Шефчович пред Станишев на Green Week: Европа ще има нужда от 800 000 квалифицирани работници
Неочаквано въпросите към него бяха заложени персонално от евродепутата и дълготраен президент на ПЕС Сергей Станише в.
Фокусът във втория ден от Green Week 2023 е върху финансирането на зелената промяна в Централна и Източна Европа, екологичните, обществените и корпоративните управленчески начини и кръговата стопанска система, както и ускоряването на нововъведенията и бъдещето на изкуствения разсъдък и Disruptive технологиите.
Сергей Станишев: Как, съгласно вас, ще се трансформират стопанските системи в резултат на Зеления преход, изключително в страните от Централна и Източна Европа?
Марош Шефчович: Благодаря и добър ден на всички в България. Виждам, че залата е цялостна. Току що-чух и част от разискванията в първия панел. Дискусията е отлична. Зеленият преход фактически е огромно предизвикателство, тъй като от една страна то е реалност, само че от друга - има прелестни благоприятни условия. Заедно работим по концепцията за прехода. Това са нови благоприятни условия, благоприятни условия за нови вложения и ново начало за целия район и България. В рамките на Европейски Съюз би трябвало да забележим по какъв начин да преминем от стопанска система, която е обвързвана с предишното и по какъв начин да я развием по този начин, че да стане нова. Като се огледаме сред държавите-членки на Европейски Съюз първото, което виждаме е, че се вижда една нова екосистема- създаваме акумулатори, батерии, термопомпи, предпазване на водород, полупроводници. Има големи благоприятни условия и всяка ще ни даде опции, в случай че я използван добре, да се запазят работни места и да се развие този нов бранш в международната стопанска система. Освен това тази нова верига на доставки и нови браншове ще обиден всеки детайл от стопанската система. Тоест следва преход на всички места. Не приказвам единствено за новите производства - на акумулатори и водород, само че приказвам и за старите енергоемки производства, като това на стомана. Те също ще преминат през това доста значимо превръщане и то не за друго, а тъй като цените на силата стават доста високи в Европа и фирмите ще търсят нови източници.
Снимка: Иван Коловос
Другото, което е доста значимо - по какъв начин хората ще намерят своето място в този преход? Отговорът е - нови работни места. Европа има един неповторим обществен модел, ориентиран към стопанска система с висока стойност. И в нея са нужни хора с доста висока подготовка и умения. В Европа, когато приказваме за Алианса за батериите, изчисляваме, че до 2025 година този бранш ще има потребност от 800 000 висококвалифицирани служащи. Но те би трябвало да бъдат подготвени. Тоест би трябвало да се нагоди и образованието, и професионалното образование към новите провокации. Виждаме нови процедури на произвеждане, преходът ще важи за всички промишлени браншове, никой няма да бъде отвън него.
Сергей Станишев: Вие подчертахте, че политиките за зеления преход в Европейски Съюз са политики, които се разгръщат на всички места. Ние в София и през днешния ден, и на следващия ден ще приказваме освен за енергетиката, само че и за селското стопанство, за нововъведенията и новите технологии. Вчера имахме забавен отчет на Европейския съвет по външна политика, представен от Иван Кръстев, в който се споделя, че хората имат доста ясни страхове за зеления преход и те са свързани с по-високи цени на силата и така нататък, само че имат и очаквания и упования. Така че, по какъв начин мислите, че посланието за зеления преход доближава до обществото? И по-конкретно смятате ли, че обществата в Централна и Източна Европа и тези в Западна Европа гледат на зеления преход друго?
Снимка: Иван Коловос
Марош Шефчович: Когато приказваме по тези въпроси, постоянно слушаме доста забавни оратори. Иван Кръстев е един от най-влиятелните учени в тази сфера. Но несъмнено зависи какви въпроси задавате и в каква рамка се показват сходни оратори. Бившият губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер постоянно ми споделя - " Вие вършиме едни и същи неточности, говорите за въглероден двуокис и преход, само че би трябвало да говорите с хората за техните страхове, да им кажете какво ще стане с природата, по какъв начин ще се отрази върху децата всичко това и върху всичко към нас ". Трябва да се стигне до равнището на хората и това, което те претърпяват в своето ежедневние. В Европа би трябвало да се поучим от това. Ние сме технократи, само че би трябвало да слезем до равнището на ясните и обозрими проблеми от всекидневието. Въпросът е доста комплициран. Политически, стопански и обществено в Европа стопанската система не съумя да се възвърне след пандемията и незабавно бе наранена от нахлуването на Русия в Украйна с трагично въздействие върху енергетиката и цените на силата и негативното въздействие върху всички наши промишлени браншове.
Според " Евробарометър ", когато попитаме хората какво мислят за смяната в климата - повече от 90 на 100 споделят " сериозен проблем ". Тоест те схващат, че смяната в климата - горещите талази, бурите, замърсяването на въздуха, наводненията, са доста нездравословни за планетата, само че по-конкретно за децата и тяхното здраве. Особено младежите са доста по-чувствителни на тази тематика от поколението на междинна възраст. Мисля обаче, че не вършим задоволително. Трябва да разбираем каква ще е обществената протекция и какво можем да създадем, с цел да подпомогнем районите, в които се минава от рандеман на въглища към нови производства. Хората би трябвало да знаят, че зеленият преход няма да подмине никого . Всички ще бъдат наранени, тъй като се движим в такава посока. Но обществените действия в Европа по традиция поддържат хората и това би трябвало доста ясно да бъде очебийно в тези времена и нашите политики. Доскоро това беше привилегия единствено на Европейски Съюз и европейските политици. И когато става дума за поддръжка от страна на обществото и мнението му за политиките за климата, ние имаме доста повече поддръжка от Съединени американски щати и Китай. Но с цел да я запазим, ние би трябвало да покажем на жителите какво ги чака и че не би трябвало да се опасяват от зеления преход.
Снимка: Скрийншот/You Tube
Сергей Станишев: Абсолютно сте прав, тези промени се виждат на всички места. Тази зима в София нямаше зима - беше към 15 градуса. След това нямаше и пролет - беше доста студено, по-студено от Брюксел. Има и различен детайл, който ще усили поддръжката за обществото за зеления преход, а именно като покажем видими и ясни планове, ясни резултати, нови вероятности за работни места. Така че може ли да цитирате такива зелени планове на Европейски Съюз, които ще променят нашия район и ще му оказват помощ да се преобразува и да стане по-конкурентноспособен?
Марош Шефчович: Аз имам лични ясни мемоари от Силезия в Полша. Скочих тъкмо в най-разгорещения спор за проектите какво да се прави с индустрията в района. И когато бях в региона на Лужица организирахме разискване с премиера на немската провинция Бранденбург Дитмар Войдке, тъй че едно и също се приказва на всички места. Хората се опасяват за бъдещето си и заетостта си, изключително тези, които работят във въглищните мини. В тези региони това е фамилна традиция и хората доста се гордеят. Така че в бъдеще, когато няма да имаме потребност от толкоз огромни количества въглища, зеленият преход би трябвало да разкрие нови благоприятни условия за претовареност.
Местните представители ми споделиха, че младежите напущат региона, оплакват се, че страдат от респираторни болести, че няма вложители. Не желаеме нашите градове и села да се опразнят и да няма кой да обработва земята, ми споделиха още те. И фактически по този начин стигаме до извода, че всички държави-членки в Европейски Съюз би трябвало да обединим напъните си, с цел да покажем какви са главните планове за районите. И Бургенланд и Силезия се ориентират към широкомащабно произвеждане на акумулатори. Това са огромни планове в стопанската система и има дефицит на служащи. Това е моето обръщение - има голяма нужда от хора за тези нови планове и производства. И по този начин би трябвало да се гледа на районите от Централна и Източна Европа, вие сте в доста по-добро състояние, в сравнение с се приказва и мисли.
Когато става дума за българския проект за възобновяване и развиване - 3 милиарда евро са отделени за енергийна успеваемост, потребление на възобновима сила и уреди за съхранението й. Така че това е най-важното във връзка с зеления преход. Ако погледнем по-далеч, освен България, Унгария сега е страната, която създава най-вече акумулатори в Европа. Те сътвориха големи фабрики. Полша е доста покрай Унгария в това отношение и те имат с големи благоприятни условия за преработване. Също по този начин обезпечават вложения в областта на полупроводниците. Тоест тези стопански системи се трансформират в доста значими центрове на производства. Голямо усещане ми направи и планът в България ANRAV на " Девня цимент " (част от немската група Heidelberg Materials), който цели да улавя 95% от въглеродните излъчвания, който не е елементарен за финансиране. Той не беше финансиран от структурни фондове, откриха се благоприятни условия в конкуренцията, в потреблението на научно-изследователския капацитет. Но по този начин или другояче циментовото произвеждане съумява да улови въглеродния двуокис от производството и тези количества да бъдат съхранявани на дъното на морето. В Централна и Източна Европа това са новаторски планове и всички печелим. Така че поздравления, България несъмнено е на предна линия в Централна и Източна Европа.
Сергей Станишев: Може ли да кажете няколко думи за преимуществата на Алианса за акумулатори и по какъв начин България може да се включи по-добре в него, с цел да се възползва от тях. Както и да кажете няколко думи за обществения модел в Европа. Защото всички ние прелестно разбираме, че без социална подкрепа зеленият преход няма да успее, точно по тази причина Европейска комисия и Европейски Съюз акцентират, че е нужен обективен преход, по какъв начин може да го реализираме?
Снимка: Иван Коловос
Марош Шефчович: Алиансът за батериите беше нещо като опит за Европа. Проектът за енергиен съюз, за енергийни тактики, за който отговарях, беше доста на място и той оказа помощ за ускорение на процесите, като по този метод България съумя да се оправи с тежък интервал във връзка с енергетиката - тежки условия с огромни провокации. Мобилността отсега нататък ще бъде с електрически автомобили и по тази причина са нужни съответните технологии, а автомобилната промишленост в Европа би трябвало да се оправи. Разбира се, производството на акумулатори в Европа трябваше да започва от нула. Извличането на суровините, производството на батериите, преработването им - 800 производства от разнообразни страни се включват в този алианс и по този начин се построява веригата за основаване на добавена стойност
Нашето огромно преимущество е единният вътрешен пазар. Възможностите в Европа към този момент са налице и батериите имат собствен дигитален паспорт, а въглеродният отпечатък ще бъде включен в тези паспорти, което ще даде конкурентна резистентност на тези артикули в Европа. Така ще бъдем с едни гърди напред пред съперниците ни. Нашата конкурентноспособност е значима, само че този бранш не съществуваше до неотдавна и го създадохме с планове. Благодарение на съдействието ни по съответни схеми на стойност 60 милиарда евро се сътвориха доста нови мощности. Успяхме да реализираме две цели - дадохме образец за подражателство на останалите и се справихме с тежката конкуренция, изключително на Съединени американски щати, където субсидирането е невиждано. Конкуренцията на Китай е огромна, тъй като там се употребяват държавни средства за производството на тези артикули. Всички ние работим в една посока, желаеме нашата индустрия да бъде мощна, развита и конкурентноспособна.
Относно обществените измерение - в България имате три района, в които би трябвало да се обърне изключително внимание по време на този тежък преход - Стара Загора, Кюстендил и Перник. За страните в Централна и Източна Европа е значимо да се знае по какъв начин най-добре да се оползотворява поддръжката, която Европейски Съюз може да обезпечи. Трябва да има " желязна " система, а министърът да следи по какъв начин се извършват проектите, какъв брой средства са планувани и какъв брой са усвоени. Правилото за това е, че три години след привършване на програмата би трябвало да са завършили плановете, и по тази причина е значимо да се следи по какъв начин се извършват те и какъв брой европейски средства не са усвоени в страните.
Снимка: Иван Коловос
Европейски Съюз предлага доста благоприятни условия за помощ на страните, тъй че е допустимо да се модернизират страните и да се влага в хората, с цел да бъдат готови. Трябва да сме подготвени да покажем, че това, което се харчи, е за промяна на стопанската система и за модернизацията на Европа.
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Фокусът във втория ден от Green Week 2023 е върху финансирането на зелената промяна в Централна и Източна Европа, екологичните, обществените и корпоративните управленчески начини и кръговата стопанска система, както и ускоряването на нововъведенията и бъдещето на изкуствения разсъдък и Disruptive технологиите.
Сергей Станишев: Как, съгласно вас, ще се трансформират стопанските системи в резултат на Зеления преход, изключително в страните от Централна и Източна Европа?
Марош Шефчович: Благодаря и добър ден на всички в България. Виждам, че залата е цялостна. Току що-чух и част от разискванията в първия панел. Дискусията е отлична. Зеленият преход фактически е огромно предизвикателство, тъй като от една страна то е реалност, само че от друга - има прелестни благоприятни условия. Заедно работим по концепцията за прехода. Това са нови благоприятни условия, благоприятни условия за нови вложения и ново начало за целия район и България. В рамките на Европейски Съюз би трябвало да забележим по какъв начин да преминем от стопанска система, която е обвързвана с предишното и по какъв начин да я развием по този начин, че да стане нова. Като се огледаме сред държавите-членки на Европейски Съюз първото, което виждаме е, че се вижда една нова екосистема- създаваме акумулатори, батерии, термопомпи, предпазване на водород, полупроводници. Има големи благоприятни условия и всяка ще ни даде опции, в случай че я използван добре, да се запазят работни места и да се развие този нов бранш в международната стопанска система. Освен това тази нова верига на доставки и нови браншове ще обиден всеки детайл от стопанската система. Тоест следва преход на всички места. Не приказвам единствено за новите производства - на акумулатори и водород, само че приказвам и за старите енергоемки производства, като това на стомана. Те също ще преминат през това доста значимо превръщане и то не за друго, а тъй като цените на силата стават доста високи в Европа и фирмите ще търсят нови източници.
Снимка: Иван Коловос
Другото, което е доста значимо - по какъв начин хората ще намерят своето място в този преход? Отговорът е - нови работни места. Европа има един неповторим обществен модел, ориентиран към стопанска система с висока стойност. И в нея са нужни хора с доста висока подготовка и умения. В Европа, когато приказваме за Алианса за батериите, изчисляваме, че до 2025 година този бранш ще има потребност от 800 000 висококвалифицирани служащи. Но те би трябвало да бъдат подготвени. Тоест би трябвало да се нагоди и образованието, и професионалното образование към новите провокации. Виждаме нови процедури на произвеждане, преходът ще важи за всички промишлени браншове, никой няма да бъде отвън него.
Сергей Станишев: Вие подчертахте, че политиките за зеления преход в Европейски Съюз са политики, които се разгръщат на всички места. Ние в София и през днешния ден, и на следващия ден ще приказваме освен за енергетиката, само че и за селското стопанство, за нововъведенията и новите технологии. Вчера имахме забавен отчет на Европейския съвет по външна политика, представен от Иван Кръстев, в който се споделя, че хората имат доста ясни страхове за зеления преход и те са свързани с по-високи цени на силата и така нататък, само че имат и очаквания и упования. Така че, по какъв начин мислите, че посланието за зеления преход доближава до обществото? И по-конкретно смятате ли, че обществата в Централна и Източна Европа и тези в Западна Европа гледат на зеления преход друго?
Снимка: Иван Коловос
Марош Шефчович: Когато приказваме по тези въпроси, постоянно слушаме доста забавни оратори. Иван Кръстев е един от най-влиятелните учени в тази сфера. Но несъмнено зависи какви въпроси задавате и в каква рамка се показват сходни оратори. Бившият губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер постоянно ми споделя - " Вие вършиме едни и същи неточности, говорите за въглероден двуокис и преход, само че би трябвало да говорите с хората за техните страхове, да им кажете какво ще стане с природата, по какъв начин ще се отрази върху децата всичко това и върху всичко към нас ". Трябва да се стигне до равнището на хората и това, което те претърпяват в своето ежедневние. В Европа би трябвало да се поучим от това. Ние сме технократи, само че би трябвало да слезем до равнището на ясните и обозрими проблеми от всекидневието. Въпросът е доста комплициран. Политически, стопански и обществено в Европа стопанската система не съумя да се възвърне след пандемията и незабавно бе наранена от нахлуването на Русия в Украйна с трагично въздействие върху енергетиката и цените на силата и негативното въздействие върху всички наши промишлени браншове.
Според " Евробарометър ", когато попитаме хората какво мислят за смяната в климата - повече от 90 на 100 споделят " сериозен проблем ". Тоест те схващат, че смяната в климата - горещите талази, бурите, замърсяването на въздуха, наводненията, са доста нездравословни за планетата, само че по-конкретно за децата и тяхното здраве. Особено младежите са доста по-чувствителни на тази тематика от поколението на междинна възраст. Мисля обаче, че не вършим задоволително. Трябва да разбираем каква ще е обществената протекция и какво можем да създадем, с цел да подпомогнем районите, в които се минава от рандеман на въглища към нови производства. Хората би трябвало да знаят, че зеленият преход няма да подмине никого . Всички ще бъдат наранени, тъй като се движим в такава посока. Но обществените действия в Европа по традиция поддържат хората и това би трябвало доста ясно да бъде очебийно в тези времена и нашите политики. Доскоро това беше привилегия единствено на Европейски Съюз и европейските политици. И когато става дума за поддръжка от страна на обществото и мнението му за политиките за климата, ние имаме доста повече поддръжка от Съединени американски щати и Китай. Но с цел да я запазим, ние би трябвало да покажем на жителите какво ги чака и че не би трябвало да се опасяват от зеления преход.
Снимка: Скрийншот/You Tube
Сергей Станишев: Абсолютно сте прав, тези промени се виждат на всички места. Тази зима в София нямаше зима - беше към 15 градуса. След това нямаше и пролет - беше доста студено, по-студено от Брюксел. Има и различен детайл, който ще усили поддръжката за обществото за зеления преход, а именно като покажем видими и ясни планове, ясни резултати, нови вероятности за работни места. Така че може ли да цитирате такива зелени планове на Европейски Съюз, които ще променят нашия район и ще му оказват помощ да се преобразува и да стане по-конкурентноспособен?
Марош Шефчович: Аз имам лични ясни мемоари от Силезия в Полша. Скочих тъкмо в най-разгорещения спор за проектите какво да се прави с индустрията в района. И когато бях в региона на Лужица организирахме разискване с премиера на немската провинция Бранденбург Дитмар Войдке, тъй че едно и също се приказва на всички места. Хората се опасяват за бъдещето си и заетостта си, изключително тези, които работят във въглищните мини. В тези региони това е фамилна традиция и хората доста се гордеят. Така че в бъдеще, когато няма да имаме потребност от толкоз огромни количества въглища, зеленият преход би трябвало да разкрие нови благоприятни условия за претовареност.
Местните представители ми споделиха, че младежите напущат региона, оплакват се, че страдат от респираторни болести, че няма вложители. Не желаеме нашите градове и села да се опразнят и да няма кой да обработва земята, ми споделиха още те. И фактически по този начин стигаме до извода, че всички държави-членки в Европейски Съюз би трябвало да обединим напъните си, с цел да покажем какви са главните планове за районите. И Бургенланд и Силезия се ориентират към широкомащабно произвеждане на акумулатори. Това са огромни планове в стопанската система и има дефицит на служащи. Това е моето обръщение - има голяма нужда от хора за тези нови планове и производства. И по този начин би трябвало да се гледа на районите от Централна и Източна Европа, вие сте в доста по-добро състояние, в сравнение с се приказва и мисли.
Когато става дума за българския проект за възобновяване и развиване - 3 милиарда евро са отделени за енергийна успеваемост, потребление на възобновима сила и уреди за съхранението й. Така че това е най-важното във връзка с зеления преход. Ако погледнем по-далеч, освен България, Унгария сега е страната, която създава най-вече акумулатори в Европа. Те сътвориха големи фабрики. Полша е доста покрай Унгария в това отношение и те имат с големи благоприятни условия за преработване. Също по този начин обезпечават вложения в областта на полупроводниците. Тоест тези стопански системи се трансформират в доста значими центрове на производства. Голямо усещане ми направи и планът в България ANRAV на " Девня цимент " (част от немската група Heidelberg Materials), който цели да улавя 95% от въглеродните излъчвания, който не е елементарен за финансиране. Той не беше финансиран от структурни фондове, откриха се благоприятни условия в конкуренцията, в потреблението на научно-изследователския капацитет. Но по този начин или другояче циментовото произвеждане съумява да улови въглеродния двуокис от производството и тези количества да бъдат съхранявани на дъното на морето. В Централна и Източна Европа това са новаторски планове и всички печелим. Така че поздравления, България несъмнено е на предна линия в Централна и Източна Европа.
Сергей Станишев: Може ли да кажете няколко думи за преимуществата на Алианса за акумулатори и по какъв начин България може да се включи по-добре в него, с цел да се възползва от тях. Както и да кажете няколко думи за обществения модел в Европа. Защото всички ние прелестно разбираме, че без социална подкрепа зеленият преход няма да успее, точно по тази причина Европейска комисия и Европейски Съюз акцентират, че е нужен обективен преход, по какъв начин може да го реализираме?
Снимка: Иван Коловос
Марош Шефчович: Алиансът за батериите беше нещо като опит за Европа. Проектът за енергиен съюз, за енергийни тактики, за който отговарях, беше доста на място и той оказа помощ за ускорение на процесите, като по този метод България съумя да се оправи с тежък интервал във връзка с енергетиката - тежки условия с огромни провокации. Мобилността отсега нататък ще бъде с електрически автомобили и по тази причина са нужни съответните технологии, а автомобилната промишленост в Европа би трябвало да се оправи. Разбира се, производството на акумулатори в Европа трябваше да започва от нула. Извличането на суровините, производството на батериите, преработването им - 800 производства от разнообразни страни се включват в този алианс и по този начин се построява веригата за основаване на добавена стойност
Нашето огромно преимущество е единният вътрешен пазар. Възможностите в Европа към този момент са налице и батериите имат собствен дигитален паспорт, а въглеродният отпечатък ще бъде включен в тези паспорти, което ще даде конкурентна резистентност на тези артикули в Европа. Така ще бъдем с едни гърди напред пред съперниците ни. Нашата конкурентноспособност е значима, само че този бранш не съществуваше до неотдавна и го създадохме с планове. Благодарение на съдействието ни по съответни схеми на стойност 60 милиарда евро се сътвориха доста нови мощности. Успяхме да реализираме две цели - дадохме образец за подражателство на останалите и се справихме с тежката конкуренция, изключително на Съединени американски щати, където субсидирането е невиждано. Конкуренцията на Китай е огромна, тъй като там се употребяват държавни средства за производството на тези артикули. Всички ние работим в една посока, желаеме нашата индустрия да бъде мощна, развита и конкурентноспособна.
Относно обществените измерение - в България имате три района, в които би трябвало да се обърне изключително внимание по време на този тежък преход - Стара Загора, Кюстендил и Перник. За страните в Централна и Източна Европа е значимо да се знае по какъв начин най-добре да се оползотворява поддръжката, която Европейски Съюз може да обезпечи. Трябва да има " желязна " система, а министърът да следи по какъв начин се извършват проектите, какъв брой средства са планувани и какъв брой са усвоени. Правилото за това е, че три години след привършване на програмата би трябвало да са завършили плановете, и по тази причина е значимо да се следи по какъв начин се извършват те и какъв брой европейски средства не са усвоени в страните.
Снимка: Иван Коловос
Европейски Съюз предлага доста благоприятни условия за помощ на страните, тъй че е допустимо да се модернизират страните и да се влага в хората, с цел да бъдат готови. Трябва да сме подготвени да покажем, че това, което се харчи, е за промяна на стопанската система и за модернизацията на Европа.
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ