Най-големият айсберг в света се върти в океански капан
Нещо необичайно се случва с А23а , най-големия айсберг в света.
Вече месеци наред той се върти на място северно от Антарктида , до момента в който в действителност би трябвало да се движи около най-мощното океанско течение на Земята.
Учените настояват, че замръзналият айсберг, който е повече от два пъти по-голям от Голям Лондон , е заклещен на върха на голям въртящ се воден цилиндър .
Океанографите назовават това събитие колона на Тейлър и е допустимо A23a да не се измъкне от този капан в продължение на години.
" Обикновено си мислим, че айсбергите са нещо преходно; те се раздробяват и се топят. Но не и този ", отбелязва полярният специалист професор Марк Брандън.
" А23а е айсберг, който просто отхвърля да почине ", споделя откривателят от Open University пред BBC News.
Дълголетието на този айсберг е добре документирано. Той се откъсва от антарктическия бряг още през 1986 година, само че съвсем незабавно по-късно затъва в дънните тини на море Уедъл .
В продължение на три десетилетия той е неподвижен " мразовит остров ", който не се движи. Едва през 2020 година той още веднъж изплува и стартира да се движи, изначало постепенно, а по-късно се насочи на север към по-топъл въздух и води.
В началото на април тази година А23а навлезе в Антарктическото циркумполярно течение (АЦП), което придвижва 100 пъти повече вода по света, в сравнение с всички земни реки, взети дружно.
Това трябваше да задвижи грамадния къс лед и да го изстреля нагоре към южната част на Атлантическия океан и към несъмнено забвение.
Вместо това A23a не стигна до на никое място. Той остава на мястото си северно от Южните Оркнейски острови, като се върти в посока, противоположна на часовниковата стрелка, с към 15 градуса дневно. И до момента в който го прави, разпадането и възможната му крах ще се забавят.
А23а не се е приземил отново; сред долната му част и морското дъно има най-малко хиляда метра вода.
Той е спрян от ураган, разказан за първи път през 20-те години на предишния век от брилянтния физик Джи Ай (Джефри Инграм) Тейлър.
Ученият от Кеймбридж е пионер в региона на динамичността на течностите и даже е притеглен в плана " Манхатън ", с цел да моделира евентуалната непоклатимост на първия в света опит с атомна бомба.
Професор Тейлър сподели по какъв начин течение, което среща затруднение на морското дъно, може - при подобаващи условия - да се раздели на два обособени потока , като сред тях се образува въртяща се водна маса с цялостна дълбочина.
В този случай трудността е 100-километрова грапавина на океанското дъно, известна като Пири Банк.
Вихърът се намира на върха на брега и към този момент A23a е негов заложник.
" Океанът е цялостен с изненади, а тази динамична специфичност е една от най-интересните , които в миналото сте виждали ", споделя професор Майк Мередит от Британската антарктическа работа.
" Колоните на Тейлър могат да се образуват и във въздуха; можете да ги видите при придвижването на облаците над планините. Те могат да бъдат с диаметър единствено няколко сантиметра в пробен лабораторен контейнер или безусловно големи, както в този случай, когато колоната има великански айсберг в средата си. "
Колко дълго A23a може да продължи да извършва рутинната си активност на въртящ се айсберг ?
Кой знае, само че когато професор Мередит сложи теоретичен буй в колоната на Тейлър над друга буца на изток от Пири Банк, плаващият инструмент към момента се въртеше на място четири години по-късно.
A23a демонстрира за какво е значимо да изучим формата на морското дъно.
Подводните планини, каньони и скатове оказват голямо въздействие върху посоката и смесването на водите , както и върху разпределението на питателните субстанции, които подтикват биологичната интензивност в океана.
Това въздействие се разгръща и върху климатичната система: всеобщото придвижване на водата спомага за разпръскването на топлинната сила по целия свят.
Поведението на A23a може да бъде обяснено, защото океанското дъно на север от Южен Оркни е относително добре проучено.
Това не важи за огромна част от останалата част на света.
Понастоящем единствено една четвърт от морското дъно на Земята е картографирана по най-хубавия актуален стандарт.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
По темата
Вече месеци наред той се върти на място северно от Антарктида , до момента в който в действителност би трябвало да се движи около най-мощното океанско течение на Земята.
Учените настояват, че замръзналият айсберг, който е повече от два пъти по-голям от Голям Лондон , е заклещен на върха на голям въртящ се воден цилиндър .
Океанографите назовават това събитие колона на Тейлър и е допустимо A23a да не се измъкне от този капан в продължение на години.
" Обикновено си мислим, че айсбергите са нещо преходно; те се раздробяват и се топят. Но не и този ", отбелязва полярният специалист професор Марк Брандън.
" А23а е айсберг, който просто отхвърля да почине ", споделя откривателят от Open University пред BBC News.
Дълголетието на този айсберг е добре документирано. Той се откъсва от антарктическия бряг още през 1986 година, само че съвсем незабавно по-късно затъва в дънните тини на море Уедъл .
В продължение на три десетилетия той е неподвижен " мразовит остров ", който не се движи. Едва през 2020 година той още веднъж изплува и стартира да се движи, изначало постепенно, а по-късно се насочи на север към по-топъл въздух и води.
В началото на април тази година А23а навлезе в Антарктическото циркумполярно течение (АЦП), което придвижва 100 пъти повече вода по света, в сравнение с всички земни реки, взети дружно.
Това трябваше да задвижи грамадния къс лед и да го изстреля нагоре към южната част на Атлантическия океан и към несъмнено забвение.
Вместо това A23a не стигна до на никое място. Той остава на мястото си северно от Южните Оркнейски острови, като се върти в посока, противоположна на часовниковата стрелка, с към 15 градуса дневно. И до момента в който го прави, разпадането и възможната му крах ще се забавят.
А23а не се е приземил отново; сред долната му част и морското дъно има най-малко хиляда метра вода.
Той е спрян от ураган, разказан за първи път през 20-те години на предишния век от брилянтния физик Джи Ай (Джефри Инграм) Тейлър.
Ученият от Кеймбридж е пионер в региона на динамичността на течностите и даже е притеглен в плана " Манхатън ", с цел да моделира евентуалната непоклатимост на първия в света опит с атомна бомба.
Професор Тейлър сподели по какъв начин течение, което среща затруднение на морското дъно, може - при подобаващи условия - да се раздели на два обособени потока , като сред тях се образува въртяща се водна маса с цялостна дълбочина.
В този случай трудността е 100-километрова грапавина на океанското дъно, известна като Пири Банк.
Вихърът се намира на върха на брега и към този момент A23a е негов заложник.
" Океанът е цялостен с изненади, а тази динамична специфичност е една от най-интересните , които в миналото сте виждали ", споделя професор Майк Мередит от Британската антарктическа работа.
" Колоните на Тейлър могат да се образуват и във въздуха; можете да ги видите при придвижването на облаците над планините. Те могат да бъдат с диаметър единствено няколко сантиметра в пробен лабораторен контейнер или безусловно големи, както в този случай, когато колоната има великански айсберг в средата си. "
Колко дълго A23a може да продължи да извършва рутинната си активност на въртящ се айсберг ?
Кой знае, само че когато професор Мередит сложи теоретичен буй в колоната на Тейлър над друга буца на изток от Пири Банк, плаващият инструмент към момента се въртеше на място четири години по-късно.
A23a демонстрира за какво е значимо да изучим формата на морското дъно.
Подводните планини, каньони и скатове оказват голямо въздействие върху посоката и смесването на водите , както и върху разпределението на питателните субстанции, които подтикват биологичната интензивност в океана.
Това въздействие се разгръща и върху климатичната система: всеобщото придвижване на водата спомага за разпръскването на топлинната сила по целия свят.
Поведението на A23a може да бъде обяснено, защото океанското дъно на север от Южен Оркни е относително добре проучено.
Това не важи за огромна част от останалата част на света.
Понастоящем единствено една четвърт от морското дъно на Земята е картографирана по най-хубавия актуален стандарт.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
По темата
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ