Желая ти достатъчно
Неотдавна, на летището дочух татко и щерка да си приказват, преди да се разделят. Нейния полет беше разгласен и приканваха пасажерите към самолета. Стоейки покрай входната врата, тя сподели:
- Татко, взаимния ни живот беше повече от задоволително. Обичта ти е всичко, от което имах потребност. Желая и на теб задоволително, баща.
Целунаха се за сбогом и тя потегли. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях, че той искаше и имаше потребност да поплаче. Опитах се да не го трежова, само че той ме попита:
- Казвали ли сте сбогом на някой, знаейки че е вечно?
- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато показах моята обич и благодарност към татко си и това, което беше направил за мен. Съзнавайки, че дните му са преброени направих всичко допустимо да му кажа лице в лице какъв брой доста той значи за мен. Така, че знаех какво изживяваше индивида, с който говорех.
- Извинете ме, само че по какъв случай е това прощаване? - попитах аз.
- Стар съм, а тя живее доста надалеч. Има да мина през някои провокации и осъзнавам, че в действителност идващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.
- Докато се сбогувахте, дочух че сподели " Желая ти задоволително ". Мога ли да попитам, какво значи това?
