ВАС върна за ново разглеждане делото за лиценза на „Еврофутбол“
Неправилен е изводът на съда за липса на първата причина
Върховният административен съд анулира решението по административно дело на Административен съд София – град и върна делото за ново разглеждане от различен състав на същия съд. Казусът се отнася до отнемането на лиценза на „ Еврофутбол “ ООД.
Първоинстанционният съд е отменил Решение №48 от 25.03.2020 година на Държавната комисия по хазарта (ДХК), с което е приложена насилствена административна мярка (ПАМ) – краткотрайно лишаване за период от три месеца на публикуван лиценз за образуване на хазартни игри за залагания върху резултати от спортни надпревари и надбягвания с коне и кучета, оповестиха от Върховен административен съд.
Върховните магистрати одобряват, че първоинстанционният съд е постановил решение без да са изяснени съответстващите обстоятелства и условия и без да са разисквани мненията на страните в тяхната целокупност. По този метод е е позволено значително нарушаване на съдопроизводствените правила. Поради това обжалваното решение е погрешно и следва да бъде анулирано, а делото следва да бъде върнато на различен състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да откри всички обстоятелства и условия от голяма важност за решение на делото, като за тази цел събере нужните доказателства и ги разиска в тяхната цялост
Държавната комисия по хазарта ползва насилствена административна мярка - лишаване за период от 3 до 6 месеца на издадения лиценз, когато лицето по член 4 или по член 8, алинея 1, т. 1 има просрочени обществени отговорности в размер над 5000 лева и не е показано поръчителство в размер на главницата и лихвите. Следователно за издаване на акта е належащо кумулативното съществуване на две предпоставки. Това са просрочени обществени отговорности над 5 000 лв. и не е показано поръчителство в размер на главницата и лихвите.
Неправилен е изводът на съда за липса на първата причина.
Обратно на признатото от съда е, че насилствената мярка може да се приложи единствено след влизане в действие на акта, с който са открити обществените отговорности. За да е налице първата причина, задоволително е обществените отговорности да са открити и изискуеми, т. е. да има публикуван акт, с който са открити по съображение и размер, и да е настъпил техният падеж.
Обжалването на акта, с който са открити, е ирелевантно събитие за решение на разногласието, защото актът има авансово осъществяване, което е позволено с влезнало в действие предписание на неговия издател. То е било предмет на правосъден надзор по адм.д. №2034/2020 година на Административен съд София – град, завършило с Определение №1496 от 21.02.2020 година, оставено в действие с Определение №3959 от 23.03.2020 година на Върховен административен съд по адм.д. №3251/2020 година Доколкото все още на използване на мярката няма влезнало в действие правосъдно решение, с което се анулира подлежащият на авансово осъществяване акта за определяне на обществени държавни вземания (АУПДВ), административният орган вярно е приел, че откритите с акта обществени отговорности са зародили в тежест на титуляря на лиценза и са изискуеми.
Относно втората причина за издаване на акта, съдът погрешно приема, че обезпечението следва да бъде показано от задълженото лице след влизане в действие на акта. Според наредбите на закона неплатените в период държавни такси и лихви за веселба подлежат на наложително осъществяване от обществен реализатор по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По делото е останал неуточнен въпросът по кое време АУПДВ е изпратен за осъществяване на обществен реализатор, по кое време е формирано изпълнителното произвеждане и какви дейности са подхванати за осъществяването на АУПДВ, какви обезпечителни ограничения са препоръчани, надлежно наложени все още на издаване на акта за краткотрайно лишаване на лиценза, налице ли е съобщение по чл.221, алинея 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и привързан ли е длъжникът със период да насочи предложение за поръчителство.
Съдът не е съобразил и обстоятелството, че все още на издаване на оспорвания административен акт (25.03.2020 г.) е оповестено изключително състояние в страната, като след събиране на посочените нагоре доказателства, следва да бъде осъществена преценка кои ограничения от плануваните в Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година са били използвани в сегашния случай и дали процесният административен акт е съгласуван с тях.
Решението на Върховен административен съд по административно дело № 10195 от 2020 година е дефинитивно.
Върховният административен съд анулира решението по административно дело на Административен съд София – град и върна делото за ново разглеждане от различен състав на същия съд. Казусът се отнася до отнемането на лиценза на „ Еврофутбол “ ООД.
Първоинстанционният съд е отменил Решение №48 от 25.03.2020 година на Държавната комисия по хазарта (ДХК), с което е приложена насилствена административна мярка (ПАМ) – краткотрайно лишаване за период от три месеца на публикуван лиценз за образуване на хазартни игри за залагания върху резултати от спортни надпревари и надбягвания с коне и кучета, оповестиха от Върховен административен съд.
Върховните магистрати одобряват, че първоинстанционният съд е постановил решение без да са изяснени съответстващите обстоятелства и условия и без да са разисквани мненията на страните в тяхната целокупност. По този метод е е позволено значително нарушаване на съдопроизводствените правила. Поради това обжалваното решение е погрешно и следва да бъде анулирано, а делото следва да бъде върнато на различен състав от същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане на делото съдът следва да откри всички обстоятелства и условия от голяма важност за решение на делото, като за тази цел събере нужните доказателства и ги разиска в тяхната цялост
Държавната комисия по хазарта ползва насилствена административна мярка - лишаване за период от 3 до 6 месеца на издадения лиценз, когато лицето по член 4 или по член 8, алинея 1, т. 1 има просрочени обществени отговорности в размер над 5000 лева и не е показано поръчителство в размер на главницата и лихвите. Следователно за издаване на акта е належащо кумулативното съществуване на две предпоставки. Това са просрочени обществени отговорности над 5 000 лв. и не е показано поръчителство в размер на главницата и лихвите.
Неправилен е изводът на съда за липса на първата причина.
Обратно на признатото от съда е, че насилствената мярка може да се приложи единствено след влизане в действие на акта, с който са открити обществените отговорности. За да е налице първата причина, задоволително е обществените отговорности да са открити и изискуеми, т. е. да има публикуван акт, с който са открити по съображение и размер, и да е настъпил техният падеж.
Обжалването на акта, с който са открити, е ирелевантно събитие за решение на разногласието, защото актът има авансово осъществяване, което е позволено с влезнало в действие предписание на неговия издател. То е било предмет на правосъден надзор по адм.д. №2034/2020 година на Административен съд София – град, завършило с Определение №1496 от 21.02.2020 година, оставено в действие с Определение №3959 от 23.03.2020 година на Върховен административен съд по адм.д. №3251/2020 година Доколкото все още на използване на мярката няма влезнало в действие правосъдно решение, с което се анулира подлежащият на авансово осъществяване акта за определяне на обществени държавни вземания (АУПДВ), административният орган вярно е приел, че откритите с акта обществени отговорности са зародили в тежест на титуляря на лиценза и са изискуеми.
Относно втората причина за издаване на акта, съдът погрешно приема, че обезпечението следва да бъде показано от задълженото лице след влизане в действие на акта. Според наредбите на закона неплатените в период държавни такси и лихви за веселба подлежат на наложително осъществяване от обществен реализатор по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
По делото е останал неуточнен въпросът по кое време АУПДВ е изпратен за осъществяване на обществен реализатор, по кое време е формирано изпълнителното произвеждане и какви дейности са подхванати за осъществяването на АУПДВ, какви обезпечителни ограничения са препоръчани, надлежно наложени все още на издаване на акта за краткотрайно лишаване на лиценза, налице ли е съобщение по чл.221, алинея 6 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс и привързан ли е длъжникът със период да насочи предложение за поръчителство.
Съдът не е съобразил и обстоятелството, че все още на издаване на оспорвания административен акт (25.03.2020 г.) е оповестено изключително състояние в страната, като след събиране на посочените нагоре доказателства, следва да бъде осъществена преценка кои ограничения от плануваните в Закона за ограниченията и дейностите по време на изключителното състояние, оповестено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 година са били използвани в сегашния случай и дали процесният административен акт е съгласуван с тях.
Решението на Върховен административен съд по административно дело № 10195 от 2020 година е дефинитивно.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ