Въпрос за референдум: Съгласни ли сте да плащаме по 1 млн на ден ...
Нещата са по-сериозни от натрапващото се на първо четене нахлуване на президентския политически план в живота на България. Дали персонално Радев ще оглави този план или това ще създадат негови марионетки - все едно. Заявката е явна. И тя е подготвяна дълго време. Струва скъпо и цели смяна на пътя, по който страната ни върви - с известни съмнения – от приемането ни в НАТО и Европейски Съюз насам. Досегашните опити на Москва да ни изтласка от тази посока не съумяха и Кремъл реши да изиграе един от мощните си козове, преди да стигне до някакъв тип „ профилирана военна интервенция “. Закани не липсват – изказвания на Дмитрий Медведев, някогашен министър председател и президент на Русия,на Мария Захарова, представител на съветското външно министерство, депутати и медийни маши на властта.
Аргументите на български адвокати и политици против държанието на президента са ясни и безапелационни, само че ни би трябвало освен това от това. Все едно да се пробвате да убедите русофили, че когато непозната войска те окупира, това не е избавление. Не одобряват и тичат да се снимат с Митрофанова. А реакцията би трябвало да е най-малко равна по мощ на хибридната война, която Русия води против страната ни.
За да разберем, за какво Радев постъпва по този метод, би трябвало да се върнем малко обратно в историята.
В средата на 90-те години на м.в. съветските секрети служби, наследници на руските такива, стартират реализацията на интервенция с кодово наименование „ Пеликани “. Най-общо казано, става дума за рекрутиране на лица от някогашните социалистически страни и за събиране на компромати за тях. В листата от страни, на чиято територия се осъществя интервенцията влиза и България. Не знам дали ще се изненадате, само че по значимост страната ни е сложено до Швейцария, Белгия и Австрия. Защото, както наскоро за следващ път акцентира някогашният към този момент военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Леонид Решетников, страната ни е „ плацдарм за надзор на Балканите, най-много към Гърция и Сърбия “. „ България е наша и не би трябвало да отстъпваме от това “, -допълва Решетников, който се ядосва, че Москва е разрешила страната ни да стане част от НАТО и Евросъюза.
„ Пеликани “ започва по концепция на Евгени Примаков,
тогава началник на Външното разузнаване на Русия, а по-късно външен министър и министър председател на РФ. Той обръща внимание на България като стратегическа цел на ползите на Кремъл.
Техническото осъществяване на грандиозната задача е предоставено на разузнаването, като водеща роля има ГРУ - службата на Генералния щаб на съветската войска. Започва се с регистрацията на външно-търговската компания „ Сиабеко “ под управлението на Борис Бернщайн (не го бъркайте с известния изкуствовед). Това е човек от задкулисието, употребен още от президента Борис Елцин за „ мръсни “ поръчки и специфични задачи, постоянно оттатък границите на закона.
За да се потвърди успеваемостта на начинанието, в първия регистриран офис в Швейцария са поканени съпругите на Виктор Баранников, някогашен вътрешен министър на Русия и на неговия заместител Андрей Дунаев. Двете дами били посрещнати като принцеси в офиса на „ Сиабеко “, настанени в първокласен хотел, дали им автомобил с личен водач. За няколко дни двете дами съумели да напазаруват първокласни облекла, козметика, часовници и какво ли още не за по 300 000 $. Парите били регистрирани като „ командировъчни “. След това съпрузите им към този момент били в цялостна взаимозависимост от съответните служби. Моделът почнал незабавно да се ползва по отношение на лица от Източния блок, които имали капацитет да играят значима роля в своите страни. По-късно един подобен значим обект се оказал с банкова сметка от 8 млн $. Той бил принуден да дава информация за идни решения на институциите в своята страна, както и секретни сведения за спецслужбите и армията.
Коварната композиция работела. Доларовият „ дъжд “ пречупил не един и двама амбициозни политици, предприемачи, ръководители на служби и медийни ръководители в Източна Европа.
„ Облечете ги в костюми, ушити в ателиетата на лондонската Savile Row (Севил Роу) и те ще бъдат наши “, - казвал ген. Вячеслав Трубников, началник на разузнаването по това време. „ Севил Роу “ е улицав Лондон, мека на мъжката мода още от началото на XIX век. Там се шият костюмите на държавни мъже, известни създатели, и изобщо на международния елит. В последните години български политици и новобогаташи са клиенти на „ Севил Роу “. Което съветските служби не са пропуснали. По костюмите ще ги познаете.
„ Всяка война стартира със боязън, а всяко изменничество стартира с доверие “. Думите са на Джон льо Каре, професионален английски шпионин и създател на десетки шпионски бестселъри.
Службите на Москва трансформират тази мисъл в оръжие. Според военният специалист ген. Виктор Ягун най-вече секретни съветски сътрудници в Европа се подвизават в Швейцария, Белгия, Чехия и България.
Специално в България се разчита и на внедрени съветски сътрудници, които към този момент имат хиляди парцели в страната ни. Те са записали стотици компании, доста от които действително правят шпионска активност.
Но да оставим руснаците-шпиони, те в Русия са считани за патриоти и даже за герои.
Какво обаче да кажем за българите, които дават всичко от себе си, с цел да пазят ползите на Кремъл, Путин и върхушката край него? Те по какъв начин би трябвало да бъдат наречени? Патриоти и интернационалисти? Благодарници до гроб на двойните освободители?
Колкото Радев е сладкодумен за виновността на Европа в подпомагането на украинците да пазят родината и себе си, два пъти е по-мълчалив за договорката с турската компания „ Боташ “ за газови доставки през нашата страна.
Скандалът
Сключеният от служебното държавно управление, назначено от Румен Радев, контракт завлича " Булгаргаз " в бездна от задължения. И в случай че до през вчерашния ден ни залъгваха какви може да са плюсовете за страната ни, през днешния ден сме принудени да понесем тежък удар в енергетиката и по-конкретно в газовата сфера.
Причина за този призрачен сън е подписаният на 3 януари 2023 година контракт с турската газова компания „ Боташ “ от служебното държавно управление на премиера Гълъб Донев, назначено от президента Радев. „ Историческото “ съглашение, както беше рекламирано, беше подписано от тогавашния шеф на „ Булгаргаз “ Деница Златева и шефа на „ Боташ “ Бюрхан Йозджан. Президентът Радев сподели тогава, че документът е резултат от договореностите, реализирани сред него и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Само дето Ердоган отбрани напълно турския интерес, а Радев ни вкара в огромна пакост.
Договорът е за достъп до терминалите за регазификация на полутечен природен газ и последващия му транспорт до България за интервала от 1 януари 2023 година до 31 декември 2035 година - цели 13 години. Договорът задължава страната ни да заплаща на своя югоизточен комшия към 500 хиляди $ на ден такса за този достъп и транспорт по турската инфраструктура. При това тази такса се дължи без значение от това дали ние доставяме „ синьо гориво “ или не. Освен това цените на таксите подлежат на индексация поради инфлацията, а както знаем през последните години тя върви извънредно и единствено нагоре, което в допълнение товари страната ни в лицето на „ Булгаргаз “.
„ Булгаргаз “ спря да заплаща, само че фактурите продължиха да идват. Заговори се даже за съд. Изтече информация, че газовият снабдител е наел юридически съветник, който до 14 октомври 2024 година е трябвало да направи юридически разбор на другите благоприятни условия за оптималната отбрана на „ Булгаргаз “.
Дъното очевидно бе достигнато в края на март тази година. Настоящият министър на енергетиката Жечо Станков заяви, че след прекъсването на заплащанията на отговорностите по съглашението – за девет месеца към този момент изискуем на „ Боташ “ 220 милиона $. А с последната фактура сумата набъбва до 250 милиона $. Отделно от това поради плануванаъа индексация дневната дължима сума от началото на 2025 година са е нараснала с 50 хиляди лв. дневно.
Костюмите на „ Севил Роу “ ни излизат през носа, както би споделил народът, който Радев твърди, че доста обича… Дали народът обаче обича Радев? Скоро ще разберем.
Според информация на съветската организация finmarket.ru: Генералният шеф на турската държавна компания „ Боташ “ Абдулвахид Фидан и главата на Газпром Алексей Милер се договориха в Санкт Петербург за увеличение на доставките на газ от Русия през 2026 и 2027 година. Досега от Русия са снабдяване 16 млрд кубически метра газ по „ Син поток “ и 5,75 милиарда през „ Турски поток “.
Отново ще изтъквам Джон льо Каре: „ Предателството постоянно се трансформира в табиет “.
Огнян Стефанов
ОЧАКВАЙТЕ ВЪВ ВТОРА ЧАСТ: Как се основава „ пета колона “ в работа на Кремъл, кой е сътрудник „ Търговец “, а кои са „ Летящи маймуни “, за какво президентът Радев пренаписва историята, какво го свързва с Георги Димитров и Николас Мадуро. Ще научите и по какъв начин се случва измяната.
Аргументите на български адвокати и политици против държанието на президента са ясни и безапелационни, само че ни би трябвало освен това от това. Все едно да се пробвате да убедите русофили, че когато непозната войска те окупира, това не е избавление. Не одобряват и тичат да се снимат с Митрофанова. А реакцията би трябвало да е най-малко равна по мощ на хибридната война, която Русия води против страната ни.
За да разберем, за какво Радев постъпва по този метод, би трябвало да се върнем малко обратно в историята.
В средата на 90-те години на м.в. съветските секрети служби, наследници на руските такива, стартират реализацията на интервенция с кодово наименование „ Пеликани “. Най-общо казано, става дума за рекрутиране на лица от някогашните социалистически страни и за събиране на компромати за тях. В листата от страни, на чиято територия се осъществя интервенцията влиза и България. Не знам дали ще се изненадате, само че по значимост страната ни е сложено до Швейцария, Белгия и Австрия. Защото, както наскоро за следващ път акцентира някогашният към този момент военачалник от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Леонид Решетников, страната ни е „ плацдарм за надзор на Балканите, най-много към Гърция и Сърбия “. „ България е наша и не би трябвало да отстъпваме от това “, -допълва Решетников, който се ядосва, че Москва е разрешила страната ни да стане част от НАТО и Евросъюза.
„ Пеликани “ започва по концепция на Евгени Примаков,
тогава началник на Външното разузнаване на Русия, а по-късно външен министър и министър председател на РФ. Той обръща внимание на България като стратегическа цел на ползите на Кремъл.
Техническото осъществяване на грандиозната задача е предоставено на разузнаването, като водеща роля има ГРУ - службата на Генералния щаб на съветската войска. Започва се с регистрацията на външно-търговската компания „ Сиабеко “ под управлението на Борис Бернщайн (не го бъркайте с известния изкуствовед). Това е човек от задкулисието, употребен още от президента Борис Елцин за „ мръсни “ поръчки и специфични задачи, постоянно оттатък границите на закона.
За да се потвърди успеваемостта на начинанието, в първия регистриран офис в Швейцария са поканени съпругите на Виктор Баранников, някогашен вътрешен министър на Русия и на неговия заместител Андрей Дунаев. Двете дами били посрещнати като принцеси в офиса на „ Сиабеко “, настанени в първокласен хотел, дали им автомобил с личен водач. За няколко дни двете дами съумели да напазаруват първокласни облекла, козметика, часовници и какво ли още не за по 300 000 $. Парите били регистрирани като „ командировъчни “. След това съпрузите им към този момент били в цялостна взаимозависимост от съответните служби. Моделът почнал незабавно да се ползва по отношение на лица от Източния блок, които имали капацитет да играят значима роля в своите страни. По-късно един подобен значим обект се оказал с банкова сметка от 8 млн $. Той бил принуден да дава информация за идни решения на институциите в своята страна, както и секретни сведения за спецслужбите и армията.
Коварната композиция работела. Доларовият „ дъжд “ пречупил не един и двама амбициозни политици, предприемачи, ръководители на служби и медийни ръководители в Източна Европа.
„ Облечете ги в костюми, ушити в ателиетата на лондонската Savile Row (Севил Роу) и те ще бъдат наши “, - казвал ген. Вячеслав Трубников, началник на разузнаването по това време. „ Севил Роу “ е улицав Лондон, мека на мъжката мода още от началото на XIX век. Там се шият костюмите на държавни мъже, известни създатели, и изобщо на международния елит. В последните години български политици и новобогаташи са клиенти на „ Севил Роу “. Което съветските служби не са пропуснали. По костюмите ще ги познаете.
„ Всяка война стартира със боязън, а всяко изменничество стартира с доверие “. Думите са на Джон льо Каре, професионален английски шпионин и създател на десетки шпионски бестселъри.
Службите на Москва трансформират тази мисъл в оръжие. Според военният специалист ген. Виктор Ягун най-вече секретни съветски сътрудници в Европа се подвизават в Швейцария, Белгия, Чехия и България.
Специално в България се разчита и на внедрени съветски сътрудници, които към този момент имат хиляди парцели в страната ни. Те са записали стотици компании, доста от които действително правят шпионска активност.
Но да оставим руснаците-шпиони, те в Русия са считани за патриоти и даже за герои.
Какво обаче да кажем за българите, които дават всичко от себе си, с цел да пазят ползите на Кремъл, Путин и върхушката край него? Те по какъв начин би трябвало да бъдат наречени? Патриоти и интернационалисти? Благодарници до гроб на двойните освободители?
Колкото Радев е сладкодумен за виновността на Европа в подпомагането на украинците да пазят родината и себе си, два пъти е по-мълчалив за договорката с турската компания „ Боташ “ за газови доставки през нашата страна.
Скандалът
Сключеният от служебното държавно управление, назначено от Румен Радев, контракт завлича " Булгаргаз " в бездна от задължения. И в случай че до през вчерашния ден ни залъгваха какви може да са плюсовете за страната ни, през днешния ден сме принудени да понесем тежък удар в енергетиката и по-конкретно в газовата сфера.
Причина за този призрачен сън е подписаният на 3 януари 2023 година контракт с турската газова компания „ Боташ “ от служебното държавно управление на премиера Гълъб Донев, назначено от президента Радев. „ Историческото “ съглашение, както беше рекламирано, беше подписано от тогавашния шеф на „ Булгаргаз “ Деница Златева и шефа на „ Боташ “ Бюрхан Йозджан. Президентът Радев сподели тогава, че документът е резултат от договореностите, реализирани сред него и турския президент Реджеп Тайип Ердоган. Само дето Ердоган отбрани напълно турския интерес, а Радев ни вкара в огромна пакост.
Договорът е за достъп до терминалите за регазификация на полутечен природен газ и последващия му транспорт до България за интервала от 1 януари 2023 година до 31 декември 2035 година - цели 13 години. Договорът задължава страната ни да заплаща на своя югоизточен комшия към 500 хиляди $ на ден такса за този достъп и транспорт по турската инфраструктура. При това тази такса се дължи без значение от това дали ние доставяме „ синьо гориво “ или не. Освен това цените на таксите подлежат на индексация поради инфлацията, а както знаем през последните години тя върви извънредно и единствено нагоре, което в допълнение товари страната ни в лицето на „ Булгаргаз “.
„ Булгаргаз “ спря да заплаща, само че фактурите продължиха да идват. Заговори се даже за съд. Изтече информация, че газовият снабдител е наел юридически съветник, който до 14 октомври 2024 година е трябвало да направи юридически разбор на другите благоприятни условия за оптималната отбрана на „ Булгаргаз “.
Дъното очевидно бе достигнато в края на март тази година. Настоящият министър на енергетиката Жечо Станков заяви, че след прекъсването на заплащанията на отговорностите по съглашението – за девет месеца към този момент изискуем на „ Боташ “ 220 милиона $. А с последната фактура сумата набъбва до 250 милиона $. Отделно от това поради плануванаъа индексация дневната дължима сума от началото на 2025 година са е нараснала с 50 хиляди лв. дневно.
Костюмите на „ Севил Роу “ ни излизат през носа, както би споделил народът, който Радев твърди, че доста обича… Дали народът обаче обича Радев? Скоро ще разберем.
Според информация на съветската организация finmarket.ru: Генералният шеф на турската държавна компания „ Боташ “ Абдулвахид Фидан и главата на Газпром Алексей Милер се договориха в Санкт Петербург за увеличение на доставките на газ от Русия през 2026 и 2027 година. Досега от Русия са снабдяване 16 млрд кубически метра газ по „ Син поток “ и 5,75 милиарда през „ Турски поток “.
Отново ще изтъквам Джон льо Каре: „ Предателството постоянно се трансформира в табиет “.
Огнян Стефанов
ОЧАКВАЙТЕ ВЪВ ВТОРА ЧАСТ: Как се основава „ пета колона “ в работа на Кремъл, кой е сътрудник „ Търговец “, а кои са „ Летящи маймуни “, за какво президентът Радев пренаписва историята, какво го свързва с Георги Димитров и Николас Мадуро. Ще научите и по какъв начин се случва измяната.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ