ИТН диван чапраз
Непонятното става по-понятно, щом придобие облик. И вместо да гадаем на фасул (по неналичието на кристално кълбо) или от хвърчащо чердже, с цел да определим ще има или няма да има „ държавно управление на малцинството " по формулата на Слави Трифонов (което никой не е в положение да каже, в това число той самият), по-добре е да „ картографираме " обстановката. Да знаеш „ какво се случва " е не по-малко значимо, в сравнение с „ какво ще бъде ". Малко възприятие за комизъм също не е ненужно при такова изфирясване на здравия разсъдък.
„ Политиката на дивана "
Ситуацията е парадоксална: Слави Трифонов предлага следващ кабинет, а от ден на ден хора усещат, че нещо не е наред с Има Такъв Народ. Поредният министър-председател е на изходна позиция, всичко отново е „ иди ми - дойди ми ", мълчете и подкрепяйте, другояче избори... Но в Народното събрание все по-малко „ мълчат ", колкото и никой да не желае да поеме върху плещите си разрастването на политическата рецесия в страната.
„ Политически шантаж " е едната страна на уравнението. Дори служебният министър председател Стефан Янев, нарушавайки мълчанието на последното съвещание на Министерския съвет, бе заставен да съобщи, че политическите процеси в страната „ не протичат по демократичната логичност ". Нито било ясно „ кой тъкмо дефинира позициите и целите на новия кабинет ". Чак „ загадка неведома " ли е всичко това?
Струва ми се, че всеки, гледал последния видеомонолог на новия Голям брат, асистиран от неговия дребен съмишленик, ненапълно има отговор на този въпрос.
Слави Трифонов просто възпроизвежда „ политиката на дивана ", упражнявана от султаните в Османската империя. Практика, която (частично или в цялостния си вид) ни е до болежка позната: от Живков, през Доган, та до Борисов (без да забравяме „ царстването " на Сакскобургготски). В случая характерно водещ обаче е „ телевизионният мизансцен ".
Гологлав, мощно навъсен на вразите и медиите (които съответстват - съдружници той няма), новият „ падишах " първом дава клетва на „ правилните " си, че до гроб ще бъде правилен на „ суверена " и ще продължава „ по същия метод "... „ Отстъпки - никому, почитание - всекиму " - както в остарелия кръчмарски принцип. Затова - „ подкрепете ни, пък след това ще забележим "...
Ама това не престана ли да хваща дикиш? Щом даже „ почетената Нинова " (търсеща непременно политическо оцеляване), която предходната седмица бе така удовлетворена от „ уважителното отношение " на „ славистите " към нея, от нощес взе да се пазари за допълнения в декларацията на Има Такъв Народ. Че и за автограф упорства. А Филип Станев едвам изчете от трибуната на Народното събрание желаните „ писмена ", където бе изсипано всичко - дори облекчаването на разговора сред ветеринаря и животновъда.
Представете си за момент същата тази обстановката, забелязана от „ дивана ". И единствено предположете по какъв начин би изглеждало продължението на монолога на Големия брат:
„ Абе к`во желаят тия?... Предлагачи с предлагачи! Тия гъбаркат ли се с мене? Ще им прибавям аз обещания... Че кой изобщо ги бръсне за слива? Някакъв лист хартия... Сега и автограф им се прищяло! Не давам аз подписи! Ще пратя Ванката да им се подпише на документа! Ама в краен случай!... "
Изобщо гледката на поразкрачения на дивана падишах, говорещ на своя „ суверен ", би трябвало от дълго време да ни подсказва доста неща. Христо Иванов напълно ясно ги заключи с думите: „ Тъжно е за България... ". И на часа връз главата му се стовари небивалата гняв на падишаха.
Така е в „ политиката на дивана "! Ако го мислите единствено като домашна мебел, на която отмаря грохналият политически великан, грубо се лъжете. В Ориента, от който (искаме или не искаме) сме от епохи част, „ диванът " е „ политическа институция ".
В Османската империя „ диванът " (където се обитава падишахът) е и същинският Министерски съвет. Където падишахът, там и „ диванът "! Там върви „ великият везир ", позволен до „ тялото " на „ височайшата персона ", с цел да получи „ напътствията ", които да претвори „ на дело ". И таман там най-често (в сянка) някой (примерно „ великият библиотекар "?!) шушне на ухото на падишаха кои да са назначенията и какво да става в страната.
„ Диванът " е „ мястото на властта ", където се кръстосват най-сенчести козни. Затова Ориентът е изковал и един термин на поклонение към това „ място ", с който, уви, все по-често комай ще се сблъскваме.
„ Диван чапраз "
И това „ поклонение " има своите наложителни правила.
Пред величествено разлегналия се на своя „ диван " султан се стои наложително прав, почтително, със сгънати пред слабините ръце.
Със султана не се спори и нищо не му се предлага. Инак с махване на ръка той може да вземе главата на който и да е „ предлагач ", излагайки я на площада. Някога физически, през днешния ден (да допуснем) медийно.
Решенията на султана, взети „ персонално " от него (или подшушнати от великия библиотекар), се изслушват благоговейно, с всенародно тържествуване и се одобряват с акламации на избраното за това място (днес - в Народното събрание).
Със султана не се беседва директно, а с „ височайше разстояние ", каквото засвидетелства ловко неговият пръв, само че минимален съмишленик.
И в случай че има запитване към султана (по „ спуснатите " решения), това може да става единствено в условно наклонение:
- Възможно ли е да се допусне разискване на нашите кандидатури или цели?
Не, прекомерно е смело. По-скоро:
- Дали най-благодатните за поданиците (избирателите, публиката) „ наши " решения, които Вие благоволихте да вземете с присъщата си проницателност, могат да претърпят някаква възможна смяна?
На което (най-вероятно) гологлавият падишах сприхаво ще отвърне:
„ Ама що питаш това?! Как можа да ти хрумне, че сменяме решенията си? Може (казвам може!) единствено да сменим едно от „ най-хубавите си решения " с друго от „ нашите най-хубави решения ". И толкова.
Я виж Пламен (Николов) какъв брой добре го изрази от екрана: „ Аз единствено ще ползвам „ най-хубавите решения ", които ще се одобряват на най-високо партийно ниво ".
Толкова добре го изрече индивидът: „ ще ползвам решенията, взети от горната страна ".
Ще „ ползвам ", а не ще „ предлагам ". Аман от „ предлагачи "!
И „ логиката на Дивана " е безупречна. Инак от всички дивани в страната ще потекат талази от оферти, представете си единствено...
А нали би трябвало да е ясно кой е султанът и коя е раята!
Има си правила в Ориента:
Чакаш. Слушаш (в по-ново време: обаждаш се, в случай че ти вдигнат телефона). Съобщаваш. Пак чакаш. Идва височайшето предписание. Изпълняваш. Пък в случай че ти се отвори шансът някой ден, може и да се озовеш „ диван чапраз " пред самия падишах.
Би било добре - предвид на възвръщащата се народна власт и възобновения парламентаризъм! - един път в годината министрите от „ Дондуков " 2 да бъдат одобрявани на „ Дивана " „ персонално ". Ама „ диван чапраз "! Без медийно лъчение и без тържествени церемонии. Ако с работата си заслужат такова снизхождение.
„ Голямото менкане "
И с цел да се завърти изцяло играта, очевидно за падишаха най-важното умеене е да „ менкаш ". Като в оная игра от 90-те с топчетата под похлупаците - „ тука има, тука нема. Голямото куче е Стоичков, дребното - Лечков ". Хоп - и „ шат на патката главата ".
Шах на медийните мисирки!
За три месеца - четирима министър-председатели.
Представете си единствено - в случай че това държавното управление мине - каква огромна министерска рокада може да се направи някъде след Нова година! Антоанета Стефанова ще напомни какви бяха там „ съответните термини ".
Примерно - министърката на образованието може да оглави културата и противоположното.
Не, прекомерно е просто!
По-сложен ход би трябвало, с цел да зяпне „ раята ".
Министърката на защитата да стане министърка на образованието, а министърката на образованието да бъде издигната до вицепремиер по галактическите проучвания и климатичното стопляне.
Тогава министърът на културата умерено може да стане министър на правораздаването, а пък оня - министър без портфейл по положителните нрави и борбата с „ майкопродавците ".
Кючек асорти или нирвана кючек?
Има Такъв Народ диван чапраз.
Автор:
„ Политиката на дивана "
Ситуацията е парадоксална: Слави Трифонов предлага следващ кабинет, а от ден на ден хора усещат, че нещо не е наред с Има Такъв Народ. Поредният министър-председател е на изходна позиция, всичко отново е „ иди ми - дойди ми ", мълчете и подкрепяйте, другояче избори... Но в Народното събрание все по-малко „ мълчат ", колкото и никой да не желае да поеме върху плещите си разрастването на политическата рецесия в страната.
„ Политически шантаж " е едната страна на уравнението. Дори служебният министър председател Стефан Янев, нарушавайки мълчанието на последното съвещание на Министерския съвет, бе заставен да съобщи, че политическите процеси в страната „ не протичат по демократичната логичност ". Нито било ясно „ кой тъкмо дефинира позициите и целите на новия кабинет ". Чак „ загадка неведома " ли е всичко това?
Струва ми се, че всеки, гледал последния видеомонолог на новия Голям брат, асистиран от неговия дребен съмишленик, ненапълно има отговор на този въпрос.
Слави Трифонов просто възпроизвежда „ политиката на дивана ", упражнявана от султаните в Османската империя. Практика, която (частично или в цялостния си вид) ни е до болежка позната: от Живков, през Доган, та до Борисов (без да забравяме „ царстването " на Сакскобургготски). В случая характерно водещ обаче е „ телевизионният мизансцен ".
Гологлав, мощно навъсен на вразите и медиите (които съответстват - съдружници той няма), новият „ падишах " първом дава клетва на „ правилните " си, че до гроб ще бъде правилен на „ суверена " и ще продължава „ по същия метод "... „ Отстъпки - никому, почитание - всекиму " - както в остарелия кръчмарски принцип. Затова - „ подкрепете ни, пък след това ще забележим "...
Ама това не престана ли да хваща дикиш? Щом даже „ почетената Нинова " (търсеща непременно политическо оцеляване), която предходната седмица бе така удовлетворена от „ уважителното отношение " на „ славистите " към нея, от нощес взе да се пазари за допълнения в декларацията на Има Такъв Народ. Че и за автограф упорства. А Филип Станев едвам изчете от трибуната на Народното събрание желаните „ писмена ", където бе изсипано всичко - дори облекчаването на разговора сред ветеринаря и животновъда.
Представете си за момент същата тази обстановката, забелязана от „ дивана ". И единствено предположете по какъв начин би изглеждало продължението на монолога на Големия брат:
„ Абе к`во желаят тия?... Предлагачи с предлагачи! Тия гъбаркат ли се с мене? Ще им прибавям аз обещания... Че кой изобщо ги бръсне за слива? Някакъв лист хартия... Сега и автограф им се прищяло! Не давам аз подписи! Ще пратя Ванката да им се подпише на документа! Ама в краен случай!... "
Изобщо гледката на поразкрачения на дивана падишах, говорещ на своя „ суверен ", би трябвало от дълго време да ни подсказва доста неща. Христо Иванов напълно ясно ги заключи с думите: „ Тъжно е за България... ". И на часа връз главата му се стовари небивалата гняв на падишаха.
Така е в „ политиката на дивана "! Ако го мислите единствено като домашна мебел, на която отмаря грохналият политически великан, грубо се лъжете. В Ориента, от който (искаме или не искаме) сме от епохи част, „ диванът " е „ политическа институция ".
В Османската империя „ диванът " (където се обитава падишахът) е и същинският Министерски съвет. Където падишахът, там и „ диванът "! Там върви „ великият везир ", позволен до „ тялото " на „ височайшата персона ", с цел да получи „ напътствията ", които да претвори „ на дело ". И таман там най-често (в сянка) някой (примерно „ великият библиотекар "?!) шушне на ухото на падишаха кои да са назначенията и какво да става в страната.
„ Диванът " е „ мястото на властта ", където се кръстосват най-сенчести козни. Затова Ориентът е изковал и един термин на поклонение към това „ място ", с който, уви, все по-често комай ще се сблъскваме.
„ Диван чапраз "
И това „ поклонение " има своите наложителни правила.
Пред величествено разлегналия се на своя „ диван " султан се стои наложително прав, почтително, със сгънати пред слабините ръце.
Със султана не се спори и нищо не му се предлага. Инак с махване на ръка той може да вземе главата на който и да е „ предлагач ", излагайки я на площада. Някога физически, през днешния ден (да допуснем) медийно.
Решенията на султана, взети „ персонално " от него (или подшушнати от великия библиотекар), се изслушват благоговейно, с всенародно тържествуване и се одобряват с акламации на избраното за това място (днес - в Народното събрание).
Със султана не се беседва директно, а с „ височайше разстояние ", каквото засвидетелства ловко неговият пръв, само че минимален съмишленик.
И в случай че има запитване към султана (по „ спуснатите " решения), това може да става единствено в условно наклонение:
- Възможно ли е да се допусне разискване на нашите кандидатури или цели?
Не, прекомерно е смело. По-скоро:
- Дали най-благодатните за поданиците (избирателите, публиката) „ наши " решения, които Вие благоволихте да вземете с присъщата си проницателност, могат да претърпят някаква възможна смяна?
На което (най-вероятно) гологлавият падишах сприхаво ще отвърне:
„ Ама що питаш това?! Как можа да ти хрумне, че сменяме решенията си? Може (казвам може!) единствено да сменим едно от „ най-хубавите си решения " с друго от „ нашите най-хубави решения ". И толкова.
Я виж Пламен (Николов) какъв брой добре го изрази от екрана: „ Аз единствено ще ползвам „ най-хубавите решения ", които ще се одобряват на най-високо партийно ниво ".
Толкова добре го изрече индивидът: „ ще ползвам решенията, взети от горната страна ".
Ще „ ползвам ", а не ще „ предлагам ". Аман от „ предлагачи "!
И „ логиката на Дивана " е безупречна. Инак от всички дивани в страната ще потекат талази от оферти, представете си единствено...
А нали би трябвало да е ясно кой е султанът и коя е раята!
Има си правила в Ориента:
Чакаш. Слушаш (в по-ново време: обаждаш се, в случай че ти вдигнат телефона). Съобщаваш. Пак чакаш. Идва височайшето предписание. Изпълняваш. Пък в случай че ти се отвори шансът някой ден, може и да се озовеш „ диван чапраз " пред самия падишах.
Би било добре - предвид на възвръщащата се народна власт и възобновения парламентаризъм! - един път в годината министрите от „ Дондуков " 2 да бъдат одобрявани на „ Дивана " „ персонално ". Ама „ диван чапраз "! Без медийно лъчение и без тържествени церемонии. Ако с работата си заслужат такова снизхождение.
„ Голямото менкане "
И с цел да се завърти изцяло играта, очевидно за падишаха най-важното умеене е да „ менкаш ". Като в оная игра от 90-те с топчетата под похлупаците - „ тука има, тука нема. Голямото куче е Стоичков, дребното - Лечков ". Хоп - и „ шат на патката главата ".
Шах на медийните мисирки!
За три месеца - четирима министър-председатели.
Представете си единствено - в случай че това държавното управление мине - каква огромна министерска рокада може да се направи някъде след Нова година! Антоанета Стефанова ще напомни какви бяха там „ съответните термини ".
Примерно - министърката на образованието може да оглави културата и противоположното.
Не, прекомерно е просто!
По-сложен ход би трябвало, с цел да зяпне „ раята ".
Министърката на защитата да стане министърка на образованието, а министърката на образованието да бъде издигната до вицепремиер по галактическите проучвания и климатичното стопляне.
Тогава министърът на културата умерено може да стане министър на правораздаването, а пък оня - министър без портфейл по положителните нрави и борбата с „ майкопродавците ".
Кючек асорти или нирвана кючек?
Има Такъв Народ диван чапраз.
Автор:
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ