Грешки за 2,75 млрд. лв. откри Сметната палата през 2022 г. в отчети на бюджетни организации
Неправилни регистрирания за 2,75 милиарда лева са поправени от Сметната палата през 2022 година при годишните финансови доклади на бюджетните организации. Това сочат данни от систематизирания отчет за резултатите от финансовите одити на висшата одитна институция на България, осъществени през 2022 година
През предходната година са осъществени 288 финансови одита на годишните финансови доклади на бюджетните организации за 2021 година Коригирани неправилни регистрирания във финансовите доклади на бюджетните организации в размер на 2,75 милиарда лева, до момента в който при финансови доклади за 2020 година са поправени неправилни регистрирания за 2,39 милиарда лева
Въз основа на осъществените одити е направен систематизиран отчет, който демонстрира забележителен брой на изразените от Сметната палата немодифицирани отзиви - 218 или 76% от всички изразени мнения). " Те са за годишните финансови доклади на бюджетните организации, които дават вярна и почтена визия за финансовото им положение, финансовите резултати от активността и паричните потоци. Обективната финансова информация е надеждна база за взимане на управнически решения на институционално, районно и национално равнище ", изясняват от отдитната институция.
От Сметната палата прецизират, че терминът немодифицирано мнение се употребява, когато докладът дава вярна и почтена визия за финансовото положение на организацията. Модифицираните отзиви биват: квалифицирано мнение - когато има основни неправилни регистрирания или пропуски на значима финансова информация, чийто резултат не е всеобхватен; негативно мнение - когато неправилните регистрирания или пропуски са както основни, по този начин и всеобхватни. Отказ от изложение на мнение има, когато инспекторът не е в положение да получи задоволителни и уместни одитни доказателства, което е както значително, по този начин и всеобхватно.
С цел възстановяване на отчетността на равнище обособена организация одитите започват още през отчетния интервал и се дава опция откритите от инспекторите неправилни регистрирания да се поправят до приключването им. В резултат на корекциите, направени от одитираните организации, броят на негативните отзиви е намалял с 89%. За сметка на това немодифицираните отзиви са нарастнали с 39%. Най-съществена смяна се регистрира при общините, при които немодифицираните отзиви са се нараснали с 48 бр. или с 55%. Същевременно относителният дял на изразените модифицирани отзиви е най-голям при финансовите одити на докладите на общините от всички бюджетни организации.
Сметната палата е изразила немодифицирано мнение за 218 бюджетни организации, квалифицирано мнение - за 59 бюджетни организации, негативно мнение - за 10 бюджетни организации и отвод от изложение на мнение - за 1 бюджетна организация.
При установени случаи на несъобразяване със законовите и други нормативни разпореждания, според член 57, алинея 1 от Закона за Сметната палата, са известени способените органи, които би трябвало да подхващат на ограничения. Агенцията за държавна финансова ревизия (АДФИ) е сезирана за нарушавания на шест министерства и ведомства, едно държавно висше учебно заведение и 53 общини, а прокуратурата - за едно централно ведомство. Държавното обвиняване е известено и за при установени данни за закононарушения при пет общини.
Съгласно член 49, алинея 3 от Закона за Сметната палата, одитни отчети са изпратени по подготвеност и на други органи за сведение или за предприемане на съответни дейности - Министерство на финансите (МФ), Националната организация за приходите (НАП, общински препоръки, Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ).
Слабости при правене на финансови доклади
В трите групи одитирани обекти - министерства и ведомства, държавни висши учебни заведения и общини, са засечени сходни недостатъци:
- проблеми при идентифицирането и използването на правила от Закона за счетоводството;
- неспазване на напътствията на Министерството на финансите по отношение на задължението за осъществяване на обзор за амортизация на дълготрайните активи;
- неспазване на напътствията на Министерството на финансите по отношение на задбалансово отчитане на поетите и осъществени задължения и/или зародилите нови задължения за разноски, условни вземания и отговорности и др.;
- неправилни регистрирания във връзка с класифицирането на приходите и разноските, активите и пасивите по съответните параграфи и подпараграфи от Единната бюджетна подредба и сметки от Сметкоплана на бюджетните организации.
Демократична България пита Сметната палата за какво се бавят с години одитите на 14 общини и 6 институции
Ивайло Мирчев и Мартин Димитров насочат въпроса в писма до шефа одитния орган
Слабости при организацията на финансовата отчетност
Сметната палата разпознава следните предпоставки за съответните нередности в годишните финансов доклади:
- неефикасен надзор от първостепенните разпоредители към разпоредителите от по-ниска степен с бюджет върху воденето на счетоводна отчетност и бюджетната дисциплинираност, по отношение на пълнотата и достоверността на информацията;
- липсва условие в нормативната уредба за генериране на унифицирана база данни за всички счетоводни записвания на начислена и касова основа в системата на първостепенния разпоредник с бюджет;
- непълен административен потенциал, изключително в общините.
Аналогични проблеми и предпоставки за регистрирани от Сметната палата и през предходните години.
Приемливост на рамката за финансово отчитане в обществения бранш
Докладът на одитната институция показва финансовата отчетност в обществения бранш, като стартира от одитното мнение на една бюджетна организация през систематизирани количествени данни, формулиране на най-честите недостатъци и аргументите за тях и доближава до систематизирано умозаключение за нормативната рамка за отчетност в обществения бранш. В него се показва, че удовлетворяването на високите условия за финансово отчитане е сложено под риск в България поради:
- създаване на условията за финансова отчетност на бюджетните предприятия на основа на счетоводни стандарти, предопределени за частния сектор;
- неналичието на консолидирана рамка за финансово отчитане, за сметка на голям брой общи и самостоятелни инструкции за реализиране на отчетността.
Сметната палата предлага да бъде преосмислена рамката за финансова отчетност в България и в тази връзка желае по-скоро стартира подготовката за приемане на Международните счетоводни стандарти за обществения бранш (МССПС) или на Европейски счетоводни стандарти за обществения бранш (ЕССПС), поради условията на Закона за обществените финанси.
Сметната палата поддържа следните промени:
- цялостното използване на правилото за настоящо начисляване в обществения бранш, което ще обезпечи база за правилно премерване и обмисляне на дейностите в обществения сектор;
- приемането на консолидирана рамка за финансово отчитане в обществения бранш, която да размени настоящата сега рамка, състояща се от голям брой общи и самостоятелни инструкции за реализиране на отчетността;
- самодейността за основаване и приемане на ЕССПС, с което ще се увеличи качеството и прозрачността на финансовото отчитане в обществения бранш и ще се основат условия за реализиране на по-добро финансово ръководство на публичните запаси и обществения дълг;
- напъните на Министерство на финансите за модернизиране на счетоводството в обществения бранш, като Сметната палата ще продължава да дава справедлива оценка на степента на развиване на финансовата отчетност.
През предходната година са осъществени 288 финансови одита на годишните финансови доклади на бюджетните организации за 2021 година Коригирани неправилни регистрирания във финансовите доклади на бюджетните организации в размер на 2,75 милиарда лева, до момента в който при финансови доклади за 2020 година са поправени неправилни регистрирания за 2,39 милиарда лева
Въз основа на осъществените одити е направен систематизиран отчет, който демонстрира забележителен брой на изразените от Сметната палата немодифицирани отзиви - 218 или 76% от всички изразени мнения). " Те са за годишните финансови доклади на бюджетните организации, които дават вярна и почтена визия за финансовото им положение, финансовите резултати от активността и паричните потоци. Обективната финансова информация е надеждна база за взимане на управнически решения на институционално, районно и национално равнище ", изясняват от отдитната институция.
От Сметната палата прецизират, че терминът немодифицирано мнение се употребява, когато докладът дава вярна и почтена визия за финансовото положение на организацията. Модифицираните отзиви биват: квалифицирано мнение - когато има основни неправилни регистрирания или пропуски на значима финансова информация, чийто резултат не е всеобхватен; негативно мнение - когато неправилните регистрирания или пропуски са както основни, по този начин и всеобхватни. Отказ от изложение на мнение има, когато инспекторът не е в положение да получи задоволителни и уместни одитни доказателства, което е както значително, по този начин и всеобхватно.
С цел възстановяване на отчетността на равнище обособена организация одитите започват още през отчетния интервал и се дава опция откритите от инспекторите неправилни регистрирания да се поправят до приключването им. В резултат на корекциите, направени от одитираните организации, броят на негативните отзиви е намалял с 89%. За сметка на това немодифицираните отзиви са нарастнали с 39%. Най-съществена смяна се регистрира при общините, при които немодифицираните отзиви са се нараснали с 48 бр. или с 55%. Същевременно относителният дял на изразените модифицирани отзиви е най-голям при финансовите одити на докладите на общините от всички бюджетни организации.
Сметната палата е изразила немодифицирано мнение за 218 бюджетни организации, квалифицирано мнение - за 59 бюджетни организации, негативно мнение - за 10 бюджетни организации и отвод от изложение на мнение - за 1 бюджетна организация.
При установени случаи на несъобразяване със законовите и други нормативни разпореждания, според член 57, алинея 1 от Закона за Сметната палата, са известени способените органи, които би трябвало да подхващат на ограничения. Агенцията за държавна финансова ревизия (АДФИ) е сезирана за нарушавания на шест министерства и ведомства, едно държавно висше учебно заведение и 53 общини, а прокуратурата - за едно централно ведомство. Държавното обвиняване е известено и за при установени данни за закононарушения при пет общини.
Съгласно член 49, алинея 3 от Закона за Сметната палата, одитни отчети са изпратени по подготвеност и на други органи за сведение или за предприемане на съответни дейности - Министерство на финансите (МФ), Националната организация за приходите (НАП, общински препоръки, Националното съдружие на общините в Република България (НСОРБ).
Слабости при правене на финансови доклади
В трите групи одитирани обекти - министерства и ведомства, държавни висши учебни заведения и общини, са засечени сходни недостатъци:
- проблеми при идентифицирането и използването на правила от Закона за счетоводството;
- неспазване на напътствията на Министерството на финансите по отношение на задължението за осъществяване на обзор за амортизация на дълготрайните активи;
- неспазване на напътствията на Министерството на финансите по отношение на задбалансово отчитане на поетите и осъществени задължения и/или зародилите нови задължения за разноски, условни вземания и отговорности и др.;
- неправилни регистрирания във връзка с класифицирането на приходите и разноските, активите и пасивите по съответните параграфи и подпараграфи от Единната бюджетна подредба и сметки от Сметкоплана на бюджетните организации.
Демократична България пита Сметната палата за какво се бавят с години одитите на 14 общини и 6 институции
Ивайло Мирчев и Мартин Димитров насочат въпроса в писма до шефа одитния орган
Слабости при организацията на финансовата отчетност
Сметната палата разпознава следните предпоставки за съответните нередности в годишните финансов доклади:
- неефикасен надзор от първостепенните разпоредители към разпоредителите от по-ниска степен с бюджет върху воденето на счетоводна отчетност и бюджетната дисциплинираност, по отношение на пълнотата и достоверността на информацията;
- липсва условие в нормативната уредба за генериране на унифицирана база данни за всички счетоводни записвания на начислена и касова основа в системата на първостепенния разпоредник с бюджет;
- непълен административен потенциал, изключително в общините.
Аналогични проблеми и предпоставки за регистрирани от Сметната палата и през предходните години.
Приемливост на рамката за финансово отчитане в обществения бранш
Докладът на одитната институция показва финансовата отчетност в обществения бранш, като стартира от одитното мнение на една бюджетна организация през систематизирани количествени данни, формулиране на най-честите недостатъци и аргументите за тях и доближава до систематизирано умозаключение за нормативната рамка за отчетност в обществения бранш. В него се показва, че удовлетворяването на високите условия за финансово отчитане е сложено под риск в България поради:
- създаване на условията за финансова отчетност на бюджетните предприятия на основа на счетоводни стандарти, предопределени за частния сектор;
- неналичието на консолидирана рамка за финансово отчитане, за сметка на голям брой общи и самостоятелни инструкции за реализиране на отчетността.
Сметната палата предлага да бъде преосмислена рамката за финансова отчетност в България и в тази връзка желае по-скоро стартира подготовката за приемане на Международните счетоводни стандарти за обществения бранш (МССПС) или на Европейски счетоводни стандарти за обществения бранш (ЕССПС), поради условията на Закона за обществените финанси.
Сметната палата поддържа следните промени:
- цялостното използване на правилото за настоящо начисляване в обществения бранш, което ще обезпечи база за правилно премерване и обмисляне на дейностите в обществения сектор;
- приемането на консолидирана рамка за финансово отчитане в обществения бранш, която да размени настоящата сега рамка, състояща се от голям брой общи и самостоятелни инструкции за реализиране на отчетността;
- самодейността за основаване и приемане на ЕССПС, с което ще се увеличи качеството и прозрачността на финансовото отчитане в обществения бранш и ще се основат условия за реализиране на по-добро финансово ръководство на публичните запаси и обществения дълг;
- напъните на Министерство на финансите за модернизиране на счетоводството в обществения бранш, като Сметната палата ще продължава да дава справедлива оценка на степента на развиване на финансовата отчетност.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ