„Сянката на моята душа“ – визуален спектакъл само с незрящи актьори
Нещо неповторимо ще може да се види на 30 октомври в Народния спектакъл – спектакъл на сенките, изпълнен от незрящи артисти. Спектакълът “Сянката на моята душа ” на режисьора Велимир Велев не е от през вчерашния ден, той в действителност е пропътувал хиляди километри по международните професионални фестивали и има няколко награди.
Не е елементарно да се опише задоволително блестящо това, което се случва пред очите на феновете по време на представлението. Снимките демонстрират само образната му хубостта. Актьорите рисуват картини, основават и оживяват облици посредством придвижването на телата и ръцете си, разчитайки на вътрешния си “поглед ” и вътрешен глас. Режисьорът и актьорите дефинират спектакъла като “импресия, в която незрящите артисти от Невиждан спектакъл играят със сенки и светлина. ” Но в действителност “Сянката на моята душа ” е доста повече. Тя е спектакъл, който не влиза в никакви рамки.
Театърът на сенките е изкуство с хилядолетна история – в древността актьорите на сенки са били на особена респект, поради “божествените ” им, шамански уменияот разстояние да вдъхват живот на нематериалната сянка. Всяко неопределено придвижване и най-нищожно помръдване се отразява в сянката – зрението е главното осезание при този развой и без него той е неосъществим.
В трупата на Невиждан спектакъл актьорите-шамани са слепи. Без да виждат физически по какъв начин светлината ражда и променя сянката, одухотворяват основаните от тях облици. Оборват стандартните показа за това, какво е да си зрящ или незрящ. Шокират с нещата, които действително не би трябвало да умеят. И в това се състои международното сензациноното нововъведение на “Незрящ спектакъл ”.Неговата история стартира преди 12 година Създаден е от режисьора доцент Велимир Велев по самодейност на преводача Блажо Николич. Той му предлага да се срещне със група слепи деца в учебното заведение “Луи Брайл ” в София. Велев се съгласява и стартират, без институционална поддръжка, без финасиране по планове. “Такава беше концепцията и на Блажо – да не чакаме Държавата – просто си ходех в учебното заведение и работех с тях, до момента в който не се подвигна звук. Нямах велики хрумвания и упоритости, значимото беше хлапетата да станат свободни от страха пред тъмнината и да се усещат щастливи. МоятМетод на работа няма нищо общо със специфичната педагогика. Това е моя авторскатеатралнаСистема на преподаване, която стъпва на правила, разнообразни от употребяваните в театралните системи по света. Разбира се приспособена за незрящи. Тук тази Система потвърди своята мощ и успеваемост, защото слепите не могат да “излъжат ” компенсирайки със зрение.Работейки по тази Система,те започнаха да вършат неща, които са невъзможни за реализиране без зрение. ” В методът му влиза и изключването на всички вероятни канали за връзка, които незрящите употребяват – тактилно чувство, звукова ориентировка и ехолокация като по-високо равнище на звуковата олриентация, също по този начин придвижването на въздуха, което те усещат доста тъкмо. “Когато се изключат всички тези канали и когато се работи по основан за задачата метод, тогава стартират да се отварят други канали за връзка, които ние всекидневно употребяваме с най-малък или нулев потенциал. ”
Велев постоянно е считал, че не е нужно да се прави атракция с това и е бил срещу общесвен показ. Променя мнението си поради своята учителка Юлия Огнянова, която счита, че те имат задача, която би трябвало да се поддържа. ”Според нея, най-невероятното бе, че те не провокират, само че и нямат потребност от нашето състрадание-спрямо тях, ние сме в ролята на инвалиди, а те ни оказват помощ да си отворим очите и да забележим забравените полезности в живота си ” – споделя Велев – “В този спектакъл те демонстрират неща, които ние експертите, без зрение не бихме могли. А за елементарната аудитория в салона, даже и с отворени очи е невероятно.С мозъка на костите си фенът осъзнава, че пред него няма граници, че може знамение да направи със себе си. Страшно зареждащо е. Едва ли има приложна логика на психиката, която да може за броените минути на този театър, да изстреля по този метод индивида в космоса. ”
Преди месец на втория по величина в света фестивал на кукленото изкуство “На посетители при Арлекин ” в съветския град Омск нашата натрупа от незрящи артисти завоюва две награди. “Невиждан спектакъл ” взе Специалната премия на журито за повсеместен сценичен език и Специалната премия на професионалната аудитория за най-хубав театър (професионалистите от 40-те спектакъла на 14-те страни, които вземат участие във фестивала са дали своят вот за Невиждан театър).
Актьорският състав е от Дилян Манолов, Панчо Карамански, Верка Костандовска, Байрие Емин, Калина Бонева и Михаил Недков. В трупата,като асистент режисьори, в организацията и в работата отвън сцената, има и двама зрящи артисти – Мария-Луиза Спасова и Лазар Панев.
Постановката ще се играе на Голяма сцена на Народен спектакъл “Иван Вазов ”на 30 октомври (понеделник) от 19:00 часа и е с благотворителна цел в поддръжка на хората с нарушено зрение и Национална стратегия за битка със слепотата.
Не е елементарно да се опише задоволително блестящо това, което се случва пред очите на феновете по време на представлението. Снимките демонстрират само образната му хубостта. Актьорите рисуват картини, основават и оживяват облици посредством придвижването на телата и ръцете си, разчитайки на вътрешния си “поглед ” и вътрешен глас. Режисьорът и актьорите дефинират спектакъла като “импресия, в която незрящите артисти от Невиждан спектакъл играят със сенки и светлина. ” Но в действителност “Сянката на моята душа ” е доста повече. Тя е спектакъл, който не влиза в никакви рамки.
Театърът на сенките е изкуство с хилядолетна история – в древността актьорите на сенки са били на особена респект, поради “божествените ” им, шамански уменияот разстояние да вдъхват живот на нематериалната сянка. Всяко неопределено придвижване и най-нищожно помръдване се отразява в сянката – зрението е главното осезание при този развой и без него той е неосъществим.
В трупата на Невиждан спектакъл актьорите-шамани са слепи. Без да виждат физически по какъв начин светлината ражда и променя сянката, одухотворяват основаните от тях облици. Оборват стандартните показа за това, какво е да си зрящ или незрящ. Шокират с нещата, които действително не би трябвало да умеят. И в това се състои международното сензациноното нововъведение на “Незрящ спектакъл ”.Неговата история стартира преди 12 година Създаден е от режисьора доцент Велимир Велев по самодейност на преводача Блажо Николич. Той му предлага да се срещне със група слепи деца в учебното заведение “Луи Брайл ” в София. Велев се съгласява и стартират, без институционална поддръжка, без финасиране по планове. “Такава беше концепцията и на Блажо – да не чакаме Държавата – просто си ходех в учебното заведение и работех с тях, до момента в който не се подвигна звук. Нямах велики хрумвания и упоритости, значимото беше хлапетата да станат свободни от страха пред тъмнината и да се усещат щастливи. МоятМетод на работа няма нищо общо със специфичната педагогика. Това е моя авторскатеатралнаСистема на преподаване, която стъпва на правила, разнообразни от употребяваните в театралните системи по света. Разбира се приспособена за незрящи. Тук тази Система потвърди своята мощ и успеваемост, защото слепите не могат да “излъжат ” компенсирайки със зрение.Работейки по тази Система,те започнаха да вършат неща, които са невъзможни за реализиране без зрение. ” В методът му влиза и изключването на всички вероятни канали за връзка, които незрящите употребяват – тактилно чувство, звукова ориентировка и ехолокация като по-високо равнище на звуковата олриентация, също по този начин придвижването на въздуха, което те усещат доста тъкмо. “Когато се изключат всички тези канали и когато се работи по основан за задачата метод, тогава стартират да се отварят други канали за връзка, които ние всекидневно употребяваме с най-малък или нулев потенциал. ”
Велев постоянно е считал, че не е нужно да се прави атракция с това и е бил срещу общесвен показ. Променя мнението си поради своята учителка Юлия Огнянова, която счита, че те имат задача, която би трябвало да се поддържа. ”Според нея, най-невероятното бе, че те не провокират, само че и нямат потребност от нашето състрадание-спрямо тях, ние сме в ролята на инвалиди, а те ни оказват помощ да си отворим очите и да забележим забравените полезности в живота си ” – споделя Велев – “В този спектакъл те демонстрират неща, които ние експертите, без зрение не бихме могли. А за елементарната аудитория в салона, даже и с отворени очи е невероятно.С мозъка на костите си фенът осъзнава, че пред него няма граници, че може знамение да направи със себе си. Страшно зареждащо е. Едва ли има приложна логика на психиката, която да може за броените минути на този театър, да изстреля по този метод индивида в космоса. ”
Преди месец на втория по величина в света фестивал на кукленото изкуство “На посетители при Арлекин ” в съветския град Омск нашата натрупа от незрящи артисти завоюва две награди. “Невиждан спектакъл ” взе Специалната премия на журито за повсеместен сценичен език и Специалната премия на професионалната аудитория за най-хубав театър (професионалистите от 40-те спектакъла на 14-те страни, които вземат участие във фестивала са дали своят вот за Невиждан театър).
Актьорският състав е от Дилян Манолов, Панчо Карамански, Верка Костандовска, Байрие Емин, Калина Бонева и Михаил Недков. В трупата,като асистент режисьори, в организацията и в работата отвън сцената, има и двама зрящи артисти – Мария-Луиза Спасова и Лазар Панев.
Постановката ще се играе на Голяма сцена на Народен спектакъл “Иван Вазов ”на 30 октомври (понеделник) от 19:00 часа и е с благотворителна цел в поддръжка на хората с нарушено зрение и Национална стратегия за битка със слепотата.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ