Нешка Робева се е уединила в къщата си във вилната

Нешка Робева се е уединила в къщата си във вилната зона на село Трудовец, само че следи новините към нашествието на ковид и изключителното състояние в страната. Компания там ѝ прави обичаната ѝ внучка Рада, която също като другите деца учи виртуално на компютъра. Одобрява ли ограниченията, които се ползват против разпространяването на болестта, по какъв начин ще се промени животът ни, откакто отмине пандемията, и държат ли се съответно родните политици в тежката обстановка, Нешка Робева показа пред " Ретро “.

- Госпожо Робева, за какво ни се стовари това ново зло – коронавирусът? Биологична война ли е, възмездие на природата ли, наказване свише ли?

- От трите по малко. Не мога тъкмо да отговоря. Истината е обаче, че напоследък все по-често си го задавам и аз. И освен аз… Помните ли притчата за Вавилонската кула? Търся отговор за себе си… Твърде доста навирихме нос. Възгордяхме се. Станахме надменни и необяснимо алчни. Решихме, че сме всесилни, отнасяме се към майката природа безжалостно и с неуважение. Впрочем, у нас по този начин се отнасят огромна част от младите към възрастните хора, даже към личните си родители. Що се отнася до това, дали вирусът има нещо общо с прилепите или с лабораториите, чиято единствена цел е да унищожават, прочетете " Калки “ от Гор Вдал. Чела съм я преди 50 година До такава степен ме е ужасило прозрението на създателя, че съм запомнила съвсем всичко. Също и " 451 градуса по Фаренхайт “ на Рей Бредбъри… На някои хора им е обещано да виждат бъдещето. Чрез своето творчество те ни предизвестяват. Ако въобще нещо може да стресне полудялото човечество… Мисля, че човечеството губи инстинкта си за самозапазване.

- Къде съгреши човечеството, коя граница бе премината?

- Сгреши в това, че не учи, а единствено чете история. Загивали са царства, империи, цивилизации… Антарктида, Содом, Гомор… Какво си фантазираме ние?

- В подтекста на пандемията има ли връзка сред духовния и моралния разпад и физическите премеждия?

- Мисля, че да! Разбира се, че има. Впрочем това е единствено мое мнение. На кого му пука? На възрастните. На старите. На мъдреците, придобили и изстрадали опита си. А на младите? Пълните с сила и сили младежи? Вижте какво се прави с образованието ни. И какво прави образованието с нашите внуци, правнуци? Бълва незнание, самоувереност, надменност и простотия… Какво може да се чака от хора, закърмени и израсли със Златките, Биг Брадърите и чалгакултурата…Днес, във време, задоволително обезпокоително, станахме очевидци на просташка препирня в Народното събрание сред представителите на един до дъно опростачен, от същите тях, народ. Наричаха се изроди! Е, най-малко една истина… Едно показателно самопризнание…

- В спешни моменти хората се уповават на своите мъдреци. Има ли оракулски думи или послания на Ванга, с която бяхте близка, в които българите могат да немерят духовна поддръжка?

- За кои мъдреци става въпрос? За тези, които министрите ни назовават " синодални старчета “? Или за възрастните учители, които търсят прехраната си в кофите за отпадък?

Разложението е цялостно и едва ли сходно злощастие ще отрезви някого. Не ми се желае да загатвам Ванга в този миг. Преди 25 години, преди да си отиде, тя насочи своето последно обръщение към българите… Тревожно, мощно, изречено с доста болежка и обич обръщение. Някой да я послуша? Да запомни нещо? Споменават я единствено когато търсят сензация… Не, Ванга не е предричала пред мен ковид. Заръча ми да се молим Бог да пожали човечеството, тъй като алчността ще го унищожи. Ще станат ли хората по-малко алчни? А по-добри? Едва ли…

- Способни ли са българите да се сплотяват в тежки моменти, да демонстрират отговорност освен към себе си, само че и към другия?

- Една дребна част от тях – да. Огромната част – не.

- Одобрявате ли изключителните ограничения, които Националният щаб за битка с ковид и държавното управление подхващат сега?

- Да! Мисля, че по този начин би трябвало. Една огромна част от хората не мислят като мен. Остават без работа. Имат фамилии, деца, би трябвало да заплащат ток, вода, храна… Какво ще вършат? Как въобще ще се оправят със обстановката?..

Мерките са положителни. Бъдещето, което се задава, е ужасно. То изисква единодушие и мисъл за хората, а не дребни политически прения. В противоположен случай на нашите управници и политици ще им се налижи да схванат, че по-страшни от ковид са гладът и отчаянието…

- Мнозина в обществените мрежи припознават шефа на щаба ген. Мутафчийски, който е с най-голям рейтинг в страната, като обединител и даже има оферти да се кандидатира за президент. Как приемате такива оценки?

- Сериозно. Народът е уплашен и търси състрадание и поддръжка. Народът, както споделих, е уплашен с изключение на от сегашното и от бъдещето, по тази причина търси и нови хора – загрижени и компетентни… Старите политици от двете страни са компрометирани. Компрометирани са и сателитните участници в политическото задкулисие. Впрочем в тежки обстановки народите нееднократно са се доверявали на военните. Само че в България?! Не знам… Пък и какво взема решение президентът?

- Адекватно ли се държат българските политици в обстановка на тежка рецесия съгласно вас?

- Не, държат се непоносимо и без всевъзможен нюх за обстановката, в която е сложена по-голямата част от народа ни. Държат се дебелашки и безвкусно. Продължават да вършат дребните си политики, без да усещат, че чергата под краката им гори…

- Преди дни във връзка актуализирането на депутатските заплати шефката на Народното събрание Цвета Караянчева разгласи, че щяло да е популизъм те да бъдат замразени – нещо, което взриви публичното мнение. За какво е показателна тази преживелица?

- Не съм сигурна дали осъзнава какво тъкмо споделя, не съм сигурна и дали я интересува въздействието на това, което приказва. В едно обаче съм сигурна – хората, у които е останало, въпреки и малко от това, което назоваваме морал, не се задържат дълго в политиката.

- Как ще се разсъни светът след пандемията, ще откри ли излаз от безпътицата? От какво ще би трябвало да се откажем?

- А дали ще се разсъни? Това не е първата и най-страшна рецесия в света. Човечеството бързо не помни уроците.

- Прогнозите за следствията от пандемията в стопански и обществен проект са много тревожни. Някои хора към този момент остават без работа, чака се да банкрутират бизнеси… В какви краски виждате близкото бъдеще?

- Въпросът не е толкоз тежък с стопанската система. Стига да има политическа воля за това. Светът е минал към този момент по този път. След Втората международна война… Японците имат добър опит в това отношение. След ръководството на хунвейбините и Китай откри своя път, след години война – Виетнам – също, образци доста. Решението е простичко. Няма милиардери, само че няма и просяци. Без яхти, крепости и самолети може да се живее, без филия самун или купичка ориз – не…Изкушавам се да изтъквам Ив. Вазов: " О, Българийо! Богата си, майко; млечно гърда си, здрава си, силнокръвна си, свещена кърмачко на немощни, безжизнени, изкилени уроди! Имаш ти богати простори за труда; Ти си сцена, която кани за необятна предприемчивост, за велики многоплодни начинания; имаш полета безконечни родовити, сочни, които остават ялови… Твоето слънце жизнерадно не запаля с топлите си лъчи в душата ни пламъка на енергията… Не! Ний сме небогати, ний сме жалки и малодушни… “. Писал го е преди 125 година

Преди дни господин Борисов, във връзка изявление за понижаване на партийните дотации, съвсем заплаши народа, че ще си изгуби партиите и надали не ще се върне в епохата на комунизма?!… Не, няма да стане, само че истината е, че на България не ѝ трябват партии. Трябват ѝ мощни, виновни и умни държавни мъже… Полковник Дрангов добре споделя какво ѝ би трябвало на България, с цел да я има. И с цел да върви напред…

- Как ще коментирате думите на президента Радев: " Мизерията не е избавление от вируса. Гладът скоро може да надделее над страха и следствията рискуват да бъдат по-разрушителни от самия ковид “?

- Мисля, че всъщност е прав, споделих го и нагоре. За страдание, мисля като него. Това е логиката на нещата, като познаваме дереджето си и историята си... С огъня игра не трябва. Нито дребни политики.

- В момента сте в къщата в село Трудовец, измежду природата. Успявате ли да не се поддавате на суматохата и какви ограничения вземате, с цел да се предпазвате от вируса?

- Аз с внучката и племенниците ми съм на село. Дъщеря ми е в София и не сме се виждали съвсем три седмици. Не съм паникьосана, само че съблюдавам напътствията. Мисля, че ограниченията, които в сегашния миг се вземат, са нужни. Никой не може да каже по какъв начин ще се развие вирусът, какво тъкмо е заложено в него, кой и за какво го е основал. Но сме длъжни да вземем всички защитни ограничения.

Горещо предлагам и се надявам хората да се извърнат и завърнат към селото. Именно селото в тежки обстановки е спасявало България. Аз бях градско дете, племенниците ми – още повече, само че всички обичаме земята. Насадихме картофи, оставихме салатите да остареят и все пак са по-вкусни от купените, бера коприва и лапад, учим по интернет, страдаме поради ненавременния сняг, сея и се веселя на цветята, имаме си и четириноги приятели… Племенникът е встрастен в това да подрязва дръвчетата – брачната половинка му в това да сади цветя и най-много рози… Мисля, че и двамата се престарават, само че те отново цъфтят и раждат…

Бъдещата политика на държавното управление би трябвало да се ориентира към това – да подтиква българското земеделие. Да сътвори интерес и условия за това младежите да се ориентират към една от най-древните специалности – земеделието.

- Как хората там одобряват обстановката, уплашени ли са, какво разясняват?

- Ние сме отвън селото, само че мисля, че хората схващат заплахата и постановат самоконтрол. Със съседите по вила сме близки. По-рано сядахме на по ракийка. Сега сме на раздумка през оплитам. Ще отмине и това знамение и отново ще си пийваме винцето или ракията дружно.

- Покрай заниманията с внучката ви, която е ученичка, какво е усещането ви от новото, виртуално образование на децата, които в този момент учат от у дома?

- Ужасена съм. Но това е дълъг въпрос и би трябвало да се дискутира на високо равнище, и то с цялата отговорност за бъдещето на тези деца и нацията, в случай че някой към момента го е еня за това.