За кожата на едно евро: 10 внушения за единната валута и аргументите срещу тях
Неотдавна изследване сподели, че по тематиката. Без изненада измежду най-популярните въпроси по тематиката е този за цените. Но не е единственият и несъмнено има редица други, по които прекомерно малко хора са способени, само че необятно се употребяват за увещание на всеобщия зрител/читател по тематиката за какво е неприятно да се одобри еврото. Подобно и на други такива тематики и тази неизбежно става обект на разискване с другари или родственици, при което се вижда кой на какво въздействие е бил подложен в това време.
" Дневник " предлага къс справочник за това по какъв начин да организираме рационален диалог по тематиката.
Твърдение 1: Цените ще се вдигнат. Тази теза не е от през вчерашния ден, само че в този момент въпросът е изключително сензитивен поради огромната инфлация.
Истината е в статистиката, а не какво настояват съперници на еврото или хора, позоваващи се на информация " в интернет ". Данните демонстрират, че има минимално повишаване и за стеснен интервал. Най-пресният образец е Хърватия, която от януари одобри еврото. В съпоставяне с декември инфлацията се повишила с едвам 0.2%. Картината е шарена - в някои страни даже се регистрира месечна дефлация все още на приемане на еврото - подобен е казусът, да вземем за пример, с Кипър, Малта и Литва.
Ако се гледа на годишна база - т.е. за подобаващ месец по отношение на същия на миналата година - още веднъж има разнопосочни резултати: едни имат минимално повишаване, други по-голямо, трети - поевтиняване. Това демонстрира, че не може да е правилно изказванието, че еднопосочно и изрично цените ще се повишат единствено заради влизането в действие на новата валута.
Данни на ЕЦБ, Евростат и националните банки на страни като Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва - всичките въвели еврото в разнообразни години и друга икономическа обстановка - сочат " резултат на еврото " върху годишна инфлация в първата година в границите на 0.11-0.3% Не единствено затова, само че във всички страни, които се готвят да одобряват еврото от избрана дата, цените се афишират и в двете валути 6 месеца преди да стане това и този режим се резервира нормално в първите две седмици на януари след въвеждането на единната валута.
Това значи, че потребителите могат да следят какво се случва и при нарушавания не просто да мърморят и да се оплакват в обществените мрежи, а да подават сигнали на институциите - в тази ситуация Комисията за отбрана на потребителите. Това е единствено една от контролните институции, които се финансират от парите на същите консуматори.
В допълнение междинната инфлация в еврозоната е надалеч от висините, достигнати в България. Например, за януари 2023 година тя е 8.6%, което е спад от 9.2% през декември. И двете стойности са на годишна база. През същия месец в България животът нараства приблизително с 16.4% по отношение на същия месец на миналата година. Примерът със Словакия
Словаците одобриха единната валута от 1 януари 2009 година в разгара на международната финансова рецесия и приключиха годината с на практика същата инфлация като на еврозоната (1%), откакто в годината преди този момент тя е била в Словакия 3.9%. За идната 2010 година инфлацията пада на 0.7% годишно (три пъти под междинната за еврозоната), което се изяснява с настъпилата криза и свито ползване. След това с възобновяване инфлацията се повишава, само че не се отделя трагично от междинната за зоната на единната валута.
© eurostat
Движението на годишната инфлация (в синьо) в Словакия (приела еврото от 1 януари 2009 г.). През 2011 година тя се увеличи и поради международното повишаване на петрола.
© eurostat
Инфлацията понижава бързо в първите месеци след приемането на еврото (моментът е маркиран в зелено).
Твърдение 2: България не е подготвена. Това е евентуално втората най-популярна теза на съперниците на еврото. Има се поради, че заплатите и като цяло стандартът на живот в България надалеч освен не е достигнал, само че даже не е доближил доста междинното равнище в Европейски Съюз и в частност в еврозоната.
Подобен мотив се чува и в европейски страни, които към този момент не се готвят да одобряват еврото - като Полша, Чехия и други Причината е, че при финансови проблеми те употребяват националните си валути за разнообразни ограничения, с които да подтикват растежа на стопанските системи си. Проблемът е, че това не всеки път е сполучливо и също така при положение на огромна рецесия, се постанова да пазят валутите си от обезценяване. Това значи, че може да се наложи лихвите да бъдат нараснали мощно, да търсят външна поддръжка. В момента тази поддръжка коства повече поради това, че централните банки по света към този момент няколко пъти покачиха лихвите, което се отрази по веригата до крайните консуматори.
Така да имаш своя валута не подсигурява по-добра позиция за данъкоплатците. Освен това България по този начин или другояче не може да употребява тези практики, защото е във валутен ръб, левът е закрепен и не може да се водят политики, които трансформират цената му. Това води и до идващия даван за образец въпрос.
© Цветелина Ангелова
Твърдение 3: А другите за какво не желаят? Дават се образци с Чехия, Полша, Швеция. Обичайното пояснение е, че по този начин могат по-бързо да вършат промени в лихвените равнища и обменната стойност на валутата си и да в границите на опциите си да управляват положението на националния дълг. Така се оказва помощ на националната стопанска система (понякога с месеци или даже години по-рано), до момента в който Европейската централна банка се преценява с особеностите на стопанските системи на всички страни членки, някои от които са много по-чувствителни на промени в лихвените нива.
Споменатите три страни не са в ръб, т.е. валутите им са плаващи, както е признато да се назовават. Тоест, тяхната стойност се дефинира от пазара - от търсенето и предлагането в границите на деня и според от това те нарастват или поевтиняват.
Принципно състояние е, че когато една валута е скъпа, това свива износа на страната. Тоест, в случай че някой създава нещо за експорт, то този експорт става по-скъп и е допустимо поръчките му от чужбина да намалеят. Ако пък локалната валута поевтинява, това значи, че за една единица могат да се купят по-малко артикули от тези, които обичайно се внасят - да вземем за пример, битова техника, електроника и други.
Но за цената на една национална валута отвън еврозоната въздействат и фактори като интернационалните цени на силата, разноски за труд (т.е. и равнищата на осигуряване), налична инфраструктура, данъчни политики, бизнес климат, господство на закона... Примерът с Унгария
Премиерът Виктор Орбан държи на националната валута, само че води - изключително от есента на 2021 година в името на спечелването на изборите през април 2022 година - толкоз популистка икономическа политика с надзор на цените на горива, захар, брашно, олио, пилешко, млечни артикули и даже на ипотечните заеми, че инфлацията е измежду рекордните в Европейски Съюз и форинтът е измежду най-обезценилите се валути освен на континента. През 2022 година инфлацията там наближи 20%, а през януари се изкачи на 24.5%, най-високата в Европейски Съюз, макар напъните да управлява цените. Бюджетният недостиг за предходната година доближи 5.3%, което е двойно по отношение на междинните 2.7% за Европейски Съюз. Цените на храните се покачиха за година с 49%, а на силата - с 56%. Над 55% от унгарците заявяваха в края на предходната година, че постоянно не намират хранителни артикули с следени цени, а супермаркетите вкараха ограничавания в бройките, които може да купи един клиент.
© Reuters
Твърдение 4: България ще загуби финансовия си суверенитет , т.е. различен ще взема решение вместо България.
Това е една от политически най-експлоатираните тези против приемане на еврото, само че и една от най-лесно оборимите . Този въпрос е обвързван с предната теза - че отводът от лв. бил равностоен на отвод от независима политика. Такава политика така и така България посредством Българска народна банка не може да организира от съвсем четвърт век поради валутния ръб. Както множеството помнят, той бе въведен във времена на тежка рецесия и голяма инфлация, с цел да се стабилизират финансите на страната, което и стана. Неговото битие не разрешава на Българска народна банка да финансира държавното управление, което да харчи свободно, само че също по този начин и не може да бъде заемодател на банки, в случай че те имат потребност от финансиране.
Но с помощта на политиката на Европейската централна банка и потреблението на еврото от стопански системи, създаващи голяма част от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, азбучна истина е , че банките, които са в страни, приели еврото, дават заеми при по-ниски лихви на клиентите си в сравнение с тези, които не са. Освен това поради условията на банковия съюз доста по-засилен е контролът и по-стабилни са националните банки. За България, която има няколко ярки образеца с срутване на банки, последното е изключително значимо.
Твърдение 5: България ще заплаща на други закъсали. Най-честият, а и най-пресен образец тук е с Гърция, която няколко години след предната световна финансова рецесия трябваше да бъде спасявана.
Разбира се, че в случай че някой член на еврозоната закъса, другите му оказват помощ, тъй като тук се употребява правилото на солидарността. Но би трябвало да се мисли, че в позицията на закъсал може да се окаже и този, който не желае да избавя другите в такава обстановка. Освен това след случая с Гърция, която изпадна в рецесия най-много поради раздутата администрация, безотговорността на политиците и корупцията, доста неща се трансформираха и не престават да се трансформират в посока на стягане на финансовата дисциплинираност в еврозоната.
Днес еврозоната разполага с няколко инструмента със личен антикризисен запас (например Европейският стабилизационен механизъм) и се разискват хрумвания за един тип Европейски валутен фонд, който да следи какви ги правят националните държавни управления и банки и превантивно да предизвестява за последствията от вдишване на прекомерно огромни опасности. Други процеси текат при финансовите пазари с обсъждане на хрумвания за обединен финансов пазар на еврозоната, както и за това, че изключително рисковите играчи на него ще би трябвало също да понесат загуби при финансов потрес в някоя страна с евро.
Така че преди да се стигне до " заплащане " от България има да се измине много път и да се изчерпят много принадлежности в отбрана на еврото.
Твърдение 6: България ще стане като Гърция , т.е. ще обеднее. Някак редом с горното битува и този боязън. Той демонстрира, че се приема еднопосочно, че един път страна приела еврото, тя безусловно ще го закъса.
Ситуацията пред очите на всички демонстрира, че това не е по този начин. Приемането на разпоредбите в еврозоната значи повече дисциплинираност, а не разхлабване и повече разходи. Пример от Латвия - и то при по-либерални времена - сочи, че за 10 година участие в еврозоната междинната заплата на локалните поданици се е повишила с 67% за 7-те години след приемането на еврото. В Литва единствено за 6 година след приемане на еврото междинната заплата е повишена със 108% - от 758 евро през 2015 година до 1579 евро през 2021 година, а доближаването на приходите със междинните за еврозоната равнища стартира да върви ускорено. Което, да вземем за пример, сега синдикатите в България се пробват да реализират посредством напън да се покачва минималната заплата.
Твърдение 7: Някой различен ще ни споделя какво да вършим. Този въпрос има директна връзка с към този момент упоменатото говорене за загубата на суверенитет. Само че сходно изказване е годно и за страните, които към този момент са еврозоната - те могат да кажат, че с приемането на България и тя ще стартира да им споделя какво да вършат. Проблемът не е, че българската стопанска система е несравнимо по-малка от немската, френската или италианската, а какви са задачите ѝ в еврозоната, има ли задоволителен потенциал държавното управление да пази народен интерес в комплицираните процедури за образуване и осъществяване на политики в Европа. Т.е. не дали някой ще ни споделя какво да вършим, а дали ние имаме какво да кажем и то да бъде чуто.
Твърдение 8: Банките ще станат нестабилни. Лошите мемоари на тези, които ги имат от банковата рецесия през 90-те, която е една и може би главната причина да се стигне до валутния ръб, изясняват сходни страхове. Един образец от по-близкото минало демонстрира друго и той е обвързван с ролята на тогавашното управление за банкрута на КТБ и по-точното неналичието на ограничения, с цел да не се стига до такава степен. Едва след стрестестове, направени с присъединяване на ЕЦБ обществено се разбра за дефицити в някои институции, за които се наложи интензивно да се вземат ограничения. Сред тях нямаше европейски банки, а единствено финансови институции с локален капитал.
А и към този момент е реалност това, че Българска народна банка е предала на ЕЦБ основни функционалности, а това, че контролът не е в ръцете на български регулатор, може да бъде действително затруднение пред непрозрачно пробутване на ползи на съответни локални играчи в ущърб на страната и жителите с всички евентуални последици от това.
Твърдение 9: Ще спестим милиони от превалутиране. Лансиращите тази теза споделят, че няколкостотин милиона от превалутиране ще бъдат спестени от банките и трансферирани на потребителите. Наистина банките ще се лишат от такси от превалутиране. Но също ще си ги спестят и жителите, които всякога отиват до чейнджбюро, когато им би трябвало евро. Губят като купуват, губят и като продават, в случай че се наложи. Извън загубата на време да се занимават с това. В банките е даже по-скъпо, където с изключение на от курсови разлики се губи и от такси при покупка на евро.
Твърдение 10: Народът би трябвало да каже. Референдум да има е безмислено първо, тъй като с влизането си в Европейски Съюз България е поела ангажимент също и да влезе в еврозоната. Да, няма период за това, само че е въпрос на прогнозиране и преценка по кое време е комфортно за самата страна да направи тази стъпка и също по кое време другите в еврозоната са подготвени да я одобряват, в случай че е дала отговор на критериите.
Предложения от вида на " Когато достигнем междинните равнища на приходи в Европа " не дават отговор на въпроса за какво други страни го направиха много преди този момент, какъв е проектът да бъдат достигнати тези равнища и кой поема ангажимент да го извършва, както и какъв тип ще е добила еврозоната, до момента в който чакаме отвън нея - това не е застинала във времето конструкция (вече намерено се приказва за децентрализиране към районни " фискални бордове " и за набор от нови критерии, именуван Маастрихт 3.0). Както не би трябвало да е заледен в развиването и разбиранията си и българският народ.
Освен това е кардинално предписание по финансови въпроси, в това число какъв брой да е данъкът върху приходите, ставката на Данък добавена стойност и други сходни, да не се пита " народът ", а да се преценя от хората, които имат характерни знания за стопанската система и финансите и такива, които са поели пред " народа " ангажимент да ръководят една страна.
Вижте и едно видео на " Дневник " от рубриката " С две думи " от февруари 2019г.:
" Дневник " предлага къс справочник за това по какъв начин да организираме рационален диалог по тематиката.
Твърдение 1: Цените ще се вдигнат. Тази теза не е от през вчерашния ден, само че в този момент въпросът е изключително сензитивен поради огромната инфлация.
Истината е в статистиката, а не какво настояват съперници на еврото или хора, позоваващи се на информация " в интернет ". Данните демонстрират, че има минимално повишаване и за стеснен интервал. Най-пресният образец е Хърватия, която от януари одобри еврото. В съпоставяне с декември инфлацията се повишила с едвам 0.2%. Картината е шарена - в някои страни даже се регистрира месечна дефлация все още на приемане на еврото - подобен е казусът, да вземем за пример, с Кипър, Малта и Литва.
Ако се гледа на годишна база - т.е. за подобаващ месец по отношение на същия на миналата година - още веднъж има разнопосочни резултати: едни имат минимално повишаване, други по-голямо, трети - поевтиняване. Това демонстрира, че не може да е правилно изказванието, че еднопосочно и изрично цените ще се повишат единствено заради влизането в действие на новата валута.
Данни на ЕЦБ, Евростат и националните банки на страни като Словения, Словакия, Естония, Латвия и Литва - всичките въвели еврото в разнообразни години и друга икономическа обстановка - сочат " резултат на еврото " върху годишна инфлация в първата година в границите на 0.11-0.3% Не единствено затова, само че във всички страни, които се готвят да одобряват еврото от избрана дата, цените се афишират и в двете валути 6 месеца преди да стане това и този режим се резервира нормално в първите две седмици на януари след въвеждането на единната валута.
Това значи, че потребителите могат да следят какво се случва и при нарушавания не просто да мърморят и да се оплакват в обществените мрежи, а да подават сигнали на институциите - в тази ситуация Комисията за отбрана на потребителите. Това е единствено една от контролните институции, които се финансират от парите на същите консуматори.
В допълнение междинната инфлация в еврозоната е надалеч от висините, достигнати в България. Например, за януари 2023 година тя е 8.6%, което е спад от 9.2% през декември. И двете стойности са на годишна база. През същия месец в България животът нараства приблизително с 16.4% по отношение на същия месец на миналата година. Примерът със Словакия
Словаците одобриха единната валута от 1 януари 2009 година в разгара на международната финансова рецесия и приключиха годината с на практика същата инфлация като на еврозоната (1%), откакто в годината преди този момент тя е била в Словакия 3.9%. За идната 2010 година инфлацията пада на 0.7% годишно (три пъти под междинната за еврозоната), което се изяснява с настъпилата криза и свито ползване. След това с възобновяване инфлацията се повишава, само че не се отделя трагично от междинната за зоната на единната валута.
© eurostat
Движението на годишната инфлация (в синьо) в Словакия (приела еврото от 1 януари 2009 г.). През 2011 година тя се увеличи и поради международното повишаване на петрола.
© eurostat
Инфлацията понижава бързо в първите месеци след приемането на еврото (моментът е маркиран в зелено).
Твърдение 2: България не е подготвена. Това е евентуално втората най-популярна теза на съперниците на еврото. Има се поради, че заплатите и като цяло стандартът на живот в България надалеч освен не е достигнал, само че даже не е доближил доста междинното равнище в Европейски Съюз и в частност в еврозоната.
Подобен мотив се чува и в европейски страни, които към този момент не се готвят да одобряват еврото - като Полша, Чехия и други Причината е, че при финансови проблеми те употребяват националните си валути за разнообразни ограничения, с които да подтикват растежа на стопанските системи си. Проблемът е, че това не всеки път е сполучливо и също така при положение на огромна рецесия, се постанова да пазят валутите си от обезценяване. Това значи, че може да се наложи лихвите да бъдат нараснали мощно, да търсят външна поддръжка. В момента тази поддръжка коства повече поради това, че централните банки по света към този момент няколко пъти покачиха лихвите, което се отрази по веригата до крайните консуматори.
Така да имаш своя валута не подсигурява по-добра позиция за данъкоплатците. Освен това България по този начин или другояче не може да употребява тези практики, защото е във валутен ръб, левът е закрепен и не може да се водят политики, които трансформират цената му. Това води и до идващия даван за образец въпрос.
© Цветелина Ангелова
Твърдение 3: А другите за какво не желаят? Дават се образци с Чехия, Полша, Швеция. Обичайното пояснение е, че по този начин могат по-бързо да вършат промени в лихвените равнища и обменната стойност на валутата си и да в границите на опциите си да управляват положението на националния дълг. Така се оказва помощ на националната стопанска система (понякога с месеци или даже години по-рано), до момента в който Европейската централна банка се преценява с особеностите на стопанските системи на всички страни членки, някои от които са много по-чувствителни на промени в лихвените нива.
Споменатите три страни не са в ръб, т.е. валутите им са плаващи, както е признато да се назовават. Тоест, тяхната стойност се дефинира от пазара - от търсенето и предлагането в границите на деня и според от това те нарастват или поевтиняват.
Принципно състояние е, че когато една валута е скъпа, това свива износа на страната. Тоест, в случай че някой създава нещо за експорт, то този експорт става по-скъп и е допустимо поръчките му от чужбина да намалеят. Ако пък локалната валута поевтинява, това значи, че за една единица могат да се купят по-малко артикули от тези, които обичайно се внасят - да вземем за пример, битова техника, електроника и други.
Но за цената на една национална валута отвън еврозоната въздействат и фактори като интернационалните цени на силата, разноски за труд (т.е. и равнищата на осигуряване), налична инфраструктура, данъчни политики, бизнес климат, господство на закона... Примерът с Унгария
Премиерът Виктор Орбан държи на националната валута, само че води - изключително от есента на 2021 година в името на спечелването на изборите през април 2022 година - толкоз популистка икономическа политика с надзор на цените на горива, захар, брашно, олио, пилешко, млечни артикули и даже на ипотечните заеми, че инфлацията е измежду рекордните в Европейски Съюз и форинтът е измежду най-обезценилите се валути освен на континента. През 2022 година инфлацията там наближи 20%, а през януари се изкачи на 24.5%, най-високата в Европейски Съюз, макар напъните да управлява цените. Бюджетният недостиг за предходната година доближи 5.3%, което е двойно по отношение на междинните 2.7% за Европейски Съюз. Цените на храните се покачиха за година с 49%, а на силата - с 56%. Над 55% от унгарците заявяваха в края на предходната година, че постоянно не намират хранителни артикули с следени цени, а супермаркетите вкараха ограничавания в бройките, които може да купи един клиент.
© Reuters
Твърдение 4: България ще загуби финансовия си суверенитет , т.е. различен ще взема решение вместо България.
Това е една от политически най-експлоатираните тези против приемане на еврото, само че и една от най-лесно оборимите . Този въпрос е обвързван с предната теза - че отводът от лв. бил равностоен на отвод от независима политика. Такава политика така и така България посредством Българска народна банка не може да организира от съвсем четвърт век поради валутния ръб. Както множеството помнят, той бе въведен във времена на тежка рецесия и голяма инфлация, с цел да се стабилизират финансите на страната, което и стана. Неговото битие не разрешава на Българска народна банка да финансира държавното управление, което да харчи свободно, само че също по този начин и не може да бъде заемодател на банки, в случай че те имат потребност от финансиране.
Но с помощта на политиката на Европейската централна банка и потреблението на еврото от стопански системи, създаващи голяма част от Брутният вътрешен продукт на Европейски Съюз, азбучна истина е , че банките, които са в страни, приели еврото, дават заеми при по-ниски лихви на клиентите си в сравнение с тези, които не са. Освен това поради условията на банковия съюз доста по-засилен е контролът и по-стабилни са националните банки. За България, която има няколко ярки образеца с срутване на банки, последното е изключително значимо.
Твърдение 5: България ще заплаща на други закъсали. Най-честият, а и най-пресен образец тук е с Гърция, която няколко години след предната световна финансова рецесия трябваше да бъде спасявана.
Разбира се, че в случай че някой член на еврозоната закъса, другите му оказват помощ, тъй като тук се употребява правилото на солидарността. Но би трябвало да се мисли, че в позицията на закъсал може да се окаже и този, който не желае да избавя другите в такава обстановка. Освен това след случая с Гърция, която изпадна в рецесия най-много поради раздутата администрация, безотговорността на политиците и корупцията, доста неща се трансформираха и не престават да се трансформират в посока на стягане на финансовата дисциплинираност в еврозоната.
Днес еврозоната разполага с няколко инструмента със личен антикризисен запас (например Европейският стабилизационен механизъм) и се разискват хрумвания за един тип Европейски валутен фонд, който да следи какви ги правят националните държавни управления и банки и превантивно да предизвестява за последствията от вдишване на прекомерно огромни опасности. Други процеси текат при финансовите пазари с обсъждане на хрумвания за обединен финансов пазар на еврозоната, както и за това, че изключително рисковите играчи на него ще би трябвало също да понесат загуби при финансов потрес в някоя страна с евро.
Така че преди да се стигне до " заплащане " от България има да се измине много път и да се изчерпят много принадлежности в отбрана на еврото.
Твърдение 6: България ще стане като Гърция , т.е. ще обеднее. Някак редом с горното битува и този боязън. Той демонстрира, че се приема еднопосочно, че един път страна приела еврото, тя безусловно ще го закъса.
Ситуацията пред очите на всички демонстрира, че това не е по този начин. Приемането на разпоредбите в еврозоната значи повече дисциплинираност, а не разхлабване и повече разходи. Пример от Латвия - и то при по-либерални времена - сочи, че за 10 година участие в еврозоната междинната заплата на локалните поданици се е повишила с 67% за 7-те години след приемането на еврото. В Литва единствено за 6 година след приемане на еврото междинната заплата е повишена със 108% - от 758 евро през 2015 година до 1579 евро през 2021 година, а доближаването на приходите със междинните за еврозоната равнища стартира да върви ускорено. Което, да вземем за пример, сега синдикатите в България се пробват да реализират посредством напън да се покачва минималната заплата.
Твърдение 7: Някой различен ще ни споделя какво да вършим. Този въпрос има директна връзка с към този момент упоменатото говорене за загубата на суверенитет. Само че сходно изказване е годно и за страните, които към този момент са еврозоната - те могат да кажат, че с приемането на България и тя ще стартира да им споделя какво да вършат. Проблемът не е, че българската стопанска система е несравнимо по-малка от немската, френската или италианската, а какви са задачите ѝ в еврозоната, има ли задоволителен потенциал държавното управление да пази народен интерес в комплицираните процедури за образуване и осъществяване на политики в Европа. Т.е. не дали някой ще ни споделя какво да вършим, а дали ние имаме какво да кажем и то да бъде чуто.
Твърдение 8: Банките ще станат нестабилни. Лошите мемоари на тези, които ги имат от банковата рецесия през 90-те, която е една и може би главната причина да се стигне до валутния ръб, изясняват сходни страхове. Един образец от по-близкото минало демонстрира друго и той е обвързван с ролята на тогавашното управление за банкрута на КТБ и по-точното неналичието на ограничения, с цел да не се стига до такава степен. Едва след стрестестове, направени с присъединяване на ЕЦБ обществено се разбра за дефицити в някои институции, за които се наложи интензивно да се вземат ограничения. Сред тях нямаше европейски банки, а единствено финансови институции с локален капитал.
А и към този момент е реалност това, че Българска народна банка е предала на ЕЦБ основни функционалности, а това, че контролът не е в ръцете на български регулатор, може да бъде действително затруднение пред непрозрачно пробутване на ползи на съответни локални играчи в ущърб на страната и жителите с всички евентуални последици от това.
Твърдение 9: Ще спестим милиони от превалутиране. Лансиращите тази теза споделят, че няколкостотин милиона от превалутиране ще бъдат спестени от банките и трансферирани на потребителите. Наистина банките ще се лишат от такси от превалутиране. Но също ще си ги спестят и жителите, които всякога отиват до чейнджбюро, когато им би трябвало евро. Губят като купуват, губят и като продават, в случай че се наложи. Извън загубата на време да се занимават с това. В банките е даже по-скъпо, където с изключение на от курсови разлики се губи и от такси при покупка на евро.
Твърдение 10: Народът би трябвало да каже. Референдум да има е безмислено първо, тъй като с влизането си в Европейски Съюз България е поела ангажимент също и да влезе в еврозоната. Да, няма период за това, само че е въпрос на прогнозиране и преценка по кое време е комфортно за самата страна да направи тази стъпка и също по кое време другите в еврозоната са подготвени да я одобряват, в случай че е дала отговор на критериите.
Предложения от вида на " Когато достигнем междинните равнища на приходи в Европа " не дават отговор на въпроса за какво други страни го направиха много преди този момент, какъв е проектът да бъдат достигнати тези равнища и кой поема ангажимент да го извършва, както и какъв тип ще е добила еврозоната, до момента в който чакаме отвън нея - това не е застинала във времето конструкция (вече намерено се приказва за децентрализиране към районни " фискални бордове " и за набор от нови критерии, именуван Маастрихт 3.0). Както не би трябвало да е заледен в развиването и разбиранията си и българският народ.
Освен това е кардинално предписание по финансови въпроси, в това число какъв брой да е данъкът върху приходите, ставката на Данък добавена стойност и други сходни, да не се пита " народът ", а да се преценя от хората, които имат характерни знания за стопанската система и финансите и такива, които са поели пред " народа " ангажимент да ръководят една страна.
Вижте и едно видео на " Дневник " от рубриката " С две думи " от февруари 2019г.:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ