Нещо странно е открито дълбоко под Тихия океан, гръмнаха учените

Нещо необичайно е намерено надълбоко под Тихия океан, гръмнаха учените с вест. Неочаквани и необясними структури, необикновено солидни като размер – тук-там, където не би трябвало да съществуват.

На километри под Тихия океан, в област от земната тога, където съгласно общоприетото разбиране не би трябвало да има нищо извънредно, учените откриха нещо неизмеримо. Използвайки новаторска технология за разбор на сеизмичните талази, откривателите откриха солидни структури, които оспорват главните теории за това по какъв начин се е формирала и еволюирала нашата планета.

Сякаш сме разкрили нов геоложки континент – не на повърхността на Земята, а надълбоко в нея.

Точно както лекарите употребяват ултразвукови талази, с цел да надникнат в човешкото тяло без интервенция, геофизиците употребяват сеизмичните талази от земетресенията, с цел да изследват дълбоките глъбини на Земята. Когато се случват трусове, те изпращат талази във всички направления през планетата. Тези талази се движат с друга скорост според от материалите, с които се сблъскват, като се огъват, отразяват и разпръскват по пътя си. Като записват тези талази в сеизмични станции по целия свят, учените могат да основават изображения на структури, ситуирани надълбоко в Земята, сходно на здравно сканиране на нашата планета.

В продължение на десетилетия тази техника разкриваше бързо движещи се талази най-вече под областите, където тектонските плочи се сблъскват и едната плоча се потапя под другата – развой, наименуван субдукция. Смяташе се, че тези модели са остатъци от антични тектонски плочи, които са потънали в земната тога – пласта сред кората и ядрото. Разтърсващото ново изследване, оповестено в Scientific Reports, обаче разкрива нещо ненадейно.

С помощта на един от най-мощните суперкомпютри в света – Piz Daint в CSCS в Лугано, откриватели от ETH Цюрих и Калифорнийския софтуерен институт откриха сходни модели на талази тук-там, където те не би трябвало да съществуват –

под големи океани и вътрешността на континентите, надалеч от всички известни граници на плочите.

„ Очевидно такива зони в земната тога са доста по-разпространени, в сравнение с се смяташе до момента “, споделя в изказване Томас Шутен, водещ създател на проучването и докторант в Геоложкия институт на ETH Цюрих.

Ключът към това изобретение се крие в комплицирана техника, наречена инверсия на цялостната вълнова форма (FWI). За разлика от обичайните способи, които проучват единствено избрани типове сеизмични талази, FWI изследва цели сеизмограми, като по този метод получава по-пълна картина на земните глъбини. Този изчерпателен метод изисква голяма изчислителна мощност, само че обезпечава невиждани детайлности.

Най-впечатляващото изобретение е в западната част на Тихия океан, където откривателите откриват голяма особеност на дълбочина сред 900 и 1200 километра.

Според актуалните теории за тектоничните плочи този материал не би могъл да пристигна от субдуцирани плочи, защото районът няма скорошна история на зони на субдукция. Професорът от ETH Андреас Фихтнер, който е създал компютърния модел, прави медицински паралел: „ Това е като доктор, който от десетилетия изследва кръвообращението с ултразвук и открива артерии тъкмо там, където ги чака. След това, в случай че му дадете нов, по-добър инструмент за проучване, той внезапно ще види артерия в седалището, която в действителност не принадлежи там. Точно това е чувството ни за новите открития. “

Откритието навежда на мисълта, че тези дълбоки земни структури може да имат друг генезис.

Възможно е те да са античен материал, богат на силициев диоксид, който е оживял след образуването на мантията преди към 4 милиарда години, макар непрекъснатите придвижвания на безредие. Алтернативно, те биха могли да бъдат зони, в които богати на желязо скали са се натрупвали в продължение на милиарди години заради тези придвижвания на мантията. Изследователският екип акцентира, че актуалните модели демонстрират единствено модели на скоростта на вълните, които сами по себе си не могат да обяснят изцяло комплицираната сърцевина на Земята. Бъдещите проучвания ще би трябвало да навлязат по-дълбоко в свойствата на материалите, които основават тези модели, което изисква още по-усъвършенствани модели и изчислителна мощност.

Източник – Study Finds/Превод:SafeNews