Проф. Слатински: Живеем в еднокласова диктатура на олигархията
Нещо ужасно е. Никой няма да те отбрани - ти си прашинка! Пра-шинк-ка!! А си завъртял нещо сполучливо като бизнесче и ти го прилапват по най-бързата процедура. Без-за-ко-ние! Не е еднопартийна тирания на пролетариата, а еднокланова тирания на олигархията... Днес разговарях по молба на мой другар и сътрудник с трима души от провинцията. Споделиха страшни неща за живота там. Единият ми сподели:
- Това с Дунарит е пробвано и тествано единствено при нас най-малко няколко пъти и номерът е минавал, безусловно им се е получавало да си зааграбят каквото са небелязали, тъй като прокуратурата тяхна, полицията тяхна, данъчните техни, данс е тяхна, а и мутрите са техни. И при започване на 90-те имаше боязън, но имаше и на кого да се оплачеш, най-малкото на Съюз на демократичните сили. Сега няма, безусловно няма. Българска социалистическа партия е нищо! Пълно нищо от позиция да ни отстоява ползите, да й пука за нещо - единствено си кихат един различен с властта и си споделят Наздраве!
Нещо ужасно е. Никой няма да те отбрани - ти си прашинка! Пра-шинк-ка!! А си завъртял нещо сполучливо като бизнесче и ти го прилапват по най-бързата процедура. Без-за-ко-ние! Не е еднопартийна тирания на пролетариата, а еднокланова тирания на олигархията...
Какво да им кажа? С какво да им оказа помощ? Когато е можело, опитвал съм се и не съм успявал, та в този момент ли, когато съм единствено един пред-пенсионер блед с който административни фактори водят война дисциплинарно без отдих и без престой.
И тъй като не им дадох на тези тримата да платят кафетата и кОлите в заведението на бензиностанцията в Западен парк (все отново сме в София, тоест на мой терен), същият човек от тях ми стисна ръката и рече:
- Не го вземай във вътрешността, че си безпомощен да направиш нещо, то ние по този начин единствено - да си кажем болката. Инак към този момент не имаме вяра, че нещо може да се промени. То може и да може да се промени, но единствено като заиграе сопата. Знам, че не си по насилието, само че няма да може без него. Много пълен им стана вратът и тлъста сланината, без пердах такива не се оправят. И знаеш ли кое е най-странното - имам възприятието, че те са тия, които желаят да се подпали страната! Значи или желаят да ни дадат крепко стълкновение, с цел да ни смажат вечно, или си вършат сметката да потулят в изгорелото доста следи на доста далавери и кражби.
Ще си призная почтено, че не можах да им кажа думите, които чакаха от мен. Аз в действителност се багра, че насилието е неизбежно. А и развърти ли се сопата, от един миг нататък тя не сортира и стартира да удря и по главите, чиито ръце са я завъртели. Както гилотината едно време - почнала ли е да трака, оттраква и тия, които са я пуснали в ход. Робеспиер знае за какво...
Затова мога да сторя единствено едно и то е да поставям още веднъж един собствен скорошен текст, в чиято злополучна справедливост се колебая все по-малко и то с все по-голямо страдание. Ето го този текст:
Моите паники и опасения са, че:
- при този запушен отвред обществен живот;
- при тази всеобща липса на вероятности, тактика и надежди;
- освен това всепоглъщащо опошляване на всичко;
- при тези изгубили всякакво възприятие за приличие; действителност и самозапазване корпулентности... няма да ни се разминат допустимо най-лошите сюжети.
Прави са умните хора, които приказват за катастрофично струпване на налягане под тапата в бутилката с прокиснало вино, за свръхнормално нагряване на постния бульон в скороварката.
Не знам по какъв начин ще се избегнат пукотът от изхвърчането на тапата и трясъкът от излитането на капака. Не знам.
Досега, 100 века откогато ордите и племената са се трансформирали в нещо като общество, в нещо като държавност, сходна обстановка неизбежно се е разрешавала с прояви на принуждение, всеобщи вълнения, саботажи и безумия на големи маси хора.
Трябва да се търси излаз от обстановката, до момента в който тя не е минала от другата страна на сериозната точка, когато се трансформира самият закон на развиване на процесите - от постепенни във взривни, от леки земетресения в лавини, от релативно естествени в безусловно анормални.
Някой би трябвало да разбуди корпулентните телеса, запречили пътищата на страната ни и заклещили я в безвремие и безбожничество. Да ги освести и осъвести. Да им изясни, че всички безвредни и търпими благоприятни условия да продължи сегашният деструктивен и нетърпим режим на хибридно блудничество сред формалните демократични процедури (фОрмата на режима) и проолигархично функциониращата политическа система (съдържанието на режима) са изчерпани или са покрай привършване.
Нататък към този момент всичко е евентуално, а щом е евентуално, даже малко евентуално, значи е допустимо, дори доста допустимо.
Казвам го и с болежка за страната, която може би е пред гърмеж на неодобрение и отприщване на всевъзможни стихии; и чисто лично-егоистично, поради моето потомство, което нито може към този момент да се избави с бягство в чужбина, нито може да помогне с нещо, с цел да се спре затъването в блатото на безхаберността, некадърността, унинието и простотията, към което започнахме да се приближаваме с необятно затворени очи и по наша виновност - и по виновност на нашето потомство.
Професор Николай Слатински
- Това с Дунарит е пробвано и тествано единствено при нас най-малко няколко пъти и номерът е минавал, безусловно им се е получавало да си зааграбят каквото са небелязали, тъй като прокуратурата тяхна, полицията тяхна, данъчните техни, данс е тяхна, а и мутрите са техни. И при започване на 90-те имаше боязън, но имаше и на кого да се оплачеш, най-малкото на Съюз на демократичните сили. Сега няма, безусловно няма. Българска социалистическа партия е нищо! Пълно нищо от позиция да ни отстоява ползите, да й пука за нещо - единствено си кихат един различен с властта и си споделят Наздраве!
Нещо ужасно е. Никой няма да те отбрани - ти си прашинка! Пра-шинк-ка!! А си завъртял нещо сполучливо като бизнесче и ти го прилапват по най-бързата процедура. Без-за-ко-ние! Не е еднопартийна тирания на пролетариата, а еднокланова тирания на олигархията...
Какво да им кажа? С какво да им оказа помощ? Когато е можело, опитвал съм се и не съм успявал, та в този момент ли, когато съм единствено един пред-пенсионер блед с който административни фактори водят война дисциплинарно без отдих и без престой.
И тъй като не им дадох на тези тримата да платят кафетата и кОлите в заведението на бензиностанцията в Западен парк (все отново сме в София, тоест на мой терен), същият човек от тях ми стисна ръката и рече:
- Не го вземай във вътрешността, че си безпомощен да направиш нещо, то ние по този начин единствено - да си кажем болката. Инак към този момент не имаме вяра, че нещо може да се промени. То може и да може да се промени, но единствено като заиграе сопата. Знам, че не си по насилието, само че няма да може без него. Много пълен им стана вратът и тлъста сланината, без пердах такива не се оправят. И знаеш ли кое е най-странното - имам възприятието, че те са тия, които желаят да се подпали страната! Значи или желаят да ни дадат крепко стълкновение, с цел да ни смажат вечно, или си вършат сметката да потулят в изгорелото доста следи на доста далавери и кражби.
Ще си призная почтено, че не можах да им кажа думите, които чакаха от мен. Аз в действителност се багра, че насилието е неизбежно. А и развърти ли се сопата, от един миг нататък тя не сортира и стартира да удря и по главите, чиито ръце са я завъртели. Както гилотината едно време - почнала ли е да трака, оттраква и тия, които са я пуснали в ход. Робеспиер знае за какво...
Затова мога да сторя единствено едно и то е да поставям още веднъж един собствен скорошен текст, в чиято злополучна справедливост се колебая все по-малко и то с все по-голямо страдание. Ето го този текст:
Моите паники и опасения са, че:
- при този запушен отвред обществен живот;
- при тази всеобща липса на вероятности, тактика и надежди;
- освен това всепоглъщащо опошляване на всичко;
- при тези изгубили всякакво възприятие за приличие; действителност и самозапазване корпулентности... няма да ни се разминат допустимо най-лошите сюжети.
Прави са умните хора, които приказват за катастрофично струпване на налягане под тапата в бутилката с прокиснало вино, за свръхнормално нагряване на постния бульон в скороварката.
Не знам по какъв начин ще се избегнат пукотът от изхвърчането на тапата и трясъкът от излитането на капака. Не знам.
Досега, 100 века откогато ордите и племената са се трансформирали в нещо като общество, в нещо като държавност, сходна обстановка неизбежно се е разрешавала с прояви на принуждение, всеобщи вълнения, саботажи и безумия на големи маси хора.
Трябва да се търси излаз от обстановката, до момента в който тя не е минала от другата страна на сериозната точка, когато се трансформира самият закон на развиване на процесите - от постепенни във взривни, от леки земетресения в лавини, от релативно естествени в безусловно анормални.
Някой би трябвало да разбуди корпулентните телеса, запречили пътищата на страната ни и заклещили я в безвремие и безбожничество. Да ги освести и осъвести. Да им изясни, че всички безвредни и търпими благоприятни условия да продължи сегашният деструктивен и нетърпим режим на хибридно блудничество сред формалните демократични процедури (фОрмата на режима) и проолигархично функциониращата политическа система (съдържанието на режима) са изчерпани или са покрай привършване.
Нататък към този момент всичко е евентуално, а щом е евентуално, даже малко евентуално, значи е допустимо, дори доста допустимо.
Казвам го и с болежка за страната, която може би е пред гърмеж на неодобрение и отприщване на всевъзможни стихии; и чисто лично-егоистично, поради моето потомство, което нито може към този момент да се избави с бягство в чужбина, нито може да помогне с нещо, с цел да се спре затъването в блатото на безхаберността, некадърността, унинието и простотията, към което започнахме да се приближаваме с необятно затворени очи и по наша виновност - и по виновност на нашето потомство.
Професор Николай Слатински
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ