Нешка Робева пред в. "Шоу": Ке страда България, оти сме безверници, казваше Ванга
Нешка Робева е легенда в българския спорт. Докато тя бе треньорка на националния ни тим по художествена гимнастика, нашите грации бяха непобедими. А публиката скандираше: „ Нешка няма неточност! ”. Води тима цели 25 години, през които нейните девойки печелят 294 медала, 7 безспорни международни трофеи, 10 европейски и 2 пъти са вицеолимпийски шампионки. А през днешния ден трупата й „ Нешанъл арт ” има зад тила си близо хиляда представления по света и у нас. Нешка Робева бе изключително близка с пророчицата Ванга. И до през днешния ден я боготвори. И продължава да се старае да извършва заръките й. В мощно прочувствен и прям диалог именитата ни треньорка показа истини и обстоятелства за Ванга, изключително скъпи през днешния ден, измежду морето от лъжи за нея. - На 14 октомври, когато почитаме Света Петка, вие бяхте на Рупите, където Ванга построи храм в нейна чест. Но казвате, че към този момент се съмнявате, че „ даже Светица като нея ще може да ни опази от нас самите”. Обезверихте ли се от честото хищническо държание на хората?
- Аз бях извънредно сюрпризирана от многото народ, който се стичаше на Рупите през целия ден. Толкова доста хора съм видяла може би единствено на 100-годишнината. И това бяха хора, които никой не е провел, никой не ги е подканял. Те просто идваха, с цел да се преклонят пред делото на тази велика българка, пророчица, пазителка на България дружно със Света Петка. Това беше едно необикновено чувство – да се убедим, че Ванга в действителност остави след себе си диря – такава, каквато в никакъв случай няма да бъде заличена. А моите думи са, тъй като си мисля, че ние не поставяме задоволително изпитание в посока личния си мир и успокоение.
- А Ванга постоянно се е интересувала от бъдещето на България, макар че мнението й за политиците е било особено…
- Тя пазеше България. Ванга знаеше всичко. Казвала ми е, че алчността ще ни погуби и ще унищожи света – което към този момент не е единствено нейно просветление. Милиони по света осъзнаха, че сега се случва тъкмо това. И макар че приказваме за просветление, няма кой да го послуша. Би трябвало всеки да се вслуша в думите на вуйна Ванга.
- Прави ми усещане, че през избран интервал от време се напомнят пророчествата на Ванга. В момента международната геополитическа конюнктура е тревожна и рискова. И думите й звучат настоящо и през днешния ден?
- Леля Ванга се опитваше да ни оказва помощ. Тя виждаше и чуваше това, за което ние бяхме слепи и глухи. Съветваше ни, припомняше ни препоръките си, ядосваше се, когато все пак не я чувахме. И най-после тъжно поклащаше глава. Та настоящето шумно припомняне на пророчествата й е като след дъжд – качулка. Ние имахме Ванга. Имаме и в този момент заветите й. И какво от това?
“Ке страда
България, ке
страда, оти сме
безверници”
Е, светът не е по-различен от нас. Дали Tроя щеше да падне, в случай че бяха повярвали на Касандра. На този свят никой не може да помогне. Едно от най-страшните й предсказания беше „ Алчността ще унищожи света.” Станахме ли по-малко алчни?! Политиците ни са го обърнали на слугинаж Нашите политици, поддаващи се на слугинаж, новите ни наставници (нали бъдещият американски дипломат, като характерен каубой, ни се закани, че ще води война против съветската агитация нападателно?!) - те са тези, които се пробват да образуват публичното мнение! Леля Ванга споделяше - и освен пред мен - „ От Русия да се не делите. Русия е наша майка…”. Което не значи да се откажем от себе си, не значи да не отстояваме ползите на страната си, само че не значи и да желаеме от Русия да ни дундурка и цялостни джобовете на подкупните ни и ненаситни ганьовци.
- Кой беше най-големият боязън, който сте усещали в нея или за който самата тя е споделяла?
- Страхуваше се за нас - хората. Опитваше се по всякакъв начин да ни поучава и оказва помощ.
Легендарната ни треньорка (вдясно) постоянно е попивала чутото от великата българска пророчица
- Мислите ли, че политиците у нас се преценяват с това, което е споделила Ванга? Въпреки че, както казахме към този момент, не се е интересувала, не е обичала политиката, само че, въпреки всичко, е коментирала политически ситуации…
- Не, не мисля, че се преценяват! Ако беше по този начин, България щеше да тръгне по различен път. Единственото, за което ходеха при нея, беше, с цел да чуят какво персонално на тях ще се случи. Така мисля, наблюдавайки от години развиването на демокрацията у нас.
- А какво ви е споделяла Ванга за бъдещето на България?
- И отвън пророчествата й бъдещето на България ще е такова, каквото си го създадем сами. Дотук потвърждаваме, че сме рушители, може би в избран миг ще се огледаме, ще се поспрем, помислим и ще стартираме да събираме и градим. Леля Ванга постоянно, когато искаше да ни посъветва, цитираше или ни съветваше да четем Библията. Ако единствено си напомним Еклесиаст: „ Явно времената са такива, времена на съсипия и слепота, на лакомия и безверие… Безвремие. Светът се преобръща…”
- А за обстановките в международен аспект?
- За Япония е казвала, че островите й наподобяват на обърната пирамида, нямат връзка със земята и ще потънат. Японците знаеха за това. Че от Париж няма да остане камък върху камък, французи са ми казвали, че сходно предсказване е направил и Нострадамус. Че Великите сили се интересуват от Албания и няма да има такава страна. Че „ Америка нема да ни помогне, отново Русия ке ни спаси”. Че, когато управниците на трите „ С” седнат на една маса, на Балканите ще настъпи мир.
- Интересно е постоянно ли са се сбъдвали думите й, и има ли и несбъднати предсказания? Често й приписват и реплики, за които след това се схваща, че в никакъв случай не е изричала…
- Всеки носи отговорност за думите си. И хиляда пъти да се повтори една неистина, истина не може да стане. Някои могат да повярват. Въпрос на разсъдък. Има предсказване, изречено пред мен, което още не се е сбъднало… Което не значи, че не може или няма да се сбъдне, нали по този начин.
- Вие самата в диалозите ни на няколко пъти до момента сте определяли българина като „ самоунищожителна стихия”. Показателна е тази ваша мисъл…
- Така е за жал. Нужно е единствено да погледнеш в предишното ни, даже не в доста далечното. Нужно е да се огледаме към себе си. Какво вършим? Как възпитаваме децата си?
Изграждаме
егоисти и
хрантутници
Неблагодарници пред Бог, родители и родно място. Кой народ се е запазил, поругал мъдростта на старите и лишил се от силата на младите? Та вижте какво става. Още неродени, заклеваме децата си да бягат в чужбина, а отношението към възрастните, към родителите, е като към прокажени. Когато приказваме за родината си, споделяме с неуважение и ненавист „ Тая държава…”. Лишени от разсъдък, робуваме на страстите. И все сме недоволни, все ни е малко, все другите имат повече, а ние сме ощетени.
- Ванга, знам, е обичала подаръците. Вие какво й носехте?
- Леля Ванга получаваше дарове. Лично аз все я питах какво да й донеса. Радвах се, когато ми поръчваше нещо. И тя се радваше, подържи го, погали, след това го подаряваше: „ Това на мен не се полага”. Човек, който можеше всичко да има, водеше аскетичен, непретенциозен живот. „ Дарбата съм я получила от Бога. За нея не съм плащала. И аз не мога да искам”. И посредством това ни учеше, без да се уморява и без да ни упреква за късогледството и тъпоумието ни. Погледнете какво става. Бог им дал
да ръководят
държава, да
водят народ, те
се вторачили в
хартийките
Кой повече да открадне. Връщали се били към пророчествата на Ванга… Кой се връща и за какво? Да не би да желаят да научат нещо? Глупости. Пари, всичко е единствено за пари. И отново си спомних думите на вуйна Ванга: „ Ке страда България, ке страда, оти сме безверници”. И освен това. Превърнахме се в бездуховни хора. И още по-страшно е, че раждаме и формираме бъдещи генерации по собствен облик и сходство - с разплути и затлъстели телеса и мозъци, хора без корен и морал... Безотечественици. Извинете гнева ми - от изтощение е…
Иван Драмов (вляво), Димитър Вълчев и Нешка Робева на Рупите
- Какви препоръки получавахте най-често от Ванга?
- Много бяха. Някои за здравето, други за щерка ми, за работата и децата. Не всичко изпълнявах. Понякога ми беше мъчно. Много ми е мъчно и в този момент. И за прощален път се увещавам, че даже 100 % да вярваш и знаеш, осъществяването и на най-простичкия съвет е тестване.
- В една от книгите за Ванга е отпечатано писмо към Светлин Русев, от което излиза наяве, че тя не е харесвала църквата, стенописите, само че й е било неловко да му каже. Истина ли е това?
- Присъствах на съвсем всички срещи, когато се прецизираха плановете за църквата. Лозан Лозанов и Богдан Томалевски бяха подготвили макет и го демонстрираха на вуйна Ванга. Тя единствено сподели „ Както каже Светлин, он знае” В последния стадий от градежа ни извика. Попита Светлин дали не би трябвало църквата да се изпише и би ли желал той да го направи. По-късно, когато се опитваше да я попита нещо, да се посъветва, отговорът беше неизменим:
“Ти знаеш,
Светлине!”. Два
пъти пред мен му
поръча картини
За едната - „ Видение”, споделяше, че би трябвало да нарисува дърво с гранки, увиснали към земята, а на клоните му кацнал орел, разперил криле, с протегната глава и взор, вторачен в земята… Описваше картината както на нея й диктуваха, а след това ни питаше какво значи това, какво значи този орел? След това сподели, че ще пристигна време, когато картината ще приказва на света и че немски професор ще разгадае посланието. Разказвам всичко това единствено с цел да напомня на някои хора, че когато вуйна Ванга искаше нещо или посредством нея силите го желаеха, тя намираше метод да го изясни и реализира.
- А каква беше заръката й във връзка с фондацията и на църквата? На кого ги повери?
- Леля Ванга разказваше изключителната история на Рупите. На планината Кожух. Разказваше за силата на водата от изворите. За това, че там са душите на почтено починали хора. Силите й показаха, че Рупите са с извънреден заряд от сила. Мечтаеше да откри спонсор, който да построи балнеолечебница. И не първокласен хотел, а подобен, наличен за всички. Тя споделяше, че църквата й е поръчана свише. Искаше, построявайки църквата, да уточни и резервира Рупите за елементарните хора като място, където биха могли да потърсят разтуха, да почерпят сили. Леля Ванга сама избра хората, които да влязат във фондацията. Но индивида, на който сложи най-тежките задания да се грижи, да провежда, да тласка нещата напред, бе Митко Вълчев. И той го прави по един извънреден метод. Скромно, без непотребен звук, като човек, осъзнал и приел задачата си.
Рупите живеят
благодарение
преди всичко
на него
Той й беше като наследник и прецизно изпълняваше и извършва всичките й заръки. Леля Ванга го избра.
Близките я
нараняваха
най-силно
Най-близките й я нараняваха най-силно Племенницата й Красимира Стоянова издаде първата книга за вуйна Ванга, само че без да изиска разрешението й, даже без да я уведоми. Леля Ванга бе засегната най-много от някои нелепости, които Красимира, допускам, заради недоразбиране, бе писала. Спомням си по какъв начин в диалог за книгата вуйна Ванга изплака: „ Аз наподобявам ли ти на глупак, ма Нешке, да написа, че си играя с кукли и в този момент хората да ме затрупват с них. Събираме ги в чували и ги изпращаме по детските градини”. За страдание най-близките й я нараняваха най-силно. И все пак диалогът непроменяемо завършваше с думите на помилван „ Е, нищо, рода са ми”. Понякога споделяше „ Идвайте, идвайте, толкоз имам да ви кажа... Вземи Библията, ти ще четеш, а аз ще ти споделям кое е истината… На тези към мен не мога, те няма да разберат”. А те не разбираха, тъй като не имаха вяра. Живееха до нея, бяха очевидци на силата й и не имаха вяра. Жалко. Защото пък ние все бяхме доста заети, все отлагахме, все времето не стигаше. Явно по този начин е трябвало да бъде. Не сме били почтени, с цел да бъдем до дъно отдадени в тайнствата, до които тя бе допусната…
Интервю на Анелия ПОПОВА
- Аз бях извънредно сюрпризирана от многото народ, който се стичаше на Рупите през целия ден. Толкова доста хора съм видяла може би единствено на 100-годишнината. И това бяха хора, които никой не е провел, никой не ги е подканял. Те просто идваха, с цел да се преклонят пред делото на тази велика българка, пророчица, пазителка на България дружно със Света Петка. Това беше едно необикновено чувство – да се убедим, че Ванга в действителност остави след себе си диря – такава, каквато в никакъв случай няма да бъде заличена. А моите думи са, тъй като си мисля, че ние не поставяме задоволително изпитание в посока личния си мир и успокоение.
- А Ванга постоянно се е интересувала от бъдещето на България, макар че мнението й за политиците е било особено…
- Тя пазеше България. Ванга знаеше всичко. Казвала ми е, че алчността ще ни погуби и ще унищожи света – което към този момент не е единствено нейно просветление. Милиони по света осъзнаха, че сега се случва тъкмо това. И макар че приказваме за просветление, няма кой да го послуша. Би трябвало всеки да се вслуша в думите на вуйна Ванга.
- Прави ми усещане, че през избран интервал от време се напомнят пророчествата на Ванга. В момента международната геополитическа конюнктура е тревожна и рискова. И думите й звучат настоящо и през днешния ден?
- Леля Ванга се опитваше да ни оказва помощ. Тя виждаше и чуваше това, за което ние бяхме слепи и глухи. Съветваше ни, припомняше ни препоръките си, ядосваше се, когато все пак не я чувахме. И най-после тъжно поклащаше глава. Та настоящето шумно припомняне на пророчествата й е като след дъжд – качулка. Ние имахме Ванга. Имаме и в този момент заветите й. И какво от това?
“Ке страда
България, ке
страда, оти сме
безверници”
Е, светът не е по-различен от нас. Дали Tроя щеше да падне, в случай че бяха повярвали на Касандра. На този свят никой не може да помогне. Едно от най-страшните й предсказания беше „ Алчността ще унищожи света.” Станахме ли по-малко алчни?! Политиците ни са го обърнали на слугинаж Нашите политици, поддаващи се на слугинаж, новите ни наставници (нали бъдещият американски дипломат, като характерен каубой, ни се закани, че ще води война против съветската агитация нападателно?!) - те са тези, които се пробват да образуват публичното мнение! Леля Ванга споделяше - и освен пред мен - „ От Русия да се не делите. Русия е наша майка…”. Което не значи да се откажем от себе си, не значи да не отстояваме ползите на страната си, само че не значи и да желаеме от Русия да ни дундурка и цялостни джобовете на подкупните ни и ненаситни ганьовци.
- Кой беше най-големият боязън, който сте усещали в нея или за който самата тя е споделяла?
- Страхуваше се за нас - хората. Опитваше се по всякакъв начин да ни поучава и оказва помощ.
Легендарната ни треньорка (вдясно) постоянно е попивала чутото от великата българска пророчица
- Мислите ли, че политиците у нас се преценяват с това, което е споделила Ванга? Въпреки че, както казахме към този момент, не се е интересувала, не е обичала политиката, само че, въпреки всичко, е коментирала политически ситуации…
- Не, не мисля, че се преценяват! Ако беше по този начин, България щеше да тръгне по различен път. Единственото, за което ходеха при нея, беше, с цел да чуят какво персонално на тях ще се случи. Така мисля, наблюдавайки от години развиването на демокрацията у нас.
- А какво ви е споделяла Ванга за бъдещето на България?
- И отвън пророчествата й бъдещето на България ще е такова, каквото си го създадем сами. Дотук потвърждаваме, че сме рушители, може би в избран миг ще се огледаме, ще се поспрем, помислим и ще стартираме да събираме и градим. Леля Ванга постоянно, когато искаше да ни посъветва, цитираше или ни съветваше да четем Библията. Ако единствено си напомним Еклесиаст: „ Явно времената са такива, времена на съсипия и слепота, на лакомия и безверие… Безвремие. Светът се преобръща…”
- А за обстановките в международен аспект?
- За Япония е казвала, че островите й наподобяват на обърната пирамида, нямат връзка със земята и ще потънат. Японците знаеха за това. Че от Париж няма да остане камък върху камък, французи са ми казвали, че сходно предсказване е направил и Нострадамус. Че Великите сили се интересуват от Албания и няма да има такава страна. Че „ Америка нема да ни помогне, отново Русия ке ни спаси”. Че, когато управниците на трите „ С” седнат на една маса, на Балканите ще настъпи мир.
- Интересно е постоянно ли са се сбъдвали думите й, и има ли и несбъднати предсказания? Често й приписват и реплики, за които след това се схваща, че в никакъв случай не е изричала…
- Всеки носи отговорност за думите си. И хиляда пъти да се повтори една неистина, истина не може да стане. Някои могат да повярват. Въпрос на разсъдък. Има предсказване, изречено пред мен, което още не се е сбъднало… Което не значи, че не може или няма да се сбъдне, нали по този начин.
- Вие самата в диалозите ни на няколко пъти до момента сте определяли българина като „ самоунищожителна стихия”. Показателна е тази ваша мисъл…
- Така е за жал. Нужно е единствено да погледнеш в предишното ни, даже не в доста далечното. Нужно е да се огледаме към себе си. Какво вършим? Как възпитаваме децата си?
Изграждаме
егоисти и
хрантутници
Неблагодарници пред Бог, родители и родно място. Кой народ се е запазил, поругал мъдростта на старите и лишил се от силата на младите? Та вижте какво става. Още неродени, заклеваме децата си да бягат в чужбина, а отношението към възрастните, към родителите, е като към прокажени. Когато приказваме за родината си, споделяме с неуважение и ненавист „ Тая държава…”. Лишени от разсъдък, робуваме на страстите. И все сме недоволни, все ни е малко, все другите имат повече, а ние сме ощетени.
- Ванга, знам, е обичала подаръците. Вие какво й носехте?
- Леля Ванга получаваше дарове. Лично аз все я питах какво да й донеса. Радвах се, когато ми поръчваше нещо. И тя се радваше, подържи го, погали, след това го подаряваше: „ Това на мен не се полага”. Човек, който можеше всичко да има, водеше аскетичен, непретенциозен живот. „ Дарбата съм я получила от Бога. За нея не съм плащала. И аз не мога да искам”. И посредством това ни учеше, без да се уморява и без да ни упреква за късогледството и тъпоумието ни. Погледнете какво става. Бог им дал
да ръководят
държава, да
водят народ, те
се вторачили в
хартийките
Кой повече да открадне. Връщали се били към пророчествата на Ванга… Кой се връща и за какво? Да не би да желаят да научат нещо? Глупости. Пари, всичко е единствено за пари. И отново си спомних думите на вуйна Ванга: „ Ке страда България, ке страда, оти сме безверници”. И освен това. Превърнахме се в бездуховни хора. И още по-страшно е, че раждаме и формираме бъдещи генерации по собствен облик и сходство - с разплути и затлъстели телеса и мозъци, хора без корен и морал... Безотечественици. Извинете гнева ми - от изтощение е…
Иван Драмов (вляво), Димитър Вълчев и Нешка Робева на Рупите
- Какви препоръки получавахте най-често от Ванга?
- Много бяха. Някои за здравето, други за щерка ми, за работата и децата. Не всичко изпълнявах. Понякога ми беше мъчно. Много ми е мъчно и в този момент. И за прощален път се увещавам, че даже 100 % да вярваш и знаеш, осъществяването и на най-простичкия съвет е тестване.
- В една от книгите за Ванга е отпечатано писмо към Светлин Русев, от което излиза наяве, че тя не е харесвала църквата, стенописите, само че й е било неловко да му каже. Истина ли е това?
- Присъствах на съвсем всички срещи, когато се прецизираха плановете за църквата. Лозан Лозанов и Богдан Томалевски бяха подготвили макет и го демонстрираха на вуйна Ванга. Тя единствено сподели „ Както каже Светлин, он знае” В последния стадий от градежа ни извика. Попита Светлин дали не би трябвало църквата да се изпише и би ли желал той да го направи. По-късно, когато се опитваше да я попита нещо, да се посъветва, отговорът беше неизменим:
“Ти знаеш,
Светлине!”. Два
пъти пред мен му
поръча картини
За едната - „ Видение”, споделяше, че би трябвало да нарисува дърво с гранки, увиснали към земята, а на клоните му кацнал орел, разперил криле, с протегната глава и взор, вторачен в земята… Описваше картината както на нея й диктуваха, а след това ни питаше какво значи това, какво значи този орел? След това сподели, че ще пристигна време, когато картината ще приказва на света и че немски професор ще разгадае посланието. Разказвам всичко това единствено с цел да напомня на някои хора, че когато вуйна Ванга искаше нещо или посредством нея силите го желаеха, тя намираше метод да го изясни и реализира.
- А каква беше заръката й във връзка с фондацията и на църквата? На кого ги повери?
- Леля Ванга разказваше изключителната история на Рупите. На планината Кожух. Разказваше за силата на водата от изворите. За това, че там са душите на почтено починали хора. Силите й показаха, че Рупите са с извънреден заряд от сила. Мечтаеше да откри спонсор, който да построи балнеолечебница. И не първокласен хотел, а подобен, наличен за всички. Тя споделяше, че църквата й е поръчана свише. Искаше, построявайки църквата, да уточни и резервира Рупите за елементарните хора като място, където биха могли да потърсят разтуха, да почерпят сили. Леля Ванга сама избра хората, които да влязат във фондацията. Но индивида, на който сложи най-тежките задания да се грижи, да провежда, да тласка нещата напред, бе Митко Вълчев. И той го прави по един извънреден метод. Скромно, без непотребен звук, като човек, осъзнал и приел задачата си.
Рупите живеят
благодарение
преди всичко
на него
Той й беше като наследник и прецизно изпълняваше и извършва всичките й заръки. Леля Ванга го избра.
Близките я
нараняваха
най-силно
Най-близките й я нараняваха най-силно Племенницата й Красимира Стоянова издаде първата книга за вуйна Ванга, само че без да изиска разрешението й, даже без да я уведоми. Леля Ванга бе засегната най-много от някои нелепости, които Красимира, допускам, заради недоразбиране, бе писала. Спомням си по какъв начин в диалог за книгата вуйна Ванга изплака: „ Аз наподобявам ли ти на глупак, ма Нешке, да написа, че си играя с кукли и в този момент хората да ме затрупват с них. Събираме ги в чували и ги изпращаме по детските градини”. За страдание най-близките й я нараняваха най-силно. И все пак диалогът непроменяемо завършваше с думите на помилван „ Е, нищо, рода са ми”. Понякога споделяше „ Идвайте, идвайте, толкоз имам да ви кажа... Вземи Библията, ти ще четеш, а аз ще ти споделям кое е истината… На тези към мен не мога, те няма да разберат”. А те не разбираха, тъй като не имаха вяра. Живееха до нея, бяха очевидци на силата й и не имаха вяра. Жалко. Защото пък ние все бяхме доста заети, все отлагахме, все времето не стигаше. Явно по този начин е трябвало да бъде. Не сме били почтени, с цел да бъдем до дъно отдадени в тайнствата, до които тя бе допусната…
Интервю на Анелия ПОПОВА
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ