Нещо странно се случва в атмосферата на Юпитер от години насам
Нещо необичайно се случва в атмосферата на Юпитер, разкри ново изследване.
Прочетете още
Четиридесетгодишни измервания на атмосферата на Юпитер от галактически кораби и наземни телескопи разкриха странни метеорологични модели на най-голямата планета от Слънчевата система, в това число горещи и студени интервали през дългата ѝ година (еквивалентна на 12 земни години).
Както е известно, Юпитер не минава през сезонни промени като нашата планета. На Земята климатичните преходи сред зима, пролет, лято и есен са резултат от наклона на оста на планетата към равнината, в която тя обикаля към Слънцето. Този надолнище от 23 градуса кара другите елементи на земното кълбо да получават разнообразни количества слънчева светлина през годината. Но оста на Юпитер е наклонена към орбиталната низина на гигантската планета единствено с 3 градуса, което значи, че количеството слънчеви лъчи, достигащи разнообразни елементи от повърхността на Юпитер през дългата му година, съвсем не се трансформира. Все отново, новото изследване откри периодически температурни съмнения, които се случват към покритото с облаци земно кълбо на планетата.
„ Сега взехме решение една част от пъзела , която е, че атмосферата търпи тези естествени цикли “, споделя Лий Флетчър, астроном от университета в Лестър във Англия. и съавтор на новата публикация, в изказване на NASA . „ За да разберем какво движи тези модели и за какво се появяват в тези съответни времеви мащаби, би трябвало да изследваме както над, по този начин и под облачните пластове. “
Екипът е разкрил индикации, че тези странни " сезони " може да имат нещо общо с феномен, прочут като телевръзка. Телевръзката разказва периодически промени в аспектите на атмосферната система на планетата, които се случват по едно и също време в елементи от земното кълбо, които наподобяват несвързани и могат да лежат на хиляди километри една от друга.
Телевръзката се следи в земната атмосфера от 19-ти век, най-много в известния цикъл Ла Ниня – Ел Ниньо, прочут също като Южно вибриране. По време на тези събития измененията в пасатите на западния Тихи океан подхождат на измененията в преваляванията в огромна част от Северна Америка.
В новото проучване учените откриха, че на Юпитер, когато температурите се покачват на избрани географски ширини в северното полукълбо, същите географски ширини в южното полукълбо се охлаждат, съвсем като съвършен огледален облик.
„ Това беше най-изненадващото от всичко “, споделя в изказването Глен Ортън, планетарен академик в лабораторията на NASA в Калифорния и водещ създател на проучването.
„ Открихме връзка сред това по какъв начин температурите варират на доста отдалечени географски ширини “, продължава той. „ Това е подобно на феномен, който виждаме на Земята, където моделите на времето и климата в един район могат да окажат видимо въздействие върху времето на други места, като моделите на променливостта наподобяват „ телесвързани “ на големи дистанции през атмосферата. “
Измерванията също по този начин разкриват, че когато температурите се покачват в стратосферата, горния пласт на атмосферата на Юпитер, те падат в тропосферата, най-долния атмосферен пласт, където се случват метеорологични събития, в това число мощните стихии на Юпитер.
Проучването включва данни от 1978 година насам, събрани от някои от най-хубавите наземни телескопи, в това число огромния телескоп в Чили, Инфрачервения телескоп на NASA и телескопа Субару в обсерваториите Мауна Кеа в Хавай. Изследователите също по този начин са употребявали данни от галактически кораби като сондите за дълбокия космос Voyager, които прелетяха около Юпитер през 1979 година, и задачата Cassini, която прелетя около Юпитер през 2001 година на път да изследва Сатурн.
Преди това учените знаеха, че атмосферата на Юпитер включва по-студени райони, които се появяват в по-светли цветове, и по-топли райони, които наподобяват като кафеникави линии. Новото изследване, което обгръща интервал от три години на планетата, за първи път разкрива по какъв начин тези модели се трансформират за по-дълги интервали от време.
Прочетете още
Четиридесетгодишни измервания на атмосферата на Юпитер от галактически кораби и наземни телескопи разкриха странни метеорологични модели на най-голямата планета от Слънчевата система, в това число горещи и студени интервали през дългата ѝ година (еквивалентна на 12 земни години).
Както е известно, Юпитер не минава през сезонни промени като нашата планета. На Земята климатичните преходи сред зима, пролет, лято и есен са резултат от наклона на оста на планетата към равнината, в която тя обикаля към Слънцето. Този надолнище от 23 градуса кара другите елементи на земното кълбо да получават разнообразни количества слънчева светлина през годината. Но оста на Юпитер е наклонена към орбиталната низина на гигантската планета единствено с 3 градуса, което значи, че количеството слънчеви лъчи, достигащи разнообразни елементи от повърхността на Юпитер през дългата му година, съвсем не се трансформира. Все отново, новото изследване откри периодически температурни съмнения, които се случват към покритото с облаци земно кълбо на планетата.
„ Сега взехме решение една част от пъзела , която е, че атмосферата търпи тези естествени цикли “, споделя Лий Флетчър, астроном от университета в Лестър във Англия. и съавтор на новата публикация, в изказване на NASA . „ За да разберем какво движи тези модели и за какво се появяват в тези съответни времеви мащаби, би трябвало да изследваме както над, по този начин и под облачните пластове. “
Екипът е разкрил индикации, че тези странни " сезони " може да имат нещо общо с феномен, прочут като телевръзка. Телевръзката разказва периодически промени в аспектите на атмосферната система на планетата, които се случват по едно и също време в елементи от земното кълбо, които наподобяват несвързани и могат да лежат на хиляди километри една от друга.
Телевръзката се следи в земната атмосфера от 19-ти век, най-много в известния цикъл Ла Ниня – Ел Ниньо, прочут също като Южно вибриране. По време на тези събития измененията в пасатите на западния Тихи океан подхождат на измененията в преваляванията в огромна част от Северна Америка.
В новото проучване учените откриха, че на Юпитер, когато температурите се покачват на избрани географски ширини в северното полукълбо, същите географски ширини в южното полукълбо се охлаждат, съвсем като съвършен огледален облик.
„ Това беше най-изненадващото от всичко “, споделя в изказването Глен Ортън, планетарен академик в лабораторията на NASA в Калифорния и водещ създател на проучването.
„ Открихме връзка сред това по какъв начин температурите варират на доста отдалечени географски ширини “, продължава той. „ Това е подобно на феномен, който виждаме на Земята, където моделите на времето и климата в един район могат да окажат видимо въздействие върху времето на други места, като моделите на променливостта наподобяват „ телесвързани “ на големи дистанции през атмосферата. “
Измерванията също по този начин разкриват, че когато температурите се покачват в стратосферата, горния пласт на атмосферата на Юпитер, те падат в тропосферата, най-долния атмосферен пласт, където се случват метеорологични събития, в това число мощните стихии на Юпитер.
Проучването включва данни от 1978 година насам, събрани от някои от най-хубавите наземни телескопи, в това число огромния телескоп в Чили, Инфрачервения телескоп на NASA и телескопа Субару в обсерваториите Мауна Кеа в Хавай. Изследователите също по този начин са употребявали данни от галактически кораби като сондите за дълбокия космос Voyager, които прелетяха около Юпитер през 1979 година, и задачата Cassini, която прелетя около Юпитер през 2001 година на път да изследва Сатурн.
Преди това учените знаеха, че атмосферата на Юпитер включва по-студени райони, които се появяват в по-светли цветове, и по-топли райони, които наподобяват като кафеникави линии. Новото изследване, което обгръща интервал от три години на планетата, за първи път разкрива по какъв начин тези модели се трансформират за по-дълги интервали от време.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ