Пушката на Левски и още 300 оръжия в уникална колекция
Нещастие, болежка и гибел са думите, които нормално използваме след следващия случай с оръжия. Любов, пристрастеност и живот пък са думите, с които един възрастен човек разказва най-голямата страст в живота си.
72-годишният Георги Маринов е един от най-въоръжените хора у нас. Колекционер е повече от 50 години. Казва, че пристрастеността му към оръжейното майсторство пламва, когато е бил дете. Имал е моменти, в които любознанието му обаче се е превръщало в действителна заплаха, споделя за него и оръжията му bTV.
" Майка ми беше кмет на селото, татко ми беше също виновен фактор във Велико Търново. Носеха оръжия и аз постоянно съм проявявал интерес към това. Дори мога да кажа, че револвер " Зауер " съм го закупил по-късно, с цел да възпроизвежда загатна, тъй като майка ми носеше подобен. Аз бях възпитаник в 3-и или 4-и клас, видях татко ми по какъв начин го разглобява и помъчих се и аз да го разглобя, когато ги нямаше, тъй като го държаха заключен в един долап. Отворих - знаех къде е ключа. Помъчих се да го разглобя и не знаех по какъв начин да го сглобя, тъй като той малко мъчно се сглобява и след това, несъмнено, ядох бой от татко си. Първо са ме подтикнали да изучавам, да чета, да се занимавам, да уча историята, структурите. Ако ги няма оръжията, моят живот е празен. Сигурно ще го запълня с нещо друго, само че към този момент той ме обогатява ужасно доста ", споделя колекционерът.
Георги Маринов е трансформирал жилището си в музей. В хола са пушките от борбите за Освобождение и от Втората международна война. Тук е и първият револвер, въведен на въоръжение в Българската войска, а в кабинета му са всички отличителни знаци на българските войски, употребявани през годините.
Когато дойдат посетители и като дойдат тук в хола - няма такива хора, с които тематика да не ни е била оръжията и историята. Всеки се интересува, тъй като около оръжията се научават доста неща, свързани с историята, доста забавни обстоятелства. Двама другари пристигнаха, единият слезе от колата и се върна с един наръч от оръжия - пушки, саби, стовари ги в средата на хола и сподели: " Ето - от нас. Защото знаем, че в случай че отидат в някой музей, рано или късно ще попаднат във фондовете, или ще ръждясат, или ще се изгубят ".
Сред най-ценните екземпляри в сбирката е пушката на Васил Левски, наследил от прабаба си: " Подпирахме вратата на една остаряла лятна кухня и дядо разказваше да я пазим тази пушка, тъй като тази пушка има история. Баба, когато минава Левски дружно с отец Матей Преображенски - Миткалото, учредяват революционния комитет - тя е на служба " касиер ". И събират пари и вървят да ги регистрират във Велико Търново. Това е една елементарна ловна капсулна пушка, която по това време се е употребила. Разбира се, тази баба не е имала опция да ѝ дадат на нея бойно оръжие, тъй като в действителност тогава до известна степен е било позволено на ловно оръжие ".
72-годишният Георги Маринов е един от най-въоръжените хора у нас. Колекционер е повече от 50 години. Казва, че пристрастеността му към оръжейното майсторство пламва, когато е бил дете. Имал е моменти, в които любознанието му обаче се е превръщало в действителна заплаха, споделя за него и оръжията му bTV.
" Майка ми беше кмет на селото, татко ми беше също виновен фактор във Велико Търново. Носеха оръжия и аз постоянно съм проявявал интерес към това. Дори мога да кажа, че револвер " Зауер " съм го закупил по-късно, с цел да възпроизвежда загатна, тъй като майка ми носеше подобен. Аз бях възпитаник в 3-и или 4-и клас, видях татко ми по какъв начин го разглобява и помъчих се и аз да го разглобя, когато ги нямаше, тъй като го държаха заключен в един долап. Отворих - знаех къде е ключа. Помъчих се да го разглобя и не знаех по какъв начин да го сглобя, тъй като той малко мъчно се сглобява и след това, несъмнено, ядох бой от татко си. Първо са ме подтикнали да изучавам, да чета, да се занимавам, да уча историята, структурите. Ако ги няма оръжията, моят живот е празен. Сигурно ще го запълня с нещо друго, само че към този момент той ме обогатява ужасно доста ", споделя колекционерът.
Георги Маринов е трансформирал жилището си в музей. В хола са пушките от борбите за Освобождение и от Втората международна война. Тук е и първият револвер, въведен на въоръжение в Българската войска, а в кабинета му са всички отличителни знаци на българските войски, употребявани през годините.
Когато дойдат посетители и като дойдат тук в хола - няма такива хора, с които тематика да не ни е била оръжията и историята. Всеки се интересува, тъй като около оръжията се научават доста неща, свързани с историята, доста забавни обстоятелства. Двама другари пристигнаха, единият слезе от колата и се върна с един наръч от оръжия - пушки, саби, стовари ги в средата на хола и сподели: " Ето - от нас. Защото знаем, че в случай че отидат в някой музей, рано или късно ще попаднат във фондовете, или ще ръждясат, или ще се изгубят ".
Сред най-ценните екземпляри в сбирката е пушката на Васил Левски, наследил от прабаба си: " Подпирахме вратата на една остаряла лятна кухня и дядо разказваше да я пазим тази пушка, тъй като тази пушка има история. Баба, когато минава Левски дружно с отец Матей Преображенски - Миткалото, учредяват революционния комитет - тя е на служба " касиер ". И събират пари и вървят да ги регистрират във Велико Търново. Това е една елементарна ловна капсулна пушка, която по това време се е употребила. Разбира се, тази баба не е имала опция да ѝ дадат на нея бойно оръжие, тъй като в действителност тогава до известна степен е било позволено на ловно оръжие ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ