Учените откриха, че звезда – двойник на Слънцето – е помогнал за унищожаването на динозаврите преди 65 милиона години!
Неотдавна, учени от Бъркли, с помощта на радиосондиране, са анализирали великански облак, състоящ се от неотдавна основани звезди; шокиращо, математическото и статистическо моделиране на този облак води до прекомерно непредвидени резултати – звездите в облак би трябвало да са се образували по двойки! Какъв е тъкмо този механизъм моделът за в този момент не дава, само че е ясно, че в случай че приемем резултатите за достоверни във връзка с звездите в цялата Вселена, то следва Слънцето да си е имало двойник сега на неговото възникване. Теорията, че звездите не се основават поединично сякаш се оправдава с тройната система – Алфа (Проксима) от съзвездието Кентавър, която е най-близката до Слънцето звезда, отдалечена от него на единствено /!/ 4.22 светлинни години или на 26 687 AU (астрономически единици, където 1 AU съставлява дистанцията сред Земята и Слънцето или 149 597 871 км).
Две от звездите на системата обикалят една към друга на разстояние 23 AU, до момента в който третият й член се е отдалечил на цели 13 000 AU!
Това навежда на мисълта, че, евентуално, „ сътрудникът “ на нашето Слънце, който в този момент се рее някъде в Млечния път, е бил преди милиони години доста близо до Слънцето. Оттук и хипотезата, че гигантският астероид, блъснал Земята преди 65 милиона години и унищожил динозаврите, е бил отклонен от гравитационната мощ точно на този „ двойник “ на Слънцето! Трябва да се означи, че астрономите интензивно се стремят да потвърдят съществуването на тази звезда, известна с името Nemesis, само че евентуално тя бързо е почнала да се отдалечава от Слънцето още преди няколко стотин милиона години и по този начин е разрешила да се оформи нашата Слънчева система и надлежно – да се зароди живота на третата планета – Земята. При това доста е допустимо – като звезда от калибъра на Слънцето и на неговата възраст, Nemesis също да е „ основала “ своя планетна система, където може да се е зародил също живот. Вероятността след намирането на Nemesis да се откри има ли тази звезда планетна система и има ли косвени данни за живот на някоя/някои от платените й е оскъдна, най-малко на този стадий от развиването на радиоастрономията. Очевидно са нужни голям брой статистически данни, които да бъдат влагани в пакети от модели. Една в действителност почтена за човешкия талант задача!
