Бизнесмен: За моите служители загубата е 1100 лева на година, а за мен – по 1700 лева на човек
Несигурността към Бюджет 2026 продължава, а политическият и общественият разговор наподобява все по-напрегнат. Все още не е ясно по кое време план-сметката ще бъде импортирана в Народното събрание, макар уверенията на премиера, че това ще се случи " до дни “.
Междувременно синдикати и работодателски организации са обединени в недоволството си – не толкоз против концепцията за бюджет, колкото против метода, по който се вкарват измененията и неналичието на действително разискване. Основните противоречиви точки са свързани с нарастването на пенсионната вноска, по-високия оптимален застрахователен приход и покачвания налог върху дивидентите – ограничения, които бизнесът дефинира като тежък удар върху разноските за труд и конкурентоспособността.
Мартин Куванджиев, бизнесмен в областта на изкуствения разсъдък, споделя, че непредвидените промени в края на годината подкопават доверието на вложителите и клиентите. Миналата година, по думите му, компанията му е изгубила огромен клиент поради внезапното повдигане на осигуровките, а в този момент чака ново нарастване на разноските – към 100 хиляди лв. повече.
Той пресмята, че за работещите при него загубата ще е с над 1100 лв. на година, а за него – по над 1700 лв. за чиновник.
" Това са ти 548 хляба за 1 година “, пресмята още той пред bTV.
За да покаже мащаба на резултата, Куванджиев даже основава онлайн инструмент, с който всеки може да пресметна какъв брой ще загуби след влизането на новите правила в действие.
Работодателите също показват изрично противоречие. От Асоциацията на индустриалния капитал показват, че въпреки държавното управление да показва нарастванията като " незначителни “, два процентни пункта повече значат спомагателни шест и половина милиона лв. на ден разноски за бизнеса. Те упорстват, че бюджетът е небалансиран и рискува да натовари стопанската система в миг, когато стабилността е нежна.
Синдикатите от своя страна също не са склонни да поддържат предлагането. Президентът на КТ " Подкрепа “ Димитър Манолов разгласи, че организацията му може да бойкотира идния тристранен съвет, защото синдикатите не са били действително изслушани при предходните разисквания. По думите му, планът би трябвало да бъде напълно модифициран, а не " поправян на парче “.
От своя страна министър председателят твърди, че бюджетът не е в риск и че разликите в позициите са естествена част от обществения разговор. Според него държавното управление търси баланс сред ползите на всички страни, като главният приоритет остава да не се допусне нова вълна от инфлация и действително понижаване на приходите.
Въпреки това, от ден на ден наподобява, че доверието сред институциите, бизнеса и синдикатите е разтърсено. Бюджетът, който би трябвало да даде предвидимост за идната година, към този момент се трансформира в знак на неустановеност – нито ясно по кое време ще бъде импортиран, нито какви корекции ще претърпи, нито дали ще получи нужната поддръжка, с цел да бъде признат.
Междувременно синдикати и работодателски организации са обединени в недоволството си – не толкоз против концепцията за бюджет, колкото против метода, по който се вкарват измененията и неналичието на действително разискване. Основните противоречиви точки са свързани с нарастването на пенсионната вноска, по-високия оптимален застрахователен приход и покачвания налог върху дивидентите – ограничения, които бизнесът дефинира като тежък удар върху разноските за труд и конкурентоспособността.
Мартин Куванджиев, бизнесмен в областта на изкуствения разсъдък, споделя, че непредвидените промени в края на годината подкопават доверието на вложителите и клиентите. Миналата година, по думите му, компанията му е изгубила огромен клиент поради внезапното повдигане на осигуровките, а в този момент чака ново нарастване на разноските – към 100 хиляди лв. повече.
Той пресмята, че за работещите при него загубата ще е с над 1100 лв. на година, а за него – по над 1700 лв. за чиновник.
" Това са ти 548 хляба за 1 година “, пресмята още той пред bTV.
За да покаже мащаба на резултата, Куванджиев даже основава онлайн инструмент, с който всеки може да пресметна какъв брой ще загуби след влизането на новите правила в действие.
Работодателите също показват изрично противоречие. От Асоциацията на индустриалния капитал показват, че въпреки държавното управление да показва нарастванията като " незначителни “, два процентни пункта повече значат спомагателни шест и половина милиона лв. на ден разноски за бизнеса. Те упорстват, че бюджетът е небалансиран и рискува да натовари стопанската система в миг, когато стабилността е нежна.
Синдикатите от своя страна също не са склонни да поддържат предлагането. Президентът на КТ " Подкрепа “ Димитър Манолов разгласи, че организацията му може да бойкотира идния тристранен съвет, защото синдикатите не са били действително изслушани при предходните разисквания. По думите му, планът би трябвало да бъде напълно модифициран, а не " поправян на парче “.
От своя страна министър председателят твърди, че бюджетът не е в риск и че разликите в позициите са естествена част от обществения разговор. Според него държавното управление търси баланс сред ползите на всички страни, като главният приоритет остава да не се допусне нова вълна от инфлация и действително понижаване на приходите.
Въпреки това, от ден на ден наподобява, че доверието сред институциите, бизнеса и синдикатите е разтърсено. Бюджетът, който би трябвало да даде предвидимост за идната година, към този момент се трансформира в знак на неустановеност – нито ясно по кое време ще бъде импортиран, нито какви корекции ще претърпи, нито дали ще получи нужната поддръжка, с цел да бъде признат.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ