Нещо ми се губеше в историята около най-масовата катастрофа по

Нещо ми се губеше в историята към най-масовата злополука по нашите пътища, станала при започване на седмицата на автомагистрала "Струма ". Мъгла, хлъзгав асфалт, черен лед, несъобразена скорост - за такива и други елементи се приказва обстойно и необятно в протяжните директни телевизионни включвания на угрижени за продължаващата война по пътищата репортерки. Умуваше се също по този начин и за така наречен умна пътна система, с която автомагистралата разполагала, с цел да бъдат предотвратявани сходни сакатлъци. Дотолкова умна, че в действителност не можела да направи нищо в съответния случай, тъй като явно не е имала дарба да направи избор сред разнообразни варианти за реакция. И показвала ограничаване на скоростта до 140 км в час. В мъглата, апелирам ви се...

Освен т.нар просветеност в системата липсваше ми нещо доста по-важно и то се появи всред черните статистики, експертните мнения и прочувствените свидетелства. Оказа се, че единственият умрял в злополуката бил оня към момента незнаен на необятната аудитория човек, който излязъл от колата си и се опитал да възпре идващите след него коли, с цел да не се случи най-лошото.

Най-лошото се случило на него, само на него! На индивида, който тръгнал да избавя другите - макар заплахата да се озове под гумите на връхлитащите безхаберници.

Чувам и хорските мнения по този мотив: в случай че си беше седял в колата, това нямаше да му се случи... къде си тръгнал в тая мъгла, бе, човек... на който му е писано да се удави, няма да се обеси.

И до момента в който се въртяха из главата ми, пред очите ми се появи това "Народе???? ", от тефтерчето на Дякона. Който заряза Бог и дом, с цел да тръгне да избавя другите.

Нямаше по какъв начин тъкмо неговите навои да не се закачат за оплитам, който прескачал, до момента в който бягал от заптиетата, както се разказва в известния мит. Такава е ориста на спасителите - крачат под тежестта на кръста си към Голгота, бягат с всичка мощ към края си и не свеждат взор, до момента в който търсят изхода.

Въпросът е за какво никой не сподели една добра дума, за какво не се откри нито една кореспондентка, дето да концентрира в камерата си саможертвата на Димитър Костадинов, индивида от автомагистрала "Струма "!? И апелът на жителите на родното му Ново Делчево да се вдигне монумент на Митко посред селото, с цел да се помни неговата добрина, да се претвори в веществен знак за съпричастност и човещината!

Дали тъй като положителното и самопожертвователността към този момент не съставляват полезности, за които би трябвало да се приказва, да се учат в учебно заведение, да се пишат книги и песни да се пеят!?

Дяволът в действителност е в детайлите - черният лед, високата скорост, шофьорската самоувереност, пръкналата се от майката на идиотите умна пътна система...

Но без човечност излаз от мъглата няма да намерим. И ще сме слепи, глухи и неми за спасителите.