Неразказаната история на “Водолаза“, който потъва завинаги
" Нещо е постоянно единствено когато е преходно! "
Прочетете още
С тази емблематична фраза, изречена повърхностно, ме завоюва художникът Димко Узунов. Захилен е, само че се чете лека горест в очите му, до момента в който го споделя. Причината за коментара му е въпросът ми по какъв начин приема концепцията, че дните на едно от обичаните му места в Пловдив са преброени.
Двамата си приказваме за „ Водолаза “ - колоритното заведение на ул. „ Младежка “. В края на август то ще бъде затворено вечно. До тук се стигна поради план на регион „ Централен “, който включва рехабилитация на комерсиалната зона и превръщането ѝ в пространство за отдих. Всичкото това обаче включва срутване на обектите на ул. „ Младежка “, част от които е и заведението. Собствениците се пробваха неколкократно да защитят „ Водолаза “, откакто районното кметство им връчи заповед за срутване. То остана и един от последните обекти, които към момента са налице.
Едно решение на Административен съд обаче промени всичко. Още 10 дни и завършва последната капка от кислородната бутилка на „ Водолаза “.
Само че Димко Узунов, чийто художествени творби придават автентичен сексапил на заведението, не е склонен с това. Той счита, че „ Водолаза “ няма да спре да диша, тъй като ще остане да плава безметежно из историята на пловдивската бохема.
Докато си приказваме за това какъв брой е несъгласен кръчмата да бъде затворена, с цел да се премине към реорганизация на комерсиалната алея по „ Младежка “, Димко ми устройва къса разходка. Преминаваме край картините, които е нарисувал върху необикновени платна – железна врата, дървените дъски, обковали заведението, бара. Всичките имат къде занимателен, къде много бездънен смисъл. И всички ще потънат дружно с „ Водолаза “.
След като нашата обиколка из живописните му плакати завършва, се отправям към познатия на генерации пловдивчани бюджетен бар. Понеже въпреки всичко съм там по работен ангажимент, вземам решение, че е най-удачно да си поръчам безалкохолно. Това незабавно ме трансформира в набиващо се на очи изключение.
Бате Коце Адмирала изчаква търпеливо, до момента в който се чудя кой от двата типа сок да пия. Спокоен е, до момента в който ме обслужва. Решавам да отворя тематиката – по какъв начин приема края на тази ера.
„ Неприятно ми е “ – единственото признание, което съумявам да измъкна от Адмирала. Той е живата памет на това място, държи заведението от 94-та година насам. Макар настойчиво да прикрива чувствата си, очите му едвам скриват, че го боли от тази разлъка.
Споделя ми, че когато затвори заведението в края на месеца, не знае с какво тъкмо ще се захване. Сигурен е обаче, че няма да се отдава на отмора – тъй като „ който се отпуска прекомерно задълго, потъва надълбоко “, сподели той със загадъчна усмивка.
Адмирала получава огромна поддръжка в този необикновен миг. Лоялността си към това заведение демонстрират десетки постоянни клиенти и приятели по чашка. Всъщност стотици са тези пловдивчани, които не желаят „ Водолаза “ да бъде съборен поради паметното си значение за Пловдив, градено три десетилетия.
Един от тях е Димитър Михайлов, с който се срещам в заведението. Вече 20 години бил част от постоянните клиенти.
„ Водолаза е емблема на Пловдив. Местната власт може би не осъзнава, че това ще ѝ завоюва доста врагове, защото някои от тях обещаваха да се преборят за това място. Областна администрация е на 100 метра от тук. Да виждате една плочка да е на мястото си. Цялата комерсиална зона към ул. „ Младежка “ е една огромна язва. Събориха множеството сергии, а след това нищо не направиха. Лесно ще го съборят и „ Водолаза “. Но по този начин ще затрият едно от паметните за историята на града заведения “, декларира строго Михайлов.
След като се потапя с истории за заведението, усмивката му се завръща. Признава, че когато затворят кръчмата, това място доста ще му липсва.
„ Виждаш ли, тези хора там са ужасно интелигентни “, сподели Димитър, до момента в който ми сочи компанията на прилежащата маса. „ Тук идват лекари, идват художници, идват професори и доценти. Е, идват и алкохолици, обикновено е “. Докато се смеем, че едното не изключва другото, той прибавя, че в действителност за всички постоянни клиенти сбирките във „ Водолаза “ имат огромна стойност – „ Идваме тук, с цел да си разкажем по какъв начин е минал деня ни. Кой какво е правил. Понякога се заформят страхотни вечери “.
Питам Димитър къде ще се събират всички тези хора, когато пристигна септември и „ Водолаза “ затвори.
„ Как по този начин ще затвори?! Аз съм сигурен, че всички ние няма да допуснем това. Не мога да си показва да се събираме на друго място. Има заведение насреща, само че там напитки и храната са два-три пъти по-скъпи. Няма по какъв начин да стане. Ако ще и жива верига да създадем, когато дойдат да го събарят “, уверено отговори Димитър.
Репликата на Димитър предизвика още клиенти да се включат в диалога. Разбирам, че всеки един от тези хора има своята дребна причина да не желае края на „ Водолаза “. Може би няма по какъв начин да се изброят. Това са десетки истории, стотици мемоари.
На потегляне си мисля дали тази увереност, която демонстрираха, има значение. Може би живата верига няма да промени решението на съда, нито плана на „ Централен “ за „ Младежка “.
Обаче след това ми стана ясно – ето за какво Бате Коце е бил толкоз спокоен. Когато завърти за последно ключа на „ Водолаза “, ще бъде благополучен. Това място си отива, оставило своята огромна история.
Прочетете още
С тази емблематична фраза, изречена повърхностно, ме завоюва художникът Димко Узунов. Захилен е, само че се чете лека горест в очите му, до момента в който го споделя. Причината за коментара му е въпросът ми по какъв начин приема концепцията, че дните на едно от обичаните му места в Пловдив са преброени.
Двамата си приказваме за „ Водолаза “ - колоритното заведение на ул. „ Младежка “. В края на август то ще бъде затворено вечно. До тук се стигна поради план на регион „ Централен “, който включва рехабилитация на комерсиалната зона и превръщането ѝ в пространство за отдих. Всичкото това обаче включва срутване на обектите на ул. „ Младежка “, част от които е и заведението. Собствениците се пробваха неколкократно да защитят „ Водолаза “, откакто районното кметство им връчи заповед за срутване. То остана и един от последните обекти, които към момента са налице.
Едно решение на Административен съд обаче промени всичко. Още 10 дни и завършва последната капка от кислородната бутилка на „ Водолаза “.
Само че Димко Узунов, чийто художествени творби придават автентичен сексапил на заведението, не е склонен с това. Той счита, че „ Водолаза “ няма да спре да диша, тъй като ще остане да плава безметежно из историята на пловдивската бохема.
Докато си приказваме за това какъв брой е несъгласен кръчмата да бъде затворена, с цел да се премине към реорганизация на комерсиалната алея по „ Младежка “, Димко ми устройва къса разходка. Преминаваме край картините, които е нарисувал върху необикновени платна – железна врата, дървените дъски, обковали заведението, бара. Всичките имат къде занимателен, къде много бездънен смисъл. И всички ще потънат дружно с „ Водолаза “.
След като нашата обиколка из живописните му плакати завършва, се отправям към познатия на генерации пловдивчани бюджетен бар. Понеже въпреки всичко съм там по работен ангажимент, вземам решение, че е най-удачно да си поръчам безалкохолно. Това незабавно ме трансформира в набиващо се на очи изключение.
Бате Коце Адмирала изчаква търпеливо, до момента в който се чудя кой от двата типа сок да пия. Спокоен е, до момента в който ме обслужва. Решавам да отворя тематиката – по какъв начин приема края на тази ера.
„ Неприятно ми е “ – единственото признание, което съумявам да измъкна от Адмирала. Той е живата памет на това място, държи заведението от 94-та година насам. Макар настойчиво да прикрива чувствата си, очите му едвам скриват, че го боли от тази разлъка.
Споделя ми, че когато затвори заведението в края на месеца, не знае с какво тъкмо ще се захване. Сигурен е обаче, че няма да се отдава на отмора – тъй като „ който се отпуска прекомерно задълго, потъва надълбоко “, сподели той със загадъчна усмивка.
Адмирала получава огромна поддръжка в този необикновен миг. Лоялността си към това заведение демонстрират десетки постоянни клиенти и приятели по чашка. Всъщност стотици са тези пловдивчани, които не желаят „ Водолаза “ да бъде съборен поради паметното си значение за Пловдив, градено три десетилетия.
Един от тях е Димитър Михайлов, с който се срещам в заведението. Вече 20 години бил част от постоянните клиенти.
„ Водолаза е емблема на Пловдив. Местната власт може би не осъзнава, че това ще ѝ завоюва доста врагове, защото някои от тях обещаваха да се преборят за това място. Областна администрация е на 100 метра от тук. Да виждате една плочка да е на мястото си. Цялата комерсиална зона към ул. „ Младежка “ е една огромна язва. Събориха множеството сергии, а след това нищо не направиха. Лесно ще го съборят и „ Водолаза “. Но по този начин ще затрият едно от паметните за историята на града заведения “, декларира строго Михайлов.
След като се потапя с истории за заведението, усмивката му се завръща. Признава, че когато затворят кръчмата, това място доста ще му липсва.
„ Виждаш ли, тези хора там са ужасно интелигентни “, сподели Димитър, до момента в който ми сочи компанията на прилежащата маса. „ Тук идват лекари, идват художници, идват професори и доценти. Е, идват и алкохолици, обикновено е “. Докато се смеем, че едното не изключва другото, той прибавя, че в действителност за всички постоянни клиенти сбирките във „ Водолаза “ имат огромна стойност – „ Идваме тук, с цел да си разкажем по какъв начин е минал деня ни. Кой какво е правил. Понякога се заформят страхотни вечери “.
Питам Димитър къде ще се събират всички тези хора, когато пристигна септември и „ Водолаза “ затвори.
„ Как по този начин ще затвори?! Аз съм сигурен, че всички ние няма да допуснем това. Не мога да си показва да се събираме на друго място. Има заведение насреща, само че там напитки и храната са два-три пъти по-скъпи. Няма по какъв начин да стане. Ако ще и жива верига да създадем, когато дойдат да го събарят “, уверено отговори Димитър.
Репликата на Димитър предизвика още клиенти да се включат в диалога. Разбирам, че всеки един от тези хора има своята дребна причина да не желае края на „ Водолаза “. Може би няма по какъв начин да се изброят. Това са десетки истории, стотици мемоари.
На потегляне си мисля дали тази увереност, която демонстрираха, има значение. Може би живата верига няма да промени решението на съда, нито плана на „ Централен “ за „ Младежка “.
Обаче след това ми стана ясно – ето за какво Бате Коце е бил толкоз спокоен. Когато завърти за последно ключа на „ Водолаза “, ще бъде благополучен. Това място си отива, оставило своята огромна история.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ