Непрекъснато ме гложди мисълта, че нещо ми липсва. Споделям го,

Непрекъснато ме гложди мисълта, че нещо ми липсва. Споделям го, само че никой не ми обръща внимание. Приятелите ми въобще не ми имат вяра.

- Заблуждаваш се – викат. – Не единствено че няма липса, а има огромно обилие от всичко. Ама би трябвало ум, с цел да го видиш!

- Разберете ме – крещя им, – както и да го виждам, пребивавам с мисълта, че нещо значимо отсъства от живота. Всичко деликатно отмятам, само че неналичията остават.

- Пак погледни – споделят приятелите ми, – виждаш ли това, което и ние виждаме?

- Сигурно – споделям.

-Ето – сочат ми те напред, – обградени сме от всичко ново, изобилието е огромно. Навсякъде има хора, които са удовлетворени от това, което е към тях. Усмихнати пенсионери, радостни младежи, щастливи служащи. Е, има и недоволни, само че те са малцинство и последователно се съгласяват с всичко и постепенно го преглъщат.

- И освен хора – всичко се трансформира към по-добро. Строят се фабрики, чертае се нова инфраструктура, всичко се гради и санира – кажи кое не е наред, а?

- Ама ти си куку – споделят околните ми, когато споделям с тях. – Каква липса те гони! Остави тази мисъл. Това ще те разяде от вътрешната страна, ще ерозираш и ще се спихнеш. Радвай се, таман в този момент стана радостно и прелестно да се живее тука.

- Вие – запитвам ги – по какъв начин се оправяте, по какъв начин живеете, нищо ли не ви липсва?

Хората против мен стават съществени.

- Какво да ни липсва! Такова имане в никакъв случай не е имало. Накъдето и да се обърнем – работи се, вземат се ограничения, нещата ще се оправят. Там, където не може да се оправи, ще се стартира изначало и отново ще се оправи. Няма място за никакво отчаяние, разбери го!

- Най-после – споделят ми – си имаме всичко. Хляб, ракия, зрелища, нали!

- В обилие – признавам си аз. – Ама въпросът е освен в хляба, трябват независимост и благополучие за всички.

- Свобода и народна власт имаме също в обилие! Е, малко куцаме с религията и образованието, но това е поправимо. Пресата е свободна, хиляди страници с кръстословици и судоку излизат всеки ден. Телевизиите не стопират да демонстрират щастието на хората, които непрекъснато играят в разните лотарии.

- Да не би – питат ме след това – да ти липсва нещо от политиката?

Клатя глава.

- Правилно! – споделят. – Погледни единствено какви триумфи имаме по света и у нас. Ако не сме ние да ремонтираме и да смазваме интернационалното състояние, светът от дълго време да е ръждясал! А в този момент върви и пее.

- Не, ти единствено това вземи – що фотоси, що целувки, посрещане и изпращане на всевъзможни по-първи хора ни донесе нашата политика, в никакъв случай не е имало такова обилие. Какво толкоз ти липсва, това не разбираме.

Въздъхвам:

- Не знам. Но нещо доста ме мъчи и тормози, липсва и го няма!

Когато сядам в бистрото, и там същата ария ми пеят:

- Нямаш ей толкоз причина за подозрение и недоволства! Ментето ни е същинско, мезето е обезпечено, купонът е всеки ден!

- Огледай се, дребосъче! – споделят ми. – Ние сме като в приказка, това е царски живот, сън!

Плеснах се по челото.

- Да, бе! Това е то – всичко е приказка и сън, да. Сетих се какво ми липсва!

Всички млъкнаха.

- Най-после разбрах какво ми липсва от самото начало. Отдавна не съм бил безсънен. Живеем в сън. Хайде, направете по този начин, че в този момент да отворим очи и да се събудим всички, става ли?

Отговарят ми с отчаяние:

- Не става, няма пробуждане. Това към този момент не е допустимо! Щото нашият сън взе че се сбъдна, само че днеска никой не смее да се разсъни! И ти няма да успееш, ще видиш!

Видях.