Нещо странно се случва на пазарите. На пръв поглед и

Нещо необичайно се случва на пазарите. На пръв взор и златото и показателите са при рекордни равнища. Но логиката на пазарите рядко търпи дълго съжителството на два наративa. Или златото е прекомерно скъпо и вложителите се презастраховат излишно, или показателите живеят в заблуда, която скоро ще бъде разрушена. Единият пазар бърка. Но кой?Историята подсказва, че сходни разминавания сред " боязън " и " лакомия " са краткотрайни. В момента златото приказва за паника – за съмнение към устойчивостта на фискалната и паричната политика. Покачването му до над 2 300 $ за тройунция не е резултат от подтик или краткотрайна суматоха. То идва в среда, в която доходността по облигациите спада, лихвите са на ръба на цикъла на намаляване, а инфлационният напън продължава да ври под повърхността. Централните банки купуват злато в рекордни количества, а суверенните фондове пренасочват експозицията си от западни финансови принадлежности към активи, които не зависят от доверието в някоя институция.В същото време показателите отразяват друга действителност – действителност, в която растежът на облагите, изключително при огромните софтуерни компании, продължава да подхранва еуфорията. Nvidia, Microsoft, Apple и Tesla дружно заемат съвсем неуместен дял от пазарната капитализация на S&P 500. Това не е просто доминация – това е централизация на пазарна религия. А когато вярата се концентрира, рискът от ненадейно разколебаване нараства експоненциално.Съотношението сред злато и S&P 500 демонстрира забавна картина. При исторически разбори се вижда, че в моменти на рискова надценка на акциите, златото постоянно изостава – до момента в който пристигна момента на пренареждане. В последните месеци обаче и двете вървят нагоре – абсурд, който не може да се задържи дълго. Златото се повишава, когато вложителите чакат неустойчивост, лихвени намаления и дълготрайни фискални несъответствия. Индексите се повишават, когато пазарът има вяра в напредък, нововъведения и надзор върху инфлацията.Не могат и двете да бъдат прави. Или пред нас стои нова златна епоха на технологиите, която ще пренапише разпоредбите на продуктивността и ще отвори път към по-високи оценки – и в този случай златото ще се върне към по-ниски равнища. Или в противен случай – зад фасадата на софтуерен оптимизъм се крие макроикономическа неустойчивост, която златото към този момент стартира да алармира. Тогава показателите ще би трябвало да поправят.В сходна обстановка рационалният вложител не би трябвало да пита " кое ще завоюва ", а " кое ще се окаже по-уязвимо, в случай че нещата се объркат ". И там картината става по-ясна. Златото няма рента, само че и няма риск от банкрут, няма регистриран сезон, няма прогноза, която да не се покрие. То просто е. Докато акциите, изключително софтуерните, са в плен на упованията. Един квартал с по-ниска облага и резултатът може да бъде трагичен.Именно това прави златото по-устойчиво в миг на подозрение, а показателите – по-крехки, когато ентусиазмът се окаже несвоевременен.Разумната тактика в сходна среда не е " всичко в злато " или " всичко в акции ". Тя е в салдото сред действителната стойност и предстоящата възвръщаемост. Възможно е нито едното да не е прекомерно скъпо, в случай че навлезем в цикъл на понижаващи се лихви, мек стопански спад и растяща продуктивност. Но също толкоз допустимо е и двете да се окажат жертви на личния си триумф – златото заради прекомерно търсене, акциите – заради прекомерна религия.В последна сметка въпросът не е просто дали златото или показателите бъркат. Въпросът е: кое от двете има по-голям марж за неточност – и дали ти, като вложител, си подготвен да понесеш цената, в случай че познаеш... или в случай че сбъркаш.*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.