Предприемач: Все по-често чуваме екзотични езици по строежите си. Тези хора идват с желание за работа и работят дори повече от очакваното.
Несигурните купувачи, които получиха парцели през първата половина на тази година, с цел да запазят цената на парите си преди еврозоната, към този момент ги няма на пазара. През третото тримесечие се върнаха действителните клиенти, които купуват, тъй като имат потребност от жилище, и броят на покупко-продажбите се върна на равнищата от 2024 година, която беше здравословна година за пазара по отношение на развиването на стопанската система. Това каза Димитър Савов, изпълнителен шеф на BLD Homes, в предаването „ В развиване “ по с водещ Георги Месробович.
Той чака баланс на пазара с оглед и на по-малкото издадени позволения за градеж, само че посъветва купувачите да поемат обмислен риск и да не вземат непотребни заеми. Към момента 70% от покупко-продажбите стават с банково финансиране, като този индикатор към този момент се приближава до междинното европейско ниво, означи Савов. Но след намесата на Българска народна банка (която през октомври м. година разгласи ограничения с цел забавяне на мощния растеж на ипотечното кредитиране – бел. ред.) банките мъчно отпускат заем, който надвишава 80% от цената на парцела, уточни той.
Отделно, банките станаха по-консервативни в оценката, която вършат преди отпущането на ипотечен заем, и това контролира пазара, разяснява гостът. „ Банките у нас са зрели и защищават пазара от прегряване “, означи той.
Цените следващата година ще порастват с темпа на инфлацията
България става член на еврозоната и се чака това да помогне на българската стопанска система, когато тя пораства, би трябвало приходите и цените на парцелите също да порастват, сподели Савов. Той чака следващата година цените на жилищата да нарастват с темпа на инфлацията в страната.
„ Спецификата на пазара на парцели ново строителство в България е, че жилищата се продават „ на зелено “, а не когато са подготвени, и строителните бизнесмени могат да реагират бързо, в случай че усетят, че има спад на търсенето – ще стартират да се строят по-малко планове и няма да се стигне до наводнение на пазара с подготвени жилища, които стоят непродадени. “
Такъв беше казусът с Испания през 2008 година, където се строеше спекулативно и строителите завършваха постройките си, без да са ги продали, означи Савов.
Той посочи, че строителството е разследване от положителното развиване на стопанската система – когато в стопанската система има пари, се строи. „ През 2009-2010 година съвсем не се строеше, делът на започнатото строителство беше към 30% от издадените позволения за градеж. През второто тримесечие на тази година той беше стигнал 90%, а през третото тримесечие бе 70% “, разяснява гостът и добави, че бизнесмените не строят жилища, с цел да стоят празни, а тъй като има търсене за тях.
Савов чака през идващите две-три години предлагането на нови сради да намалее. Тази година е била пикова за продажбите на жилища ново строителство, защото това са планове, стартирани преди две-три години.
„ Процесът на закъснение на разрешенията за градеж стартира в средата на предходната година в София и резултатът ще се усети от средата на 2027 и през 2028 година “, предвижда той.
IT експерти се преориентират към строителството поради високите заплати
В строителството има преливане на фрагменти от IT сектора, защото равнищата на възнаграждение са конкурентни на високотехнологичните браншове, заяви Савов. Достигнатите равнища в строителството са привлекли и български служащи в чужбина да се върнат в страната. „ Все по-често виждаме такива бригади. За страдание те не са толкоз доста, колкото браншът очакваше, само че е положително начало “, означи той.
„ От друга страна, благодарение на страната се отвориха благоприятни условия в страната да влязат задгранични служащи. Все по-често чуваме много екзотични езици по обектите си. Тези хора идват с готовност за работа и работят даже повече от предстоящото. “
Какви са провокациите пред строителния бранш в България? Какъв щеше да е резултатът върху бранша от оферти бюджет за 2026 година? Какви са приходите, които строителният бранш обезпечава на общините и страната?
