Време е за е-образование. Сега.
Непростимо и необяснимо би било здравните и просветителните управляващи в страната да не проявят обществена отговорност, изключително на фона на софтуерната обезпеченост
Е-обучението е използвано и работи даже в мащаба на огромно учебно заведение
(снимка: CC0 Public Domain)
„ Още щом чух за първия случай на ковид в България, взех решение уроците в моята школа да се организират по Вайбър ”, споделя Люси Баровска – създател на частна езикова школа в София. Казва го в края на деня, в който моят наследник взе присъединяване в първия си Вайбър урок по британски, седейки си вкъщи, още на 10 март.
Тишината в стаята, гласът на учителката от смарт телефона, споделените фотоси на задания в приложението, тетрадката и химикалката бяха изцяло задоволителни за провеждането тутакси.
„ Мисля, че в случай че би трябвало да взимаме ограничения, то е точно в този момент, сега ”, споделя Баровска. „ Направих тази стъпка не тъй като ме е боязън от вируса и от това да се разболея, а точно тъй като считам, че е моя обществена отговорност да го направя ”.
Социална отговорност! Без значение дали суматохата към ковид е пресилена или не, всички сме наясно, че едно пространство, където се събират десетки и стотици деца в едни и същи пространства и прекарват минимум час едно до друго, е ултра-ефективен развъдник за всевъзможни бацили. Това се вижда добре в учебните заведения в огромните градове. В тях непрекъснато циркулират грипове от най-различни разновидности и „ версии ”, коки и други болести. За мощно инфектиран вирус като въпросния коронован микроб това е парадайс.
„ Макар децата да не са уязвима група, те доста бързо разнасят болести. Просто няма по какъв начин да ги спреш да имат близки контакти в учебно заведение ”, споделя Явор Джонев, софтуерен специалист, съосновател на Сирма Груп и помощник в Институт за прогресивно обучение. „ Отварянето на учебните заведения от понеделник сигурно ще докара до внезапен скок на общите болести от ковид ”.
Това, съгласно него, има голям капацитет да форсира мрачната серпантина: всеки разболял се заразява най-малко трима в обкръжението си по време на 14-дневния инкубационен интервал, т.е. един инфектиран „ подарява ” вируса на най-малко още 40 индивида. А сходно ускоряване в къс период може да докара до колапс на здравната система.
И ето тук идва огромният въпрос: по какъв начин да спрем децата от учебно заведение , нали би трябвало да учат?!
В карантинираните региони на Китай, откъдето потегли болестта, децата учат онлайн. Всяко стои в дома си, само че слушат уроците по интернет, описа пред Borbabg търновската художничка Гергана Рахнева, която от ноември е със фамилията си в Цунчин.
„ Дори и у дома, те обличат униформата на учебното заведение си, поставят си алената връзка, отдават чест на знамето – кой както може. Някои деца гледат урока, който следва, на таблети, други – на компютри, има и такива, които употребяват единствено мобилен телефон. Но никой не кръшка, никой не се оправдава. Дори и физкултура карат по този метод – онлайн ”, споделя художничката.
Какво пречи на българските учебни заведения да организират уроците си онлайн, като китайските? През последните години просветителната система в страната ни бе задоволително „ цифровизирана ”. Учителите имат компютри, имат преносими компютри, имат интернет. А и да нямаха – през днешния ден всеки носи в джоба си един дребен компютър, наименуван смарт телефон.
Паралелно с това в последните години беше създадено голямо количество просветително наличие в цифров тип – презентации, филмчета, мултимедия. Виждали сме блестящи мостри на сходно наличие по конференциите за технологии в образованието. От своя страна, учителите имат мрежа за продан на сходно наличие между тях.
Най-сетне, даже да нямаше такова просветително наличие, налице са прелестни „ външни ” разработки на просветително наличие, като да вземем за пример уеб страницата Уча.се. Дори да не съществуваше голямата база от мултимедийни обучителни материали, основани с труда на българските учители от цялата страна, страната може да се обърне към сходен източник и да „ откупи ” неговите запаси в интерес на децата от страната.
Каквато и да е цената на откупуването на сходно наличие, и даже дружно с цената на възможното обезпечаване на техника и съгласуваност за райони в потребност (такива, които по една или друга причина са останали без съответна техника или интернет), то тя сигурно е несравнимо дребна по отношение на цената на стотици и хиляди разболели се деца!
Защото тези деца, като се изключи че ще прекарват, ще заразят десетки хора към себе си. Защото тези деца, въпреки да не желаят, може да заразят своите възрастни баби и дядовци – а знаем, че най-старите са най-уязвими към новия вирус.
И тъй като всичко това ще стане на фона на колабирала здравна система , която няма да има силите и ресурсите да поеме толкоз доста заболели. Иначе казано, всичките инфектирани деца и всичките възрастни към тях ще могат да разчитат на личните си сили за лекуване – и на правилото на естествения асортимент.
Дали е използвано е-образованието в учебните заведения ни сподели великотърновската гимназия Аркус, в която от 11 март образова децата онлайн. Децата разчитат на към този момент наличните Microsoft Office 365 и Teams за отдалеченото образование, заяви Теодора Върбанова, специалист просветителни решения в Microsoft.
За образованието учениците могат да употребяват всевъзможни устройства, съгласно това с какво разполагат. И не, не става дума единствено за преговор, а за взимане на нови уроци. Накратко – е-обучението е използвано и работи даже в мащаба на огромно учебно заведение, освен на частна езикова школа.
Незабавното въвеждане на е-обучение в учебните заведения е въпрос само и единствено на обществена отговорност. Непростимо и необяснимо би било здравните и просветителните управляващи в страната да не проявят тази обществена отговорност, изключително на фона на софтуерната обезпеченост.
Време е за е-образование. Не след две седмици. Не след 10 дни. Време е за е-образование в този момент. Утре ще е късно.
Е-обучението е използвано и работи даже в мащаба на огромно учебно заведение
(снимка: CC0 Public Domain)
„ Още щом чух за първия случай на ковид в България, взех решение уроците в моята школа да се организират по Вайбър ”, споделя Люси Баровска – създател на частна езикова школа в София. Казва го в края на деня, в който моят наследник взе присъединяване в първия си Вайбър урок по британски, седейки си вкъщи, още на 10 март.
Тишината в стаята, гласът на учителката от смарт телефона, споделените фотоси на задания в приложението, тетрадката и химикалката бяха изцяло задоволителни за провеждането тутакси.
„ Мисля, че в случай че би трябвало да взимаме ограничения, то е точно в този момент, сега ”, споделя Баровска. „ Направих тази стъпка не тъй като ме е боязън от вируса и от това да се разболея, а точно тъй като считам, че е моя обществена отговорност да го направя ”.
Социална отговорност! Без значение дали суматохата към ковид е пресилена или не, всички сме наясно, че едно пространство, където се събират десетки и стотици деца в едни и същи пространства и прекарват минимум час едно до друго, е ултра-ефективен развъдник за всевъзможни бацили. Това се вижда добре в учебните заведения в огромните градове. В тях непрекъснато циркулират грипове от най-различни разновидности и „ версии ”, коки и други болести. За мощно инфектиран вирус като въпросния коронован микроб това е парадайс.
„ Макар децата да не са уязвима група, те доста бързо разнасят болести. Просто няма по какъв начин да ги спреш да имат близки контакти в учебно заведение ”, споделя Явор Джонев, софтуерен специалист, съосновател на Сирма Груп и помощник в Институт за прогресивно обучение. „ Отварянето на учебните заведения от понеделник сигурно ще докара до внезапен скок на общите болести от ковид ”.
Това, съгласно него, има голям капацитет да форсира мрачната серпантина: всеки разболял се заразява най-малко трима в обкръжението си по време на 14-дневния инкубационен интервал, т.е. един инфектиран „ подарява ” вируса на най-малко още 40 индивида. А сходно ускоряване в къс период може да докара до колапс на здравната система.
И ето тук идва огромният въпрос: по какъв начин да спрем децата от учебно заведение , нали би трябвало да учат?!
В карантинираните региони на Китай, откъдето потегли болестта, децата учат онлайн. Всяко стои в дома си, само че слушат уроците по интернет, описа пред Borbabg търновската художничка Гергана Рахнева, която от ноември е със фамилията си в Цунчин.
„ Дори и у дома, те обличат униформата на учебното заведение си, поставят си алената връзка, отдават чест на знамето – кой както може. Някои деца гледат урока, който следва, на таблети, други – на компютри, има и такива, които употребяват единствено мобилен телефон. Но никой не кръшка, никой не се оправдава. Дори и физкултура карат по този метод – онлайн ”, споделя художничката.
Какво пречи на българските учебни заведения да организират уроците си онлайн, като китайските? През последните години просветителната система в страната ни бе задоволително „ цифровизирана ”. Учителите имат компютри, имат преносими компютри, имат интернет. А и да нямаха – през днешния ден всеки носи в джоба си един дребен компютър, наименуван смарт телефон.
Паралелно с това в последните години беше създадено голямо количество просветително наличие в цифров тип – презентации, филмчета, мултимедия. Виждали сме блестящи мостри на сходно наличие по конференциите за технологии в образованието. От своя страна, учителите имат мрежа за продан на сходно наличие между тях.
Най-сетне, даже да нямаше такова просветително наличие, налице са прелестни „ външни ” разработки на просветително наличие, като да вземем за пример уеб страницата Уча.се. Дори да не съществуваше голямата база от мултимедийни обучителни материали, основани с труда на българските учители от цялата страна, страната може да се обърне към сходен източник и да „ откупи ” неговите запаси в интерес на децата от страната.
Каквато и да е цената на откупуването на сходно наличие, и даже дружно с цената на възможното обезпечаване на техника и съгласуваност за райони в потребност (такива, които по една или друга причина са останали без съответна техника или интернет), то тя сигурно е несравнимо дребна по отношение на цената на стотици и хиляди разболели се деца!
Защото тези деца, като се изключи че ще прекарват, ще заразят десетки хора към себе си. Защото тези деца, въпреки да не желаят, може да заразят своите възрастни баби и дядовци – а знаем, че най-старите са най-уязвими към новия вирус.
И тъй като всичко това ще стане на фона на колабирала здравна система , която няма да има силите и ресурсите да поеме толкоз доста заболели. Иначе казано, всичките инфектирани деца и всичките възрастни към тях ще могат да разчитат на личните си сили за лекуване – и на правилото на естествения асортимент.
Дали е използвано е-образованието в учебните заведения ни сподели великотърновската гимназия Аркус, в която от 11 март образова децата онлайн. Децата разчитат на към този момент наличните Microsoft Office 365 и Teams за отдалеченото образование, заяви Теодора Върбанова, специалист просветителни решения в Microsoft.
За образованието учениците могат да употребяват всевъзможни устройства, съгласно това с какво разполагат. И не, не става дума единствено за преговор, а за взимане на нови уроци. Накратко – е-обучението е използвано и работи даже в мащаба на огромно учебно заведение, освен на частна езикова школа.
Незабавното въвеждане на е-обучение в учебните заведения е въпрос само и единствено на обществена отговорност. Непростимо и необяснимо би било здравните и просветителните управляващи в страната да не проявят тази обществена отговорност, изключително на фона на софтуерната обезпеченост.
Време е за е-образование. Не след две седмици. Не след 10 дни. Време е за е-образование в този момент. Утре ще е късно.
Източник: technews.bg
КОМЕНТАРИ