Неправителствени организации сезираха Комитета на ООН за правата на хората с увреждания
Неправителствени организации сезираха Комитета на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания. Искането им е ръководителят на Агенцията за интеграция на хората с увреждания Минчо Коралски да изпрати нов отчет, който да отразява действителната обстановка в България и неналичието на условия за самостоятелен живот на хората с увреждания. Те са внесли в Агенцията за хора с увреждания позицията на Нина Жишева, подкрепена от Център за самостоятелен живот, Алианс за отбрана от принуждение, учредено на пола, Български център за нестопанско право, Център за приобщаващо обучение, Фондация „ Валидити ", Център за самостоятелен живот. Clinica.bg разгласява цялостния текст на позицията, изпратена и до Комитета на Организация на обединените нации.
"Казвам се Нина Жишева. От шейсет години пребивавам с увреждане – движа се с инвалидна количка, след прекаран в детството ми полиомиелит. Пиша Ви това писмо, не с цел да се оплача от ориста си, а с цел да споделя какъв брой потресена останах от недостойното показване на българската страна на 20-тата сесия на Комитета по правата на хората с увреждания.
Дами и господа, Вие бяхте най-безсрамно излъгани! Нищо от това, което беше докладвано от българските политици, не беше правилно! В България няма деинституционализация! Разказаха Ви какъв брой огромни домове за деца и възрастни хора с увреждания са били закрити и какъв брой дребни услуги в общността са основани, само че не Ви описаха, че този факт с нищо не трансформира живота на хората – те не престават да живеят по същия метод – безнадеждно, без поддръжка, без никакви вероятности за самостоятелен и заслужен живот. В България няма ясно открита жилищна политика за хора с увреждания! В България няма налична среда като една от най-важните предпоставки за самостоятелен живот в общността!
В тази връзка, уважаеми господин Татич ,
или не приемайте поканата на господин Коралски да посетите България, тъй като ще си останете някъде посред улицата, поради нескосени бордюри или просто доведете със себе си някой, който би могъл да ви придвижва на ръце понякога. Както вършат мои другари и близки с мен. В България се подменят термините и това заблуждава всеки, който няма директен допир до действителния живот тук. Когато политиците споделят услуга в общността, приказват за постройка в обещано обитаемо място, в която са настанени десетина индивида с увеждания, оставени на милостта на ориста. Но тези хора играят една доста значима роля за общността – те вземат решение проблемите с безработицата в обитаемото място. Всеки един от живеещите в услугата носи по 600-700 лв. на общината месечни държавни средства, обезпечава заплатите на десетина индивида личен състав във всяка една услуга. Този факт от години буди надълбоко възмущение у хора и организации, само че той е дотолкоз преференциален на статуквото, че всичките ни досегашни опити да променим каквото и да било, остават безуспешни. В България няма сполучливо обучение за деца и младежи с увреждания! Не тъй като българските деца са с невисок разсъдък или тъй като са необучаеми. Образованието за българчетата с увреждания към момента е недостъпно и непривлекателно поради липса на политики в региона.
Училищните здания са недостъпни
Като цяло, атмосферата в доста от учебните заведения е недружелюбна към другите деца, детските уреди не са налични за тях. Все още публикувана процедура е образованието на деца в профилирана среда, настрана от останалите. Дами и господа, в България няма персонална помощ! Това, което Ви описаха българските делегати, беше дотолкоз погрешно, че аз се изчервих от позор! За тях не знам. Всъщност, с цел да съм оптимално правилна – показаното беше единствено част от истината, а, както всички знаем, най-опасно и подмолно е да се изричат полуистини. Да, в България асистентски услуги се показват по разнообразни държавни стратегии и по локална Наредба на Столична община за асистенти за самостоятелен живот. Но, дами и господа, по тези стратегии се дават асистенти за по 2 до 4 часа дневно, без почивните дни в края на седмицата, като по предписание асистентите са родственици. Заплащането е повече от мизерно и даже в множеството случаи не се изравнява с минималната заплата за страната. Столичната разпоредба дава услугата единствено за хора, регистрирани на територията на Столична община и обслужва едвам 800-900 индивида, които би трябвало да покрият редица безсмислени условия. Почти за всички типове асистентски услуги се кандидатства всяка година, без да са настъпили никакви промени в събитията.
Нито стратегиите нито Наредбата работят
В интерес на хората с увреждания, а допълват фамилния бюджет, който в действителност не е забележителен, само че не това би трябвало да бъде предназначението на услугата. Освен това даването на услугата по този метод, обрича доста хора с увреждания да постъпят в домове за хора с увреждания, още веднъж наречени услуги, в случай че останат сами. Има даже случаи на хора, които умират за няколко дни, останали в дома си, откакто околните им си отидат от този свят. Дами и господа, и господин Коралски, и делегатите от МТСП и госпожа Мая Манолова знаят доста добре за всичко това, само че избраха да ви изброят едни цифри, едни средства, които с изключение на да бъдат прахосани и регистрирани пред висши органи като Вас, нищо положително не са донесли на българите с увреждания! Уважаеми дами и господа! Информацията за достъпността на железопътния превоз в България, която Ви показа господин Коралски, е неистина! Нека да Ви опиша аз по какъв начин в действителност стоят нещата с ЖП-транспорта. Две посоки, София – Варна и София – Бургас, могат да се нарекат налични, само че доста условно. Така наречената досегаемост е обезпечена от три платформи по линиите – една в София, една във Варна и една в Бургас. Как става пътуването? Решава човек да пътува от София до Варна. Обажда се няколко дни по-рано на Централна гара София и декларира платформата.
В уречения ден отива час по-рано,
качват го във влака и отпътува за Варна. Същата процедура важи и за направление София – Бургас. Дотук добре. Но, в случай че желая да сляза в Стара Загора, с цел да се видя с другари там и по-късно да продължа за Бургас е, този каприз е неосъществим. В Стара Загора няма платформа! Това за господин Коралски може да значи наличен ЖП-транспорт, само че за мен не е. Пътувала съм с трен в Европа и знам разликата. Виж наличните авиосъобщения в действителност ме впечатлиха, защото аз даже не знаех, че има такива. Като цяло в България наличен превоз няма! Нито градски, нито междуградски, нито железопътен. Три платформи не вършат нищо повече с изключение на прословутата, неуместна, обичана на нашите политици, частична досегаемост. А по-голяма неистина от частичната досегаемост в политиките в областта на уврежданията няма! Дами и господа! И информацията за огромната и потребната роля на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, която Ви показаха българските делегати, беше цялостна и откровена неистина! Имено този съвет е камъкът, който от години тежи на шията на българите с увреждания. За последните двайсетина години нищо положително, нищо потребно, нищо работещо не е излязло от този съвет! За последните десетина години той е усвоил близо 50 милиона лв., без даже един път да е защитил правата на българите с увреждания. За последните двайсетина години този съвет е мутирал и се е трансформирал в основа на статуквото, от което се храни и живее.
Затова съветът брани с нокти и зъби
съществуващото състояние в областта на уврежданията в България. Та то е неговата витална среда, без която ще изчезне! В 99% от случаите
Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) легитимира държавната политика, която става все по- и по-нехуманна и нездравословна. Освен всичко останало, представителността на организациите в границите на съвета, един от най-важните критерии за национално посланичество, е извънредно противоречива. В огромна част от организациите членуват едни и същи хора, има случаи на мъртви души, има организации, чиито членове са единствено на хартия, има организации, чиято организационна история е извънредно съмнителна. Но очевидно страната и политиците ни в областта на уврежданията имат потребност от този съвет, с цел да поддържат преференциалното за тях статукво, с цел да легитимират неработещите си политики. Затова и българската делегация на 20-тата сесия на Комитета на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания още веднъж излъгаха, още веднъж предадоха нас, българите с увреждания, и опазиха политики, които безусловно ни убиват!
И най-после, Уважаеми дами и господа,
Нека да ви опиша и още нещо, което българските делегати скриха от Вас. В момента в цялата страна тече неопределен митинг на хора с увреждания, проведен и воден най-активно от майките на деца с увреждания. Всеки един от българските представители, които приказваха пред Вас на 3-ти и 4-ти септември, знае и е имал допир до черния митинг на българите с увреждания. Ние към този момент нямаме нито търпението нито желанието, нито силите да продължаваме да живеем в тези безчовечен условия. Неслучайно митингите са наречени Системата ни убива! Защото тя в действителност ни убива! Настояваме за промяна и ще настояваме до дъно! Надяваме се на поддръжка от съпричастни хора и съидейници. Надяваме се и на Вашата интервенция! "
Източник: Център за самостоятелен живот
"Казвам се Нина Жишева. От шейсет години пребивавам с увреждане – движа се с инвалидна количка, след прекаран в детството ми полиомиелит. Пиша Ви това писмо, не с цел да се оплача от ориста си, а с цел да споделя какъв брой потресена останах от недостойното показване на българската страна на 20-тата сесия на Комитета по правата на хората с увреждания.
Дами и господа, Вие бяхте най-безсрамно излъгани! Нищо от това, което беше докладвано от българските политици, не беше правилно! В България няма деинституционализация! Разказаха Ви какъв брой огромни домове за деца и възрастни хора с увреждания са били закрити и какъв брой дребни услуги в общността са основани, само че не Ви описаха, че този факт с нищо не трансформира живота на хората – те не престават да живеят по същия метод – безнадеждно, без поддръжка, без никакви вероятности за самостоятелен и заслужен живот. В България няма ясно открита жилищна политика за хора с увреждания! В България няма налична среда като една от най-важните предпоставки за самостоятелен живот в общността!
В тази връзка, уважаеми господин Татич ,
или не приемайте поканата на господин Коралски да посетите България, тъй като ще си останете някъде посред улицата, поради нескосени бордюри или просто доведете със себе си някой, който би могъл да ви придвижва на ръце понякога. Както вършат мои другари и близки с мен. В България се подменят термините и това заблуждава всеки, който няма директен допир до действителния живот тук. Когато политиците споделят услуга в общността, приказват за постройка в обещано обитаемо място, в която са настанени десетина индивида с увеждания, оставени на милостта на ориста. Но тези хора играят една доста значима роля за общността – те вземат решение проблемите с безработицата в обитаемото място. Всеки един от живеещите в услугата носи по 600-700 лв. на общината месечни държавни средства, обезпечава заплатите на десетина индивида личен състав във всяка една услуга. Този факт от години буди надълбоко възмущение у хора и организации, само че той е дотолкоз преференциален на статуквото, че всичките ни досегашни опити да променим каквото и да било, остават безуспешни. В България няма сполучливо обучение за деца и младежи с увреждания! Не тъй като българските деца са с невисок разсъдък или тъй като са необучаеми. Образованието за българчетата с увреждания към момента е недостъпно и непривлекателно поради липса на политики в региона.
Училищните здания са недостъпни
Като цяло, атмосферата в доста от учебните заведения е недружелюбна към другите деца, детските уреди не са налични за тях. Все още публикувана процедура е образованието на деца в профилирана среда, настрана от останалите. Дами и господа, в България няма персонална помощ! Това, което Ви описаха българските делегати, беше дотолкоз погрешно, че аз се изчервих от позор! За тях не знам. Всъщност, с цел да съм оптимално правилна – показаното беше единствено част от истината, а, както всички знаем, най-опасно и подмолно е да се изричат полуистини. Да, в България асистентски услуги се показват по разнообразни държавни стратегии и по локална Наредба на Столична община за асистенти за самостоятелен живот. Но, дами и господа, по тези стратегии се дават асистенти за по 2 до 4 часа дневно, без почивните дни в края на седмицата, като по предписание асистентите са родственици. Заплащането е повече от мизерно и даже в множеството случаи не се изравнява с минималната заплата за страната. Столичната разпоредба дава услугата единствено за хора, регистрирани на територията на Столична община и обслужва едвам 800-900 индивида, които би трябвало да покрият редица безсмислени условия. Почти за всички типове асистентски услуги се кандидатства всяка година, без да са настъпили никакви промени в събитията.
Нито стратегиите нито Наредбата работят
В интерес на хората с увреждания, а допълват фамилния бюджет, който в действителност не е забележителен, само че не това би трябвало да бъде предназначението на услугата. Освен това даването на услугата по този метод, обрича доста хора с увреждания да постъпят в домове за хора с увреждания, още веднъж наречени услуги, в случай че останат сами. Има даже случаи на хора, които умират за няколко дни, останали в дома си, откакто околните им си отидат от този свят. Дами и господа, и господин Коралски, и делегатите от МТСП и госпожа Мая Манолова знаят доста добре за всичко това, само че избраха да ви изброят едни цифри, едни средства, които с изключение на да бъдат прахосани и регистрирани пред висши органи като Вас, нищо положително не са донесли на българите с увреждания! Уважаеми дами и господа! Информацията за достъпността на железопътния превоз в България, която Ви показа господин Коралски, е неистина! Нека да Ви опиша аз по какъв начин в действителност стоят нещата с ЖП-транспорта. Две посоки, София – Варна и София – Бургас, могат да се нарекат налични, само че доста условно. Така наречената досегаемост е обезпечена от три платформи по линиите – една в София, една във Варна и една в Бургас. Как става пътуването? Решава човек да пътува от София до Варна. Обажда се няколко дни по-рано на Централна гара София и декларира платформата.
В уречения ден отива час по-рано,
качват го във влака и отпътува за Варна. Същата процедура важи и за направление София – Бургас. Дотук добре. Но, в случай че желая да сляза в Стара Загора, с цел да се видя с другари там и по-късно да продължа за Бургас е, този каприз е неосъществим. В Стара Загора няма платформа! Това за господин Коралски може да значи наличен ЖП-транспорт, само че за мен не е. Пътувала съм с трен в Европа и знам разликата. Виж наличните авиосъобщения в действителност ме впечатлиха, защото аз даже не знаех, че има такива. Като цяло в България наличен превоз няма! Нито градски, нито междуградски, нито железопътен. Три платформи не вършат нищо повече с изключение на прословутата, неуместна, обичана на нашите политици, частична досегаемост. А по-голяма неистина от частичната досегаемост в политиките в областта на уврежданията няма! Дами и господа! И информацията за огромната и потребната роля на Националния съвет за интеграция на хората с увреждания, която Ви показаха българските делегати, беше цялостна и откровена неистина! Имено този съвет е камъкът, който от години тежи на шията на българите с увреждания. За последните двайсетина години нищо положително, нищо потребно, нищо работещо не е излязло от този съвет! За последните десетина години той е усвоил близо 50 милиона лв., без даже един път да е защитил правата на българите с увреждания. За последните двайсетина години този съвет е мутирал и се е трансформирал в основа на статуквото, от което се храни и живее.
Затова съветът брани с нокти и зъби
съществуващото състояние в областта на уврежданията в България. Та то е неговата витална среда, без която ще изчезне! В 99% от случаите
Националния съвет за интеграция на хората с увреждания (НСИХУ) легитимира държавната политика, която става все по- и по-нехуманна и нездравословна. Освен всичко останало, представителността на организациите в границите на съвета, един от най-важните критерии за национално посланичество, е извънредно противоречива. В огромна част от организациите членуват едни и същи хора, има случаи на мъртви души, има организации, чиито членове са единствено на хартия, има организации, чиято организационна история е извънредно съмнителна. Но очевидно страната и политиците ни в областта на уврежданията имат потребност от този съвет, с цел да поддържат преференциалното за тях статукво, с цел да легитимират неработещите си политики. Затова и българската делегация на 20-тата сесия на Комитета на Организация на обединените нации за правата на хората с увреждания още веднъж излъгаха, още веднъж предадоха нас, българите с увреждания, и опазиха политики, които безусловно ни убиват!
И най-после, Уважаеми дами и господа,
Нека да ви опиша и още нещо, което българските делегати скриха от Вас. В момента в цялата страна тече неопределен митинг на хора с увреждания, проведен и воден най-активно от майките на деца с увреждания. Всеки един от българските представители, които приказваха пред Вас на 3-ти и 4-ти септември, знае и е имал допир до черния митинг на българите с увреждания. Ние към този момент нямаме нито търпението нито желанието, нито силите да продължаваме да живеем в тези безчовечен условия. Неслучайно митингите са наречени Системата ни убива! Защото тя в действителност ни убива! Настояваме за промяна и ще настояваме до дъно! Надяваме се на поддръжка от съпричастни хора и съидейници. Надяваме се и на Вашата интервенция! "
Източник: Център за самостоятелен живот
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ