява вероятността и пречи на напредъка.

И въпреки всичко, до момента в който скептицизмът може директно да подкопае напредъка, прекомерното клатушкане към оптимизма също крие своите опасности. Ефективното водачество изисква да се реализира баланс - да се даде вяра и ентусиазъм, като в същото време се резервира реалистична визия за идните провокации.

Когато хората знаят, че би трябвало да чакат сложен път пред себе си, избирането на вярата пред отчаянието естествено отваря вратата към благоприятни условия и по-креативни решения.
2. Насърчаване на връзката и принадлежността към екипа
Когато екипите са изправени пред несигурни времена, убеждението, че „ всички са дружно в това “, е мощна мощ за поощряване на единството, поддържане на морала и обосноваване на чиновниците да си сътрудничат и да се поддържат взаимно за превъзмогване на огромни провокации. Ето за какво водачите, отдаващи приоритет на връзката в екипа, основават среда, в която хората се усещат задоволително сигурни, с цел да се оправят с компликациите дружно.

Целта е да се култивира екипна просвета, в която никой не се усеща изолиран и всички са въодушевени да си пазят взаимно гърба, въплъщавайки духа на мотото „ Един за всички, всички за един “. Последните изследвания демонстрират, че възприятието за принадлежност е лепилото, което сплотява екипите, както и крайъгълният камък на благосъстоянието на чиновниците.

За водачите основаването на това възприятие за принадлежност изисква по-дълбоки взаимоотношения със чиновниците и познаване на техните проблеми. Става дума и за поощряване на среда, в която разликите се означават, приобщаването е повече от фешън дума и всеки глас има тежест. Сплотеността може да бъде огромен източник на мощ.
3. Проактивно изграждайте резистентност на екипа
Много преди да зародят рецесии или непредвидени неуспехи, водачите би трябвало да припомнят на чиновниците, че рискът е характерен аспект на всеки бизнес. Освен това те би трябвало да ги приготвят да реагират, даже на най-малките трудности, с убеденост и резистентност. Те би трябвало да „ дадат приоритет на подготовката пред прогнозирането “, като се съсредоточат върху гъвкавостта и готовността, вместо да разчитат на прогнози, които постоянно са несигурни или непълни.

Един от методите да постигнете това е като постоянно включвате чиновниците в полемики на тематика „ какво ще стане, в случай че “ - задавайки въпроси като: „ Как бихме реагирали, в случай че тази обстановка се случи? “.

Освен това даването на опция на екипите независимо да създават в съдействие решения на ежедневните провокации ще им помогне да изградят мускулите си на адаптивност и креативност, тъй че да са подготвени, когато е належащо.