Не документирайте живота, живейте го!
Нещо немислимо се случи на сватбата на един другар предишния месец. След като младоженецът беше помолен да удостовери желанието си да одобри булката за своя законна брачна половинка, той подвигна ръката си, като че ли искаше да каже " чакайте малко. " Няколко дълбоки въздишки се чуха измежду присъстващите, до момента в който той се обърна към тях и подсмихвайки се, извади своя iPhone, с цел да тутне своето заветно " да ” на стотина почитатели в микроблога.
На кафе по-късно човек, с който се срещнах, беше прекомерно ангажиран с Гугъл Docs, с цел да организира диалог лице в лице с мен. На Нова година през 2012 година, до момента в който хиляди хора на плажа в Сидни отброяваха от 10 до 1 погледнах към тях. Бях шокиран, че множеството от празнуващите снимаха фойерверките, вместо фактически да ги гледат.
Документирането на значимите моменти в живота ни е взело превес над действителното преживяването на същите тези моменти. Един бърз обзор на обществената мрежа: Във Фейсбук евентуално през днешния ден ще бъдат качени към 200 милиона фотоси. В същото време ще използваме безчет други обществени мрежи като Instagram (15 фотоси, качвани в секунда) и Path (1,5 милиона детайли от наличие на ден). И с увеличението в потреблението на смарт телефони в Съединени американски щати и в останалата част от света тези платформи ще се вклинят още по-здраво в нашето всекидневие. Ние непрекъснато се опитваме да осезаем мига, с цел да го покажем без фактически да му обърнем същинско внимание, да го забележим подобен какъвто е – жив, натурален.
