Марош Шефчович пред Сергей Станишев на Green Week: България е на предна линия в ЦИЕ
Неочаквано въпросите към него бяха заложени персонално от евродепутата и дълготраен президент на ПЕС Сергей Станише в.
Фокусът във втория ден от Green Week 2023 е върху финансирането на зелената промяна в Централна и Източна Европа, екологичните, обществените и корпоративните управленчески начини и кръговата стопанска система, както и ускоряването на нововъведенията и бъдещето на изкуствения разсъдък и Disruptive технологиите.
Сергей Станишев: Как, съгласно вас, ще се трансформират стопанските системи в резултат на Зеления преход, изключително в страните от Централна и Източна Европа?
Марош Шефчович: Благодаря и добър ден на всички в България. Виждам, че залата е цялостна. Току що чух и част от разискванията в първия панел. Дискусията е отлична. Зеленият преход фактически е огромно предизвикателство, тъй като от една страна то е реалност, само че от друга - има прелестни благоприятни условия. Заедно работим по концепцията за прехода. Това са нови благоприятни условия, благоприятни условия за нови вложения и ново начало за целия район и България. В рамките на Европейски Съюз би трябвало да забележим по какъв начин да преминем от стопанска система, която е обвързвана с предишното и по какъв начин да я развием по този начин, че да стане нова. Като се огледаме сред държавите-членки на Европейски Съюз първото, което виждаме е, че се вижда една нова екосистема- създаваме акумулатори, батерии, термопомпи, предпазване на водород, полупроводници. Има големи благоприятни условия и всяка ще ни даде опции, в случай че я използван добре, да се запазят работни места и да се развие този нов бранш в международната стопанска система. Освен това тази нова верига на доставки и нови браншове ще обиден всеки детайл от стопанската система. Тоест следва преход на всички места. Не приказвам единствено за новите производства - на акумулатори и водород, само че приказвам и за старите енергоемки производства, като това на стомана. Те също ще преминат през това доста значимо превръщане и то не за друго, а тъй като цените на силата стават доста високи в Европа и фирмите ще търсят нови източници.
Другото, което е доста значимо - по какъв начин хората ще намерят своето място в този преход? Отговорът е - нови работни места. Европа има един неповторим обществен модел, ориентиран към стопанска система с висока стойност. И в нея са нужни хора с доста висока подготовка и умения. В Европа, когато приказваме за Алианса за батериите, изчисляваме, че до 2025 година този бранш ще има потребност от 800 000 висококвалифицирани служащи. Но те би трябвало да бъдат подготвени. Тоест би трябвало да се нагоди и образованието, и професионалното образование към новите провокации. Виждаме нови процедури на произвеждане, преходът ще важи за всички промишлени браншове, никой няма да бъде отвън него.
Сергей Станишев: Вие подчертахте, че политиките за зеления преход в Европейски Съюз са политики, които се разгръщат на всички места. Ние в София и през днешния ден, и на следващия ден ще приказваме освен за енергетиката, само че и за селското стопанство, за нововъведенията и новите технологии. Вчера имахме забавен отчет на Европейския съвет по външна политика, представен от Иван Кръстев, в който се споделя, че хората имат доста ясни страхове за зеления преход и те са свързани с по-високи цени на силата и така нататък, само че имат и очаквания и упования. Така че, по какъв начин мислите, че посланието за зеления преход доближава до обществото? И по-конкретно смятате ли, че обществата в Централна и Източна Европа и тези в Западна Европа гледат на зеления преход друго?
Марош Шефчович: Когато приказваме по тези въпроси, постоянно слушаме доста забавни оратори. Иван Кръстев е един от най-влиятелните учени в тази сфера. Но несъмнено зависи какви въпроси задавате и в каква рамка се показват сходни оратори. Бившият губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер постоянно ми споделя - " Вие вършиме едни и същи неточности, говорите за въглероден двуокис и преход, само че би трябвало да говорите с хората за техните страхове, да им кажете какво ще стане с природата, по какъв начин ще се отрази върху децата всичко това и върху всичко към нас ". Трябва да се стигне до равнището на хората и това, което те претърпяват в своето ежедневние. В Европа би трябвало да се поучим от това. Ние сме технократи, само че би трябвало да слезем до равнището на ясните и обозрими проблеми от всекидневието. Въпросът е доста комплициран. Политически, стопански и обществено в Европа стопанската система не съумя да се възвърне след пандемията и незабавно бе наранена от нахлуването на Русия в Украйна с трагично въздействие върху енергетиката и цените на силата и негативното въздействие върху всички наши промишлени браншове.
Според " Евробарометър ", когато попитаме хората какво мислят за смяната в климата - повече от 90 на 100 споделят " сериозен проблем ". Тоест те схващат, че смяната в климата - горещите талази, бурите, замърсяването на въздуха, наводненията, са доста нездравословни за планетата, само че по-конкретно за децата и тяхното здраве. Особено младежите са доста по-чувствителни на тази тематика от поколението на междинна възраст. Мисля обаче, че не вършим задоволително. Трябва да разбираем каква ще е обществената протекция и какво можем да създадем, с цел да подпомогнем районите, в които се минава от рандеман на въглища към нови производства. Хората би трябвало да знаят, че зеленият преход няма да подмине никого . Всички ще бъдат наранени, тъй като се движим в такава посока. Но обществените действия в Европа по традиция поддържат хората и това би трябвало доста ясно да бъде очебийно в тези времена и нашите политики. Доскоро това беше привилегия единствено на Европейски Съюз и европейските политици. И когато става дума за поддръжка от страна на обществото и мнението му за политиките за климата, ние имаме доста повече поддръжка от Съединени американски щати и Китай. Но с цел да я запазим, ние би трябвало да покажем на жителите какво ги чака и че не би трябвало да се опасяват от зеления преход.
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Фокусът във втория ден от Green Week 2023 е върху финансирането на зелената промяна в Централна и Източна Европа, екологичните, обществените и корпоративните управленчески начини и кръговата стопанска система, както и ускоряването на нововъведенията и бъдещето на изкуствения разсъдък и Disruptive технологиите.
Сергей Станишев: Как, съгласно вас, ще се трансформират стопанските системи в резултат на Зеления преход, изключително в страните от Централна и Източна Европа?
Марош Шефчович: Благодаря и добър ден на всички в България. Виждам, че залата е цялостна. Току що чух и част от разискванията в първия панел. Дискусията е отлична. Зеленият преход фактически е огромно предизвикателство, тъй като от една страна то е реалност, само че от друга - има прелестни благоприятни условия. Заедно работим по концепцията за прехода. Това са нови благоприятни условия, благоприятни условия за нови вложения и ново начало за целия район и България. В рамките на Европейски Съюз би трябвало да забележим по какъв начин да преминем от стопанска система, която е обвързвана с предишното и по какъв начин да я развием по този начин, че да стане нова. Като се огледаме сред държавите-членки на Европейски Съюз първото, което виждаме е, че се вижда една нова екосистема- създаваме акумулатори, батерии, термопомпи, предпазване на водород, полупроводници. Има големи благоприятни условия и всяка ще ни даде опции, в случай че я използван добре, да се запазят работни места и да се развие този нов бранш в международната стопанска система. Освен това тази нова верига на доставки и нови браншове ще обиден всеки детайл от стопанската система. Тоест следва преход на всички места. Не приказвам единствено за новите производства - на акумулатори и водород, само че приказвам и за старите енергоемки производства, като това на стомана. Те също ще преминат през това доста значимо превръщане и то не за друго, а тъй като цените на силата стават доста високи в Европа и фирмите ще търсят нови източници.
Другото, което е доста значимо - по какъв начин хората ще намерят своето място в този преход? Отговорът е - нови работни места. Европа има един неповторим обществен модел, ориентиран към стопанска система с висока стойност. И в нея са нужни хора с доста висока подготовка и умения. В Европа, когато приказваме за Алианса за батериите, изчисляваме, че до 2025 година този бранш ще има потребност от 800 000 висококвалифицирани служащи. Но те би трябвало да бъдат подготвени. Тоест би трябвало да се нагоди и образованието, и професионалното образование към новите провокации. Виждаме нови процедури на произвеждане, преходът ще важи за всички промишлени браншове, никой няма да бъде отвън него.
Сергей Станишев: Вие подчертахте, че политиките за зеления преход в Европейски Съюз са политики, които се разгръщат на всички места. Ние в София и през днешния ден, и на следващия ден ще приказваме освен за енергетиката, само че и за селското стопанство, за нововъведенията и новите технологии. Вчера имахме забавен отчет на Европейския съвет по външна политика, представен от Иван Кръстев, в който се споделя, че хората имат доста ясни страхове за зеления преход и те са свързани с по-високи цени на силата и така нататък, само че имат и очаквания и упования. Така че, по какъв начин мислите, че посланието за зеления преход доближава до обществото? И по-конкретно смятате ли, че обществата в Централна и Източна Европа и тези в Западна Европа гледат на зеления преход друго?
Марош Шефчович: Когато приказваме по тези въпроси, постоянно слушаме доста забавни оратори. Иван Кръстев е един от най-влиятелните учени в тази сфера. Но несъмнено зависи какви въпроси задавате и в каква рамка се показват сходни оратори. Бившият губернатор на Калифорния Арнолд Шварценегер постоянно ми споделя - " Вие вършиме едни и същи неточности, говорите за въглероден двуокис и преход, само че би трябвало да говорите с хората за техните страхове, да им кажете какво ще стане с природата, по какъв начин ще се отрази върху децата всичко това и върху всичко към нас ". Трябва да се стигне до равнището на хората и това, което те претърпяват в своето ежедневние. В Европа би трябвало да се поучим от това. Ние сме технократи, само че би трябвало да слезем до равнището на ясните и обозрими проблеми от всекидневието. Въпросът е доста комплициран. Политически, стопански и обществено в Европа стопанската система не съумя да се възвърне след пандемията и незабавно бе наранена от нахлуването на Русия в Украйна с трагично въздействие върху енергетиката и цените на силата и негативното въздействие върху всички наши промишлени браншове.
Според " Евробарометър ", когато попитаме хората какво мислят за смяната в климата - повече от 90 на 100 споделят " сериозен проблем ". Тоест те схващат, че смяната в климата - горещите талази, бурите, замърсяването на въздуха, наводненията, са доста нездравословни за планетата, само че по-конкретно за децата и тяхното здраве. Особено младежите са доста по-чувствителни на тази тематика от поколението на междинна възраст. Мисля обаче, че не вършим задоволително. Трябва да разбираем каква ще е обществената протекция и какво можем да създадем, с цел да подпомогнем районите, в които се минава от рандеман на въглища към нови производства. Хората би трябвало да знаят, че зеленият преход няма да подмине никого . Всички ще бъдат наранени, тъй като се движим в такава посока. Но обществените действия в Европа по традиция поддържат хората и това би трябвало доста ясно да бъде очебийно в тези времена и нашите политики. Доскоро това беше привилегия единствено на Европейски Съюз и европейските политици. И когато става дума за поддръжка от страна на обществото и мнението му за политиките за климата, ние имаме доста повече поддръжка от Съединени американски щати и Китай. Но с цел да я запазим, ние би трябвало да покажем на жителите какво ги чака и че не би трябвало да се опасяват от зеления преход.
Събитието е проведено от Dir.bg и 3Е-news в партньорство с Електрохолд, Евроинс, Еврохолд, ПроКредит Банк, Visa, Главболгарстрой Холдинг, Enery, Геотехмин, GCR, ОББ, Артекс Инженеринг АД, Телелинк Бизнес Сървисис, ТоталЕнерджис EП България, Compass Cargo Airlines, Девня Цимент АД с план ANRAV, УниКредит Булбанк, МЕТ Енерджи Трейдинг България, Дънди Прешъс Металс, Фонд ФЛАГ, European Investment Bank, Platform Brown to Green, Топлоелектрическа централа " Бобов дол ", Енергео, Българска банка за развиване, Електроенергиен систематичен оператор, Булгартрансгаз, Керхер, ENplus®, Булатом - Сдружение, Солвей Соди АД, Институт " Големи данни в интерес на интелигентното общество " (GATE), DEVIN, Българска федерация на индустриалните енергийни потребители " (БФИЕК), Kaufland.
се реализира с медийната поддръжка на Българска национална телевизия, Българска телеграфна агенция, БНР, bTV Media Group, Дарик Радио, Еconomic.bg, ESGnews.bg, Euronews.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ