Несигурността, пред която днес сме изправени, е огромно предизвикателство за

Несигурността, пред която през днешния ден сме изправени, е голямо предизвикателство за международния стопански ред и световната търговия, само че също по този начин и добра опция за консолидиране на европейския, а в вероятност – и на евроатлантическия дневен ред. За постигането на тази консолидация са нужни две неща: самообладание и здрав разсъдък. Това сподели Димитър Радев, шеф на Българска народна банка, на конференцията " Финансова политика и конкурентоспособност на българската стопанска система “, проведена от Американската комерсиална камара в България и Британско-българската комерсиална камара.

За България световният подтекст се добавя и от идната фундаментална смяна на нашия паричен режим с дълготрайни стопански, финансови и обществени, само че също по този начин и политически последствия.

Актуалните развития имат доста измерения, които ще бъдат предмет на днешната полемика. В моите встъпителни думи аз ще се спра на три от тях: (1) резултатите за българската стопанска система от това, което доста коментатори дефинират като комерсиална война; (2) готовността на страната в този световен подтекст за въвеждането на еврото като наша национална валута; и (3) макроикономическите вероятности пред страната.

Ефекти от смяната в митническите цени

Размерът и динамичността на измененията в митническите цени от началото на този месец доведоха до внезапно покачване на несигурността на международните финансови пазари и доста утежняване на вероятностите пред международната стопанска система.

Това, което като централна банка се опитваме да създадем, е да оценим директните и косвените резултати за нашата страна от тези развития. Като цяло директните резултати са лимитирани.

Този извод е основан главно на оценката на главния канал за допустимо влияние, а точно външната търговия.

Делът на Съединени американски щати в общия ни експорт на артикули през 2024 година е към 2.5% или 1.2 милиарда щатски $. Като проследим придвижването на добавената стойност на целия български експорт, откриваме, че общо към 4% от него се използва в Съединени американски щати – т.е. може да се заключи, че български експорт на стойност от към 1.8 милиарда $ е изложен евентуално на новия митнически режим.

Важно е да уточним, че комерсиалният баланс на артикули сред България и Съединени американски щати за 2024 година е позитивен и възлиза на към 154 млн. $. През актуалната година обаче комерсиалният ни баланс евентуално ще стане негативен, откакто се регистрира цената на вноса, представляващ военна техника. Например цената на осемте самолета, чиято доставка към този момент стартира през тази година, е 1.2 милиарда $, а през 2027 година се чака доставката на още осем такива самолета на стойност 1.3 милиарда $.

Следователно, като цяло комерсиалната ни експозиция за преместване на резултати от нови мита е относително лимитирана.

По-осезаеми обаче могат да се окажат косвените резултати, свързани с вероятно пренасочване на световните търговски потоци и възможното преструктуриране на веригите за доставки. За дребни и отворени стопански системи като нашата сходни трансформации могат да се окажат предизвикателство, като на този стадий съответните резултати е мъчно да се оценят количествено заради продължаващите промени във външнотърговските политики.

Добрата вест за България е, че в сходна комплицирана световна среда макроикономическата позиция на страната е постоянна. Икономическата интензивност в страната се чака да остане стабилно на позитивна територия. Банковият бранш е със солидни индикатори – както във връзка с финансова адекватност, по този начин и във връзка с ликвидност и доходност – като тези индикатори остават над междинните за Европейски Съюз. Фискалната позиция на страната от позиция на дълг към Брутният вътрешен продукт също по този начин продължава да бъде една от най-силните в Европейски Съюз. Същевременно е належащо да възстановим контрола върху годишните бюджети, в това число посредством създаване на експлицитни и имплицитни буфери.

Разбира се, ние като централна банка ще продължим да следим доста деликатно развитията, свързани с инфлацията. Нетният резултат върху инфлацията в България от последните развития е мъчно предвидим, даже като посока, защото той зависи от редица взаимосвързани фактори, измежду които измененията в световните вериги на доставки и пренасочването на комерсиалните потоци, резултатите върху обменния курс на еврото и цените на суровините, смяната в държанието на икономическите сътрудници, както и от реакциите на паричните и фискалните политики на огромните стопански райони.

Голяма част от тези фактори се чака да въздействат краткосрочно в посока на нарастване на инфлацията. Но има и фактори, които въздействат в противоположната посока. В интервала от 2 април до момента да вземем за пример в резултат на внезапното утежняване на световните стопански вероятности интернационалната цена на петрола се намали доста под заложените допускания в настоящата ни прогноза, което, при равни други условия, съставлява външен фактор за осъществяване на по-ниска инфлация в България в кратковременен проект.

Най-доброто развиване, на което се надяваме, несъмнено, е, че ще бъде реализирано съглашение сред Европейския съюз и Съединени американски щати, освен това колкото по-скоро, толкоз по-добре, което да докара до облекчение на митническите бариери, а в най-хубавия случай – до въвеждане на нулеви мита.

Готовност за въвеждане на еврото

Финалната фаза на процеса на присъединението на страната към еврозоната протича относително безпрепятствено и има капацитета да се трансформира в контрапункт на отрицателните резултати от световните процеси.

От позиция на логистика и техническа подготовка Българска народна банка и банковият бранш са изцяло подготвени както за процеса на обмяна, по този начин и за деяние в изискванията на еврозоната.

С последните промени в Закона за Българска народна банка през месец март беше дефинитивно приключен процесът на правна конвергенция.

По отношение на номиналните критерии ние от началото на тази година консистентно изпълняваме критерия за ценова непоклатимост. Бюджетът за 2024 година е изпълнен в границите на 3% недостиг. По отношение на валутна непоклатимост, дълг към Брутният вътрешен продукт и лихвени проценти по дълготрайните бумаги ние обичайно изпълняваме критериите, освен това със забележителен позитивен марж.

Тези развития слагат страната в доста солидна изходна позиция за присъединение към еврозоната. Особено в изискванията на световна неустановеност, интеграцията в мощни съюзи като еврозоната придобива още по-голямо значение. Става въпрос за дълбоки и многопластови положителни резултати – както върху конкурентоспособността, по този начин и върху средносрочните и дълготрайните стопански вероятности на страната.

Един от резултатите, който чакаме да се прояви в кратковременен проект, е по-добра досегаемост и по-ниска цена на финансиране както за обществения, по този начин и за частния бранш. Причините за това са две: предстоящото повишение на кредитния рейтинг на страната и понижаването на наложителните минимални запаси на банките.

В по-стратегически проект участието в еврозоната значи и по-голяма ценова и икономическа непоклатимост, както и по-голяма сигурност – фактори от основно значение, изключително в усложнена геополитическа среда. Всички тези детайли биха подобрили привлекателността на България като капиталова дестинация и биха основали предпоставки за ускорена капиталовата интензивност и по-висок напредък на евентуалния Брутният вътрешен продукт.

Следователно, идното ни присъединение към еврозоната е не просто значима стъпка в европейската ни интеграция – то е стратегическа опция за повишение на конкурентоспособността и дълготрайния стопански капацитет на страната. Разбира се, позитивните резултати в кратковременен и дълготраен проект ще могат да се проявят пълноценно, в случай че организираме рационална макроикономическа политика, в случай че възстановим дисциплината в ръководството на бюджета и в случай че изпълним дълго отлаганите структурни промени, ориентирани към възстановяване на човешкия капитал, нововъведенията и институционалната среда.

Макроикономическа прогноза

Поради изложените дотук фактори и на процедура невъзможността на този стадий да им се даде точна количествена оценка, настоящата ни макроикономическа прогноза предстои на по-голяма от нормалната степен на неустановеност.

При базовия ни сюжет прогнозата планува действителният напредък на Брутният вътрешен продукт да остане резистентен и през тази година и да възлезе на 2.8%. През 2026 година чакаме краткотрайно закъснение до 2.2%, а през 2027 година – още веднъж ускорение на растежа до 3.1%. Основните мотори на този напредък ще бъдат частното ползване, държавните вложения и чистият експорт с друг принос през обособените години.

Очаква се частното ползване да резервира високия си напредък от близо 4% годишно, подкрепено от възходяща претовареност и увеличаващи се действителни приходи на семействата.

Инвестициите ще отбележат релативно мощен напредък през тази година, повлияни от доставки на военно съоръжение, само че ще се намалят краткотрайно през 2026 година, преди да набъбнат през 2027 година, като тази димника ще е повлияна също и от осъществяването на планове, финансирани със средства от Европейски Съюз, в това число по Националния проект за възобновяване и резистентност.

Що се отнася до външния бранш – чакаме растежът на износа през тази година да остане слаб заради нарасналата световна неустановеност и упования слаб в исторически проект напредък на световната търговия, само че също по този начин и заради планувани ремонтни действия в огромни индустриални предприятия. Тези развития евентуално ще доведат и до краткотрайно струпване на ресурси в стопанската система през настоящата година. През идващите две години обаче чакаме растежът на износа на България да се възвърне.

По отношение на инфлацията предвиждаме тя да доближи 3.5% в края на тази година, а средногодишната инфлация да възлезе на 3.8%.

Основните фактори, които ще дефинират повишаването на потребителските цени, са цените на храните и услугите, като цените на услугите ще продължат да бъдат под въздействие на повишаването на разноските за труд и мощното потребителско търсене. През идната година чакаме инфлацията да се забави до към 2.5% и след това да остане на сходно равнище през 2027 година

Свидетели сме на внезапно повишение на несигурността на международните финансови пазари и доста утежняване на вероятностите пред международната стопанска система. Добрият сюжет, за който би трябвало да се работи, е този сложен интервал да се трансформира в катализатор не за разрушение, а за консолидиране на европейския, а в вероятност – и на евроатлантическия план.

За България финалният стадий на процеса на присъединение към еврозоната и ефикасното участие имат големия капацитет на контрапункт на отрицателните световни сюжети. Това основателно слага еврозоната като главен политически, стопански и финансов приоритет на днешния ден.

Гледайки напред, чакаме икономическата интензивност в страната през тази и идващите две години, без значение от несигурността и разнопосочното въздействие на обособените фактори, да остане стабилно на позитивна територия.