Сблъсък: Успех ли е представянето на ПП-ДБ на тези избори или дългосрочно поражение?
Непосредствено след изборите в неделя, а евентуално и дълго след тях, гласоподавателите на " Продължаваме промяната-Демократична България " (а и освен те) сигурно се питат и ще продължат да се питат триумф ли е представянето на обединението или не. Или: в какво съумя тя и в какво не.
Без да заемат непримиримо крайни позиции, два противоположни, задълбочени и аргументирани отговора на този въпрос дават в своите профили във фейсбук две значими и авторитетни обществени персони, свързани по един или различен метод с ПП-ДБ и по-конкретно с " Да, България! ".
За настоящия и евентуално предстоящ народен представител Манол Пейков представянето на ПП-ДБ е по-скоро триумф – поради добавените спрямо предходните избори десетки хиляди гласове, извоюваното едно депутатско място повече и обстоятелството, че това е единствената политическа мощ от досегашните в Народното събрание, която не губи мандати. Според Пейков аргументите за това, че ПП-ДБ още веднъж не съумя да заеме водеща роля в ръководството на страната, са справедливи.
Професор Александър Кьосев, в миналото взел участие в основаването на " Да, България! ", а след това отдръпнал се от интензивно присъединяване в политиката, прави оценка представянето на ПП-ДБ като дълготрайно проваляне. Той в детайли изрежда в какво съгласно него обединението не е съумяла. За него аргументите за това, че тя за следващ път остава надалеч от мечтаното въздействие върху ръководството на страната, са по-скоро субективни, резултат от стратегически и тактически неточности.
Mediapool ви предлага тези две позиции по реда на хронологическата им поява в общественото пространство.
МАНОЛ ПЕЙКОВ
Не знам какво тъкмо сте си представяли вие, само че аз смятам обстоятелството, че ПП-ДБ резервира броя мандати от предходния парламент (дори ги усилва с един), по-скоро за триумф – изключително след кръговата защита, в която се оказахме от декември насам, изобилните ежедневни клюки по наш адрес и скалъпения скандал към трагичния случай в Петрохан.
И не, София и Пловдив не са България. Все о щ е не са. Да не приказваме, че ПП-ДБ е е д и н с т в е н а т а партия/коалиция, която не губи мандати – до момента в който ГЕРБ и ДПС–Ново начало се спихват на половина, " Възраждане " – на ⅓, а останалите участници в предходния парламент (БСП, Величие, МЕЧ, ИТН) са изхвърлени през борда.
За да има ПП-ДБ (или която и да е партия/коалиция с нашата ценностна и идеологическа ориентация) водеща роля в ръководството на страната, ни е нужна солидна междинна класа, децентрализация и равнене на класовите неравенства, плюс фундаментални промени в образованието – както и доста повишение на благоденствието на междинния българин.
Дотогава ролята ни би трябвало да бъде на балансьор, просветник и ръчна спирачка на всеки опит за преориентиране на посоката на развиване на страната.
А що се отнася до партията на Радев – новината (шокираща за мнозина, в това число и за мен) за извоюваното от нея парламентарно болшинство има и добра страна: ц я л а т а отговорност за сформиране на работещо държавно управление, което да се оправи с проблемите на България – от корупцията, през обществените неравенства до акомодацията към новата валута и обвързваните с това разтърсвания – в този момент пада на техните рамене.
Лично аз, въпреки н и к о г а да не съм давал гласа си за Радев (дори в най-древни времена, когато проруския му уклон беше ловко прикрит), постоянно съм считал, че путинофилията му е най-много фасадна – и че главната ѝ функционалност е посредством нея да отвори оптимално изборния си чадър (което и съумя да направи – информация: т о т а л н и я срив на " Възраждане ", които единствено допреди няколко месеца бяха наперили гребен и се канеха да влизат в ръководството на страната).
Дано не бъркам – само че не виждам у Радев оня остроумен, пъклен и пореден путинист, който би заложил на карта европейското бъдеще на България поради лични ползи и/или зависимости. (Честно казано, не виждам у него и нужния за това темперамент.)
Смятам, че че ще поддържа хладна и умерена политика по отношение на Европа, като си оставя малки врати на изток – само че не ги отваря прекомерно необятно.
Във всеки случай: когато взеха властта в края на 2024 година, Борисов и сътрудниците му нямаха н и к а к в о желание да поемат курс към еврозоната; нямаше и да го сторят, в случай че не беше възходящото стеснение от ежедневния политически напън, който упражнявахме върху тях.
В този смисъл, ППДБ имаше безусловно р е ш а в а щ а роля за влизането на България в еврозоната – което в сегашния политически подтекст наподобява още по-важно и по-з н а ч и м о, тъй като играе ролята на спомагателен защитен механизъм против възможни щения у новите ръководещи за оттегляне в посока Русия.
В умозаключение – дано въпреки всичко не забравяме, че това са единствено разсъждения на коляно в дребните часове на нощта.
Единственото несъмнено нещо е, че ни следва извънредно трагичен политически сезон.
Мога да ви обещая едно: ще бъдем там – най-малко тези от нас, които бъдат определени – с цел да пазиме нашите полезности. Всеки ден. Всяка минута.
И да се борим за свободата, европейското бъдеще и благоденствието на България.
АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ
Моят другар, депутатът Манол Пейков, е разгласил на своята стена споделеното от мен по-долу. Не съм склонен с Манол, който мисля за собствен политически представител. Аз напуснах мълчешком " Да, България! " преди повече от две години и от този момент, от обикновен морал и цивилен интерес, не съм си разрешавал да подлагам на критика намерено обединението ПП-ДБ, въпреки че до момента постоянно съм дал своя вот за нея. Мисля обаче, че време пристигна да си приказваме истини, а не да ги замазваме. Затова ще възразя намерено на Манол. Ще приказвам, несъмнено, от лична вероятност.
Това, че сме нараснали с 60 000 гласа нашата поддръжка е, несъмнено, извънредно незадоволително. Не можах сигурно да установя, какъв брой хиляди от тази поддръжка е отишла при Радев, само че явно не са малко. При повишение на общата изборна интензивност преливането на електорални единици от една партия в друга, не може да бъде наречено триумф. Не може да бъде наименуван наш триумф и неуспехът на други партии.
В какво обаче ние не успяхме
• Да бъдем лице на смяната. Да, България, беше основана единствено преди 9 години: тогава имахме упоритостта да бъдем такова лидерско лице. Постепенно, по-различни аргументи, позволихме на хората, с изключение на на твърдия ни електорат, да ни видят като част от статуквото и проваления политическия хайлайф, който се бори за депутатски места, а не за посланичество на своите гласоподаватели и за водаческо място в българските политически процеси. Това разреши на мнозина да ни назовават " експерти по оцеляване ", а ние, в случай че доста желаеме, може и да се назоваваме " балансьори ".
• Пропуснахме действителната опция да оглавим и да поведем разнородните по състав свръх-мащабни митинги. Тук би трябвало доста, доста да се мисли и проучва – за какво? Това е изключително годно за неспособността на ПП-ДБ да завоюва повече от така наречен потомство Z. Просто ги изпуснахме, позволихме им да мислят за нас като за част от статуквото.
• Най-важното: Манол Пейков ни кара да чакаме в България да се сътвори " солидна междинна класа, децентрализация и равнене на класовите неравенства, плюс фундаментални промени в образованието ". Подобен мотив мен единствено ме втрещява и натъжава. Кой ли ще я сътвори, Радев ли? И по кое време ще стане това, след някакви утопични десетилетия? Партиите нямат за непостижима задача да основават и ръководят обществени процеси, те би трябвало да водят самодейни и съответни политики, на национално равнище и по места. Тя би трябвало да включва основаване и поддържане на локални партийни структури, които да бъдат стабилно дейни през годините – вместо това партийното строителство беше съвсем зарязано, локалните деятели – оставени на ориста си, надалеч от софийския " център ", в извънредно сложна връзка с " управлението ", което от ден на ден придобиваше личен темперамент.
• Към това се прибави съвсем отсъстващата акция и неспособността за същински пробив във подвластните медии. Не беше основана и лична медия, която да съставлява явен обществен глас в наша отбрана.
• Към това се прибави и неспособността за сполучлив спешен мениджмънт след аферата " Петрохан ".
• Към това се прибавиха и безумните дрязги вътре в обединението и отстраняването от листите на Божанков – забележими извън спорове по време на предизборна битка! Съперничествата в управлението на обединението (както сподели един другар, " доста вождове, неявяване на водач " ) са явни и за необятната аудитория и не внушават доверие.
• Към това се прибави и неявяване на същински разбор на голямата неточност, наречена " сглобка " и неспособността дребното ѝ позитивни резултати (еврозоната и приемането на еврото) да бъдат същински, дейно комуникирани.
• Само от подигравка слагам на последно място съвсем невидимата стратегия на обединението и това, че обществото по този начин и не получи визия за цели, разнообразни от думата " анти- ". Не е допустимо да се продължава смяната без ясна за всички визия, съответни цели и цели, а не поглъщане в експертни детайлности.
Предстоят президентски избори. Ако желаеме да имаме някакъв късмет, би трябвало да стартираме от истината, единствено върху нея би трябвало да се надгражда. И ни е нужна бързо, доста бързо печеливша кандидатура.
Тук дефинирам нещата по този начин, както ги разбирам аз самият и главното ми обръщение – обръщение на елементарна електорална единица, която вие, Маноле, би трябвало да представлявате - е просто: не представяйте за триумф това, което е дълготрайно проваляне. Помнете, че представлявате хора, които считат, че истината е значима.
Без да заемат непримиримо крайни позиции, два противоположни, задълбочени и аргументирани отговора на този въпрос дават в своите профили във фейсбук две значими и авторитетни обществени персони, свързани по един или различен метод с ПП-ДБ и по-конкретно с " Да, България! ".
За настоящия и евентуално предстоящ народен представител Манол Пейков представянето на ПП-ДБ е по-скоро триумф – поради добавените спрямо предходните избори десетки хиляди гласове, извоюваното едно депутатско място повече и обстоятелството, че това е единствената политическа мощ от досегашните в Народното събрание, която не губи мандати. Според Пейков аргументите за това, че ПП-ДБ още веднъж не съумя да заеме водеща роля в ръководството на страната, са справедливи.
Професор Александър Кьосев, в миналото взел участие в основаването на " Да, България! ", а след това отдръпнал се от интензивно присъединяване в политиката, прави оценка представянето на ПП-ДБ като дълготрайно проваляне. Той в детайли изрежда в какво съгласно него обединението не е съумяла. За него аргументите за това, че тя за следващ път остава надалеч от мечтаното въздействие върху ръководството на страната, са по-скоро субективни, резултат от стратегически и тактически неточности.
Mediapool ви предлага тези две позиции по реда на хронологическата им поява в общественото пространство.
МАНОЛ ПЕЙКОВ
Не знам какво тъкмо сте си представяли вие, само че аз смятам обстоятелството, че ПП-ДБ резервира броя мандати от предходния парламент (дори ги усилва с един), по-скоро за триумф – изключително след кръговата защита, в която се оказахме от декември насам, изобилните ежедневни клюки по наш адрес и скалъпения скандал към трагичния случай в Петрохан.
И не, София и Пловдив не са България. Все о щ е не са. Да не приказваме, че ПП-ДБ е е д и н с т в е н а т а партия/коалиция, която не губи мандати – до момента в който ГЕРБ и ДПС–Ново начало се спихват на половина, " Възраждане " – на ⅓, а останалите участници в предходния парламент (БСП, Величие, МЕЧ, ИТН) са изхвърлени през борда.
За да има ПП-ДБ (или която и да е партия/коалиция с нашата ценностна и идеологическа ориентация) водеща роля в ръководството на страната, ни е нужна солидна междинна класа, децентрализация и равнене на класовите неравенства, плюс фундаментални промени в образованието – както и доста повишение на благоденствието на междинния българин.
Дотогава ролята ни би трябвало да бъде на балансьор, просветник и ръчна спирачка на всеки опит за преориентиране на посоката на развиване на страната.
А що се отнася до партията на Радев – новината (шокираща за мнозина, в това число и за мен) за извоюваното от нея парламентарно болшинство има и добра страна: ц я л а т а отговорност за сформиране на работещо държавно управление, което да се оправи с проблемите на България – от корупцията, през обществените неравенства до акомодацията към новата валута и обвързваните с това разтърсвания – в този момент пада на техните рамене.
Лично аз, въпреки н и к о г а да не съм давал гласа си за Радев (дори в най-древни времена, когато проруския му уклон беше ловко прикрит), постоянно съм считал, че путинофилията му е най-много фасадна – и че главната ѝ функционалност е посредством нея да отвори оптимално изборния си чадър (което и съумя да направи – информация: т о т а л н и я срив на " Възраждане ", които единствено допреди няколко месеца бяха наперили гребен и се канеха да влизат в ръководството на страната).
Дано не бъркам – само че не виждам у Радев оня остроумен, пъклен и пореден путинист, който би заложил на карта европейското бъдеще на България поради лични ползи и/или зависимости. (Честно казано, не виждам у него и нужния за това темперамент.)
Смятам, че че ще поддържа хладна и умерена политика по отношение на Европа, като си оставя малки врати на изток – само че не ги отваря прекомерно необятно.
Във всеки случай: когато взеха властта в края на 2024 година, Борисов и сътрудниците му нямаха н и к а к в о желание да поемат курс към еврозоната; нямаше и да го сторят, в случай че не беше възходящото стеснение от ежедневния политически напън, който упражнявахме върху тях.
В този смисъл, ППДБ имаше безусловно р е ш а в а щ а роля за влизането на България в еврозоната – което в сегашния политически подтекст наподобява още по-важно и по-з н а ч и м о, тъй като играе ролята на спомагателен защитен механизъм против възможни щения у новите ръководещи за оттегляне в посока Русия.
В умозаключение – дано въпреки всичко не забравяме, че това са единствено разсъждения на коляно в дребните часове на нощта.
Единственото несъмнено нещо е, че ни следва извънредно трагичен политически сезон.
Мога да ви обещая едно: ще бъдем там – най-малко тези от нас, които бъдат определени – с цел да пазиме нашите полезности. Всеки ден. Всяка минута.
И да се борим за свободата, европейското бъдеще и благоденствието на България.
АЛЕКСАНДЪР КЬОСЕВ
Моят другар, депутатът Манол Пейков, е разгласил на своята стена споделеното от мен по-долу. Не съм склонен с Манол, който мисля за собствен политически представител. Аз напуснах мълчешком " Да, България! " преди повече от две години и от този момент, от обикновен морал и цивилен интерес, не съм си разрешавал да подлагам на критика намерено обединението ПП-ДБ, въпреки че до момента постоянно съм дал своя вот за нея. Мисля обаче, че време пристигна да си приказваме истини, а не да ги замазваме. Затова ще възразя намерено на Манол. Ще приказвам, несъмнено, от лична вероятност.
Това, че сме нараснали с 60 000 гласа нашата поддръжка е, несъмнено, извънредно незадоволително. Не можах сигурно да установя, какъв брой хиляди от тази поддръжка е отишла при Радев, само че явно не са малко. При повишение на общата изборна интензивност преливането на електорални единици от една партия в друга, не може да бъде наречено триумф. Не може да бъде наименуван наш триумф и неуспехът на други партии.
В какво обаче ние не успяхме
• Да бъдем лице на смяната. Да, България, беше основана единствено преди 9 години: тогава имахме упоритостта да бъдем такова лидерско лице. Постепенно, по-различни аргументи, позволихме на хората, с изключение на на твърдия ни електорат, да ни видят като част от статуквото и проваления политическия хайлайф, който се бори за депутатски места, а не за посланичество на своите гласоподаватели и за водаческо място в българските политически процеси. Това разреши на мнозина да ни назовават " експерти по оцеляване ", а ние, в случай че доста желаеме, може и да се назоваваме " балансьори ".
• Пропуснахме действителната опция да оглавим и да поведем разнородните по състав свръх-мащабни митинги. Тук би трябвало доста, доста да се мисли и проучва – за какво? Това е изключително годно за неспособността на ПП-ДБ да завоюва повече от така наречен потомство Z. Просто ги изпуснахме, позволихме им да мислят за нас като за част от статуквото.
• Най-важното: Манол Пейков ни кара да чакаме в България да се сътвори " солидна междинна класа, децентрализация и равнене на класовите неравенства, плюс фундаментални промени в образованието ". Подобен мотив мен единствено ме втрещява и натъжава. Кой ли ще я сътвори, Радев ли? И по кое време ще стане това, след някакви утопични десетилетия? Партиите нямат за непостижима задача да основават и ръководят обществени процеси, те би трябвало да водят самодейни и съответни политики, на национално равнище и по места. Тя би трябвало да включва основаване и поддържане на локални партийни структури, които да бъдат стабилно дейни през годините – вместо това партийното строителство беше съвсем зарязано, локалните деятели – оставени на ориста си, надалеч от софийския " център ", в извънредно сложна връзка с " управлението ", което от ден на ден придобиваше личен темперамент.
• Към това се прибави съвсем отсъстващата акция и неспособността за същински пробив във подвластните медии. Не беше основана и лична медия, която да съставлява явен обществен глас в наша отбрана.
• Към това се прибави и неспособността за сполучлив спешен мениджмънт след аферата " Петрохан ".
• Към това се прибавиха и безумните дрязги вътре в обединението и отстраняването от листите на Божанков – забележими извън спорове по време на предизборна битка! Съперничествата в управлението на обединението (както сподели един другар, " доста вождове, неявяване на водач " ) са явни и за необятната аудитория и не внушават доверие.
• Към това се прибави и неявяване на същински разбор на голямата неточност, наречена " сглобка " и неспособността дребното ѝ позитивни резултати (еврозоната и приемането на еврото) да бъдат същински, дейно комуникирани.
• Само от подигравка слагам на последно място съвсем невидимата стратегия на обединението и това, че обществото по този начин и не получи визия за цели, разнообразни от думата " анти- ". Не е допустимо да се продължава смяната без ясна за всички визия, съответни цели и цели, а не поглъщане в експертни детайлности.
Предстоят президентски избори. Ако желаеме да имаме някакъв късмет, би трябвало да стартираме от истината, единствено върху нея би трябвало да се надгражда. И ни е нужна бързо, доста бързо печеливша кандидатура.
Тук дефинирам нещата по този начин, както ги разбирам аз самият и главното ми обръщение – обръщение на елементарна електорална единица, която вие, Маноле, би трябвало да представлявате - е просто: не представяйте за триумф това, което е дълготрайно проваляне. Помнете, че представлявате хора, които считат, че истината е значима.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ